О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 591 гр. София, 13.10.2011 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ като разгледа докладваното от съдията ВЛАДИМИРОВ ч. гр. дело № 526 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: [фирма], със седалище [населено място], чрез своя пълномощник, е обжалвало с искане за отмяната му определението от 16.06.2011 г., по ч. гр. д. № 418/2011 г. на Окръжен съд - Добрич, с което е оставена без уважение подадената от дружеството частна жалба против разпореждането от 20.04.2011 г. по гр. д. № 4449 от 2010 г. на Добрички районен съд, с което е върната подадената от застрахователя въззивна жалба срещу решението от 30.03.2011 г. по делото. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа от жалбоподателя, че обжалваното определение е постановено при наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Повдигат се правните въпроси свързани с установяване спазването на срока за депозиране на жалба и за релевантната с оглед на този въпрос дата при конкуренция между датата на приемане на пощенската пратка, с която е изпратена жалбата и тази на нарочно оформения приемо – предавателен протокол, съдържащ също датно клеймо на пощенския оператор. За да се отговори на тези въпроси моли определението да бъде допуснато до касационно обжалване. Прави се искане и за отмяна на определението като неправилно. Ответницата по частна жалба Д. Г. М. от [населено място] заявява, че няма основание същата да бъде допусната да касационно обжалване. Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Върховният касационен съд, ГК, четвърто отделение, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Искането за допускане до касационно обжалване на атакуваното определение следва да се уважи, поради следното. Повдигнатият от касатора правен въпрос е с предвиденото от процесуалния закон значение – чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Формулираният от частния жалбоподател въпрос обуславя атакувания съдебен акт и има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради което обжалването следва да се допусне. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че жалбата срещу решението на районния съд е била изпратена по пощата след срока за обжалване, тъй като меродавна за датата на приемане на пощенската пратка, съдържаща жалбата, е тази на пощенското клеймо, използвано от пощенския оператор (14 април), съгласно чл. 77, ал. 3 от Закона за пощенските услуги, а не датата на съставения приемо – предавателен протокол (от 11 април, носещ датно клеймо „12 април 2011г.” ), тъй като този документ бил създаден единствено за целите на разплащането между [фирма] и [фирма]. Възизвният съд е постановил обжалваното определение в отклонение от установеното правило, по чл. 62, ал.2, изр. 1 от ГПК, жалбата да се счита допустима - като подадена в срок, когато изпращането й е станало по пощата. От представените с частната жалба пред настоящата инстанция писмени доказателства, се установява, че въззивната жалба против решението от 30.03.2011 г. по гр. д. № 4449/2010 г. на Добрички районен съд е била изпратена по пощата, като поставеното датно клеймо на лицевата част на пощенския плик, е 14.04.2011 г., но същата е била предадена в съответната пощенска станция в [населено място] от пълномощник на дружеството – жалбоподател преди тази дата, за което е съставен приемо – предавателен протокол. Датата на същият е 11.04.2011 г., а поставеното върху този протокол датно клеймо от пощенския оператор, е 12.04.2011 г. В протокола е удостоверено изпращането на 2 бр. препоръчани пратки, една от които е за Добрички РС и същата съдържа жалбата срещу решението на първоинстанционния съд, която е обработена и изпратена до адресата й едва на 14.04.2011 г. с пощенския плик, приложен към тази жалба. Тъй като съдът е обвързан от датата, посочена в датното клеймо, поставена върху приложения приемо – предавателен протокол - знакът, с който пощенският оператор удостоверява приемането и предаването на пощенската пратка, съгласно чл. 77, ал. 3 от Закона за пощенските услуги, срокът за подаване на въззивната жалба е спазен – той е изтекъл на 13.04.2011 г., а жалбата е изпратена на 12.04.2011 г. (арг. чл. 62, ал. 2 от ГПК). Налице са основания за отмяна на атакуваното определение като неправилно и връщане на делото на Добричкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивната жалба на [фирма] – [населено място] против решението от 30.03.2011 г. по гр. д. № 4449/2010 г. на същия съд. Воден от горното, Върховният касационен съд ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 16.06.2011 г., по ч.гр. д. № 418/2011 г. на Окръжен съд – Добрич. ОТМЕНЯВА определението от 16.06.2011 г., по ч.гр.д. № 418/2011 г. на Окръжен съд - Добрич. ВРЪЩА делото на Добричкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивната жалба на [фирма] – [населено място] против решението от 30.03.2011 г. по гр. д. № 4449/2010 г. по описа на същия съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.