2 Р Е Ш Е Н И Е № 480 София, 02 ноември 2011година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на 12 октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора:Явор Гебов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №2305 по описа за 2011 година Срещу решение по внохд.№129/2011 г. на Апелативен съд гр.Велико Търново са подадени касационен протест от Апелативна прокуратура гр.Велико Търново и жалба от частните обвинители С. П. и Х. К. В съдебно заседание протеста се поддържа от представителят на Върховната касационна прокуратура. Жалбата на частните обвинители се поддържа от повереник. Подсъдимия С. В. не е взел становище. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази изложеното в протеста и жалбата и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 15.06.2011 г. постановено по внохд.№129/2011 г. на Апелативен съд гр.Велико Търново е потвърдена присъда по нохд.№144/2011г. на Окръжен съд гр.Плевен,с която подсъдимия С. В. е признат за невиновен на 11.07.2009 г. в [населено място] при управление на МПС,спрял за престой лек автомобил с дк [рег.номер на МПС] ,нарушил чл.95 ал.1 ЗДвП,като отворил лява предна врата на автомобила,без да се увери че не създава опасност за другите участници в движението и по непредпазливост причинил смъртта на Т. К.,поради което е оправдан по обвинението по чл.343 ал.1б. В НК. ПО ПРОТЕСТА на Апелативна прокуратура гр.Велико Търново и по жалбата на частните обвинители : Основното оплакване е за съществени процесуални нарушения по оценка на доказателствата и произтичащото от това неправилно приложение на закона . Доводите са основателни. За да признае подсъдимия за невиновен първоинстанционния съд е приел,че обвинението не е доказано по несъмнен начин,че подсъдимия не е управлявал лекия автомобил,че са налице предположения и съмнения по фактите.Тези изводи са направени при превратно тълкуване на доказателства ,напр.: -приема се ,че подсъдимия бил до пострадалия в момента в който е дошъл св.Н..Свидетеля Н. обаче твърди,че към този момент подсъдимия е бил до колата си/виж л.5 от протокола / -приема се,че не е установено по безспорен начин каква е причината за падането на пострадалия,въпреки че всички разпитани свидетели ,/дори и подсъдимия в обясненията си / твърдят ,че К. е паднал след удар във врата на автомобила . Въззивния съд надлежно сезиран,не е констатирал посочените по горе недостатъци в оценката на доказателствата допуснати при постановяване на присъдата и вместо да ги отстрани ги е санирал. Мотивите на въззивното решение сочат неразбиране на нормата на чл.95 ал.1 ЗДвП и съответната чл.97 ППЗдвП-задължаващи водача и пътниците на превозното средство,което е спряло или паркирано,да отворят вратите /ако са на пътното платно както е в случая / само след като се уверят че няма да създадат опасност за останалите участници в движението . Категорично е установено по делото ,не се спори и от подсъдимия,че пострадалия се е ударил в предна лява врата на спрелия лек автомобил,в момента в който подсъдимия е излизал от автомобила.Очевидно и без специални знания /липсващата съдебно техническа експертиза / удара е бил в отворената врата от вътрешната страна или на ръба.В тази връзка служителите на МВР са търсили подбитости и увреди по автомобил отвън и логично не са открили такива.Вън от вниманието и на двете съдебни инстанции е останала обективно установената от съдебно медицинската експертиза увреда по външната дясна подбедрица на пострадалия,която не е от падането. Без коментар от правна страна са съображенията на първоинстанционния съд за отношението на престъпните състави по транспорта и тези по чл.122 и чл.123 НК. Посоченото по горе дава основание на извода за допуснати от страна на въззивния съд нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото,които са съществени защото са възпрепятствали правилното приложение на закона,доколкото въпросите за вината и отговорността на подсъдимия са такива по установяване на факти/обстоятелства от значение по смисъла на чл.102 НПК/,а не само по приложението на материалния закон. Ето защо и на основание чл.354 ал.3 т.2 и 3 НПК вр. с чл.348 ал.1т.1 и 2 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение по внохд.№129/2011 г. на Апелативен съд гр.Велико Търново, с което е потвърдена присъда по нохд.№144/2011 г. на Окръжен съд гр.Плевен и връща делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :