Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 147   София,  23  март  2010 год.   В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А               Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на десети март две хиляди и десета година и в състав:                                                                Председател: Иван М.Недев                                                                         Членове: Ружена Керанова                                                                                            Блага Иванова   при секретар Румяна Виденова ............................ и с участието на прокурора  Руско Карагогов   ...........изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ..............................  наказателно дело № 20/2010 год.             Подсъдимият Марин Ангелов Д. обжалва по касационен ред въззивна присъда № 408/9. Х.2009г. по внохд 356/2009г. на ОС-Благоевград с доводи по чл.348,ал.1,т.1 и т.3 НПК. Съображенията са за необоснованост на присъдата, а нарушението на закона се обосновава с твърдението, че той няма действия по отнемане на чуждата вещ. По отношение на явната несправедливост на наказанието поддържа, че вещта е на стойност 55лв. и се касае до маловажен случай. Прокурорът е на становище, че жалбата е неоснователна. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивната присъда в пределите по чл.347 НПК ВКС в настоящия състав намира същата за правилна и законосъобразна, поради което и следва да остане в сила. Подсъдимият М. А. Д. е признат за виновен и осъден по чл.195,ал.1,т.7 във вр. с чл.194,ал.1, чл.28,ал.1, чл.20,ал.2 и чл.54 НК на 1(една) година лишаване от свобода за това, че на 12.ІІІ.2006г. в Петрич от пункт за изкупуване на цветни метали, собственост на „Ранг 2000” ЕООД – София, в съучастие с И. С. Д. , като съизвършител, е отнел от Г. А. П. без негово съгласие и с намерение да присвои чужда движима вещ – мобилен телефон „Сименс” А70, на стойност 55лв., като деянието е извършено повторно, в немаловажен случай; на основание чл.25 във вр. с чл.23 НК му е наложено да изтърпи най-тежкото наказание от тези по настоящето дело и по нохд 2816/2006г и нохд 1884/2006г- на РС-Петрич – 1(една) година лишаване от свобода при строг първоначален режим за изтърпяване в затвор. Жалбата е неоснователна. При приетото за установено, че на инкриминираните дата и място подсъдимият и съучастника му И. С. Д. , първият в условията на повторност, а вторият – опасен рецидив, прескочили оградата на пункт за изкупуване на цветни метали, собственост на „Ранг 2000” ЕООД и от фургон за пазачите отнели мобилен телефон „Сименс” А70 на стойност 55лв. и пакет цигари, след което направили опит да напуснат местопрестъплението, но в района му полицейските органи задържали М. Д. , у когото чрез позвъняване бил намерен телефона, правилно и в съответствие със смисъла на закона и практиката по приложението е направен правния извод, че М. Д. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението квалифицирана кражба по чл.195,ал.1,т.7 във вр. с чл.194,ал.1, чл.28,ал.1, чл.20,ал.2 НК. В случая и двамата съучастници влизат във фургона, единият прекъсва владението на държалия инкриминираната вещ, след което при опита им да напуснат местопрестъплението, другият установява трайното свое владение върху нея – очевидно и двамата, при общност на умисъла, осъществяват изпълнителното деяние на кражбата. С оглед на това и доводите на жалбоподателя за нарушение на материалния закон са неоснователни. Неоснователно се поддържа и че случаят е маловажен – среднощно нападение над чуждата собственост от двама рецидивисти не представлява деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на кражба, а равностойността на отнетата вещ не налага извода за маловажност на случая, защото подсъдимите това са намерили и това са отнели. Не е налице и касационното основание явна несправедливост на наложеното на жалбоподателя наказание – липсва очевидното несъответствие между извършеното от подсъдимия престъпление и наложеното му за това наказание. То е в размер на минимума, а по делото не се установяват основания за проява на повече снизхождение към М. Д. По тези съображения и на основание чл.354,ал.1, т.1 НПК съдът   Р Е Ш И:     Оставя в сила въззивна присъда № 408/9. Х.2009г. по внохд 356/2009г. на ОС-Благоевград. Решението не подлежи на обжалване.     Председател:   Членове: