Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 28   София,  16.03.2009 година   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в открито заседание  на  двадесети и пети февруари две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА  ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ   КАМЕЛИЯ  ЕФРЕМОВА   с участието на секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия  Камелия Ефремова т.д. N 815/2008 г.     Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на А. Т. Т. от гр. Б. за отмяна решение № 125 от 10.01.2008 по т. д. № 131/2007 г. на Бургаски апелативен съд и потвърждаващото го решение № 463 от 08.07.2008 г. по т. д. № 195/2008 г. на ВКС, Търговска колегия, І отделение поради противоречието им с предходно решение № 1* от 04.12.2006 г. по гр. д. № 1529/2006 г. на Бургаски районен съд, постановено между същите страни и за същия спор - плащане на сумата 412 916 щ. д., за която ответното дружество „О” О. , гр. Б. се е задължило с издадения запис на заповед от 04.11.1992 г. Молителят твърди, че решение № 1* от 04.12.2006 г. по гр. д. № 1529/2006 г. на Бургаски районен съд и атакуваните решения на Бургаски апелативен съд и ВКС са постановени между едни и същи страни, на едно и също основание - иск за неоснователно обогатяване срещу издателя на запис на заповед от 04.11.1992 г. „О” О. , гр. Б. и за едно и също искане - за присъждане на сумата 412 916 щ. д. по този запис на заповед. Поради това, че с решението по т. д. № 1529/2006 г. на Бургаски районен съд, с което е уважен предявеният от А. Т. Т. частичен иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ за сумата 3 843 щ. д., поетото от ответника „О” О. задължение по процесния запис на заповед е установено със сила на пресъдено нещо както по основание, така и по размер, постановеното впоследствие решение по т. д. № 131/2007 г. на Бургаски апелативен съд, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ за сумата 409 073 щ. д., представляваща разликата между присъдената и цялата сума по записа на заповед, се явява неправилно и като такова подлежи на отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Това становище е аргументирано с твърдението, че във второто решение неоснователно не са приети за установени и доказани фактите и обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищеца по първото дело - т. д. № 1529/2006 г. на Бургаски районен съд, като не е отчетено, че поради неупражняване на процесуалните му права относно тези факти и обстоятелства, възможността на ответното дружество за оспорване на същите е изчерпана и по този начин спрямо тях се е разпростряла силата на пресъдено нещо. Ответникът - „О” О. , гр. Б. оспорва молбата като недопустима, предвид подаването й извън срока по чл. 305, т. 4 ГПК и като неоснователна поради липсата на идентичност в делата, по които са постановени противоречивите решения. При условията на евентуалност, молителят прави искане за отмяна на влязлото в сила решение № 1* от 04.12.2006 г. по т. д. № 1529/2006 г. на Бургаски районен съд. Подробни съображения в подкрепа на заявеното становище са изложени в писмен отговор от 09.12.2008 г. и писмени бележки, депозирани в съдебно заседание на 25.02.2009 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите и възраженията на страните, приема следното:   По допустимостта на молбата:   Молбата е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на отмяна и в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, т. 4 ГПК, поради което е процесуално допустима. Настоящият състав намира за неоснователно направеното в тази връзка възражение за неспазване на срока. Съгласно посочената разпоредба, тримесечният срок започва да тече от деня на влизане в сила на последното решение. В случая, това е датата на постановяване на решение № 463 по т. д. № 195/2008 г. на ВКС, Търговска колегия, І отделение - 08.07.2008 г. Изчислен от този момент, тримесечният срок изтича съответно на 08.10.2008 г. Тази именно е датата, на която е подадена настоящата молба за отмяна, видно от пощенското клеймо, поставено върху плика, с който същата е изпратена /чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК/. Ето защо, молбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.   По основателността на молбата:   За да е налице основание за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, необходимо е наличието на две влезли в сила противоречиви съдебни решения, които са постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание, т.е. необходимо е пълно субективно е обективно тъждество между делата, приключили с постановяване на противоречивите решения. Видно от данните по делото, в настоящия случай субективното тъждество е доказано. Атакуваните решения са постановени по дела, по които страните са идни и същи - ищец е молителят А. Т. Т., а ответник - „О” ООД. Липсва обаче обективно тъждество между делата. Макар да са образувани по искове с еднакво правно основание - чл. 534, ал. 1 ТЗ, не може да се приеме, че искането по двете дела е едно и също. Предмет на т. д. № 1529/2006 г. е присъждане на сумата 3 843 щ. д., представляваща част от сумата 412 916 щ. д. по запис на заповед от 04.11.1992 г., издаден от „О” О. в полза на ищеца А. Т. Т., докато предмет на заведеното по-късно т. д. № 51/2007 г. на Бургаски окръжен съд е присъждане на сумата 409 073 щ. д., представляваща останалата част от сумата по същия запис на заповед. Този различен обем на търсената правна защита сочи категорично на липса на обективно тъждество между двете дела. Поради това макар и да са противоречиви, постановените по тях решения не могат да бъдат отменени по реда на чл. 303, т. 4 ГПК. Неоснователно е поддържаното от молителя становище, че в производството по разглеждане на предявения частичен иск със сила на пресъдено нещо са установени всички елементи /в т. ч. и размерът/ на вземането по процесния запис на заповед, което обосновава обективно тъждество между делата, имащи за предмет различни части от това вземане. Разбирането на молителя относно силата на пресъдено нещо при частичните искове е в явно противоречие със задължителната съдебна практика по този въпрос. В т. 1 от ТРОСГК № 1 от 17.07.2001 г. е посочено ясно и недвусмислено, че със сила на пресъдено нещо се установява само предявената част от спорното право и че при уважаване на частичния иск за горницата от сумата, предмет на новия иск, ищецът не може да се позовава на формирана сила на пресъдено нещо по частичния иск. С оглед на това, не може да се приеме, че е налице обективен идентитет между делата, по които са постановени процесните решения. Оттук и изводът, че не са осъществени предпоставките за отмяна, визирани в нормата на чл. 303, т. 4 ГПК. Поради това, не следва да бъдат обсъждани подробно изложените от молителя съображения кое от двете решения е неправилно и подлежи на отмяна съгласно чл. 307, ал. 4 ГПК. При посочения изход на делото, молителят следва да заплати на ответника направените разноски в размер на сумата 1000 лв. - платено адвокатско възнаграждение по представеното пълномощно в полза на адвокат С от 02.02.2009 г.   Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение   Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от А. Т. Т. от гр. Б. молба по чл. 303, ал. 1, т. 4 ПК за отмяна решение № 125 от 10.01.2008 по т. д. № 131/2007 г. на Бургаски апелативен съд, потвърдено с решение № 463 от 08.07.2008 г. по т. д. № 195/2008 г. на ВКС, Търговска колегия, І отделение. ОСЪЖДА А. Т. Т. от гр. Б. да заплати на „О” О. , гр. Б. разноски по настоящото дело в размер на 1000 /хиляда/ лева.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: