О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 288 София, 14.04.2021 г. Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4040 по описа за 2020 г. взе предвид следното Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Л. З. Й., чрез адвокат Г. Б., срещу въззивно решение № 260087/28.09.2020 г., постановено от Пернишки окръжен съд по въззивно гр.д. № 237/2020 г. Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна М. Л. М., чрез адвокат Р. З., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В евентуалност развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Пернишки окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Пернишки районен съд, осъдил Л. З. Й. да заплати на М. Л. М. сумата от 4064,10 лева, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, представляваща остатък от неизплатено възнаграждение за извършване на строително-монтажни работи /направа на външна изолация на къща/ по устен договор за изработка, ведно със законна лихва, считано от 12.09.2019 г. до окончателното изплащане на главницата. За да постанови този резултат, въззивният съд посочил, че „материалната легитимация на ответника е доказана по делото“, като анализирал съдържанието на отговора на исковата молба – признание за валидно възникнало правоотношение по договор за изработка. Липсва и изрично оспорване на материалната легитимация, поради което оплакването във въззивната жалба за липсата на договор между страните, освен преклудирано по чл. 133 ГПК, се явява и неоснователно. Съдът посочил, че и възраженията по чл. 265 ЗЗД „за недостатъците“, са се преклудирани по чл. 264, ал. 3. Аргументирал се с това, че показанията на свидетеля Ю. Б. няма да кредитира, като заинтересовани, противоречиви, недостоверни и за обстоятелства по в време, когато е била извън страната. Според въззивният съд Л. Й. приела работата, извършена от М. М., по следните съображения: при самото поставяне на мазилката и мозайката е видяла, че не отговарят на договорките, твърди в отговора, че е изразила несъгласие, но не става ясно, защо е допуснала да се продължи работа и да се завърши напълно обекта – щом го е оставила да продължи, с поведението си е одобрила работата и не може да релевира възражения по чл. 265 ЗЗД. Относно неравностите, които са видими също не е възразила още по време на изпълнение на СМР при внимателно вглеждане, а се твърди, че го е направила едва при цялостното приключване на работата; организирала обяд за М. и работниците му при приключване на работата, а щом не си доволен от извършената работа, няма логика да извършваш действия, които могат да се окачествят като одобряване на тази работа. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси: задължен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи собствени мотиви защо приема едни доказателства и да обсъди доводите на страните по предмета на спора с оглед нормите на чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК; следва ли съдът при осъществяване на тази своя решаваща дейност да спазва правилата на формалната и правна логика, т.е. фактическите констатации и правните изводи следва ли да са обосновани; длъжен ли е въззивният съд да обсъди отново и изцяло установените факти по делото и събраните доказателства в тяхната съвкупност; какви права има възложителят при констатирани недостатъци на изработеното и дължи ли възложителят заплащане на вложените материали, труд и възнаграждение при извършване на работата с недостатъци и как следва да бъдат упражнени процесуално правните възможности на възложителя при констатирани недостатъци на извършената работа Твърди противоречие между постановеното от въззивния съд и тълкуването, дадено с ППВС № 1/1953 г.; т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ВКС, ОСГК; решение № 72/11.05.2016 г. на ВКС по т.д. № 5936/2015 г.; решение № 292/20.01.2016 г. на ВКС по гр.д. № 952/2015 г.; решение № 258/24.03.2010 г. на ВКС по гр.д. № 871/2009 г.; решение № 176/17.05.2017 г. на ВКС по т.д. № 1885/2015 г.; решение № 72/25.06.2018 г. на ВКС по гр.д. № 1934/2017 г.; решение № 157/08.11.2010 г. на ВКС по т.д. № 1135/2009 г Сочи и актове, които не представляват практика по см. на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК – определение № 403/22.05.2020 г. на ВКС по гр.д. № 960/2020 г.; определение № 366/15.05.2020 г. на ВКС по гр.д. 481/2020 г.; определение № 379/01.06.2020 г. на ВКС по т.д. № 2601/2019 г. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да се допусне по обобщения въпрос за задълженията на въззивния съд по приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК и мотивиране на решението, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд, вкл. и част от посочената в изложението от касатора. Въпросите, свързани с правата на възложителя при констатирани недостатъци на работата са нетносими към постановенонто от въззивния съд, който не е отказал да признае принципно приложението на чл. 265 ЗЗД, а е намерил, че работата е била приета по чл. 264, ал. 3 ЗЗД без забележки, независимо от недостатъците, които са видими. При така изложеното, касационно обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Мотивиран от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 260087/28.09.2020 г., постановено от Пернишки окръжен съд по въззивно гр.д. № 237/2020 г. УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 81,28 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това. При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната. Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: