Р Е Ш Е Н И Е     №   366   София,  29 септември 2009 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 23 септември, две хиляди и девета година, в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева       при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Н. Любенов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 347/2009 година.     Производството по чл. 419 и следващите от НПК, е образувано по искане на осъдения А. З. А., понастоящем в затвора Ловеч, за възобновяване на влязлата в сила присъда № 455/03.12.2008 г., по нохд № 312/2008 г., на Кубратския районен съд, потвърдена с решение № 14/03.02.2009 г., по внохд № 8/2009 г., на Окръжен съд гр. Р.. Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, а наложеното наказание – явно несправедливо. Искането е за намаляване на наказанието.   Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.   Върховният касационен съд, в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С решение № 14/03.02.2009 г., Разградският окръжен съд, е потвърдил присъда № 455/03.12.2008 г., по нохд № 312/2008 г., на Районен съд гр. К., с която подсъдимият А. З. А., е бил признат за виновен в това, че на 02.03.2004 г., в с. Г., Разградска област, при условията на опасен рецидив и в съучастие като съизвършител с подс. Гюнер Н. Р. и Н. Д. В. , отнел чужди движими вещи, на обща стойност 291.62 лв., от владението на „Напоителни системи” ЕАД Русе, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, го е осъдил на една година лишаване от свобода, при “строг” първоначален режим на изтърпяване, съгласно чл. 47, ал. 1, б. “б” от ЗИН и е присъдил частта от направените разноски, които следва да заплати.     По довода за нарушение на закона:   Посоченото основание за възобновяване - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърдението, че деянието е следвало да бъде квалифицирано като „маловажен случай”.   При приетите за установени от съдилищата фактически положения, направеният извод, че подс. А. е осъществил от обективна и субективна страна именно състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. Чл. 194 ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” НК, е напълно законосъобразен. Правилно е приложен закона, който е следвало да бъде приложен. Подсъдимият А. , действувайки в съучастие като съизвършител с другите двама подсъдими и при условията на опасен рецидив, с оглед на съдебното му минало, са извършили „кражба” на инкриминираните вещи, на обща стойност 291.62 лв. Изводите за виновността му, в осъществяване от обективна и субективна страна, именно състава на посоченото престъпление са подкрепени от всички събрани доказателства по делото, включително и от неговото признание. При така установените факти и обстоятелства относими към предмета на доказване заключението, че се касае за извършено престъпление по посоченият текст от НК, са напълно законосъобразни.     Неоснователно е твърдението, че с оглед на равностойността на предмета на престъплението, деянието е следвало да се квалифицира като „маловажен случай”, по смисъла на чл. 93, т. 9 НК.     В настоящият случай, от една страна настъпилите вредни последици – 291.62 лв., не са незначителни по смисъла на закона, а от друга – липсват смекчаващи вината обстоятелства, които да характеризират престъплението с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените от този вид. По делото е безспорно установено, че то е извършено при условията на „опасен рецидив” от А. и в съучастие с други извършители.     По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:     И това твърдение се явява неоснователно. При определяне на вида и размера, на наказанието и начина на изтърпяването му, са били отчетени в пълна степен всички обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи вината на дееца и точно приложени императивните разпоредбите на чл. 373, ал. 3 НПК, за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НПК, за смекчената отговорност. Поради това наказанието е в посоченият размер – една година лишаване от свобода, т. е. под установения законов минимум за това престъпление.     Именно за това, определеното по размер наказание се явява справедливо, съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца, поради което и в най-пълна степен ще постигне целите си, посочени в чл. 36 НК.     Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. З. А. от гр. К., за възобновяване по влязлата в сила присъда № 455/03.12.2008 г., постановена по нохд № 312/2008 г. на Кубратския районен съд, потвърдена с въззивно решение № 14/ 03.02.2009 г., по внохд № 8/2009 г., на Окръжен съд гр. Р..   Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: