Р Е Ш Е Н И Е № 455 София, 26 септември 2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 465/2024 година Производството е образувано по касационен протест, депозиран от Окръжна прокуратура – София, срещу въззивна присъда № 10/11.03.2024 г., постановена по ВНОХД № 35/2024 г. от Софийския окръжен съд. В протеста и допълнението към него се твърди, че не са обсъдени събраните по делото доказателства, които по несъмнен начин утвърждават инкриминираните с обвинителния акт факти и се възразява срещу преценката на въззивния съд, че неуваженото искане на подсъдимия П. за повторен химически анализ на предоставените от него биологичните проби е довело до непълнота на доказателствата. Изтъква се, че към датата на деянието като обективен признак в състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК не е посочен „надлежен ред“ на установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, предвиден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (по-нататък в решението Наредба № 1/2017г.). С тези аргументи се прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд. Представителят на Върховната прокуратура не поддържа протеста, излагайки съображения, че е нарушен надлежният ред за установяване на употребата на наркотични вещества, скрепен с разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от цитираната наредба. В съдебното заседание подсъдимият А. П. П. и неговите защитници оспорват протеста и пледират за оставяне в сила на атакуваната присъда. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Районният съд – Ихтиман с присъда № 30/22.11.2023 г., постановена по НОХД № 706/2021 г., признал подсъдимия А. П. П. за виновен в това, че на 29.06.2021 г., около 14:00 часа, на второкласен път от с. Гуцал за гр. Долна баня, е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества – „амфетамин“, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 от НК му наложил наказание една година и четири месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, както и глоба в размер на 700 лева. На основание чл.343г във вр. с чл. 37, ал.1, т. 7 от НК подсъдимият е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от две години и четири месеца, като е приспаднато времето през което той е бил лишен от това право по административен ред. На основание чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК съдът определил едно общо най- тежко наказание измежду наложените на подсъдимия по НОХД № 5/2023г. по описа на Районен съд – Ихтиман и по настоящето дело, а именно – една година и четири месеца лишаване от свобода, като присъединил наказанието глоба, както и лишаването от право да управлява моторно превозно средство. Със същата присъда на основание чл. 68, ал. 1 от НК било приведено в изпълнение наказанието една година и четири месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия по НОХД № 248/2020 г. по описа на Районен съд – Ихтиман. Софийският окръжен съд с присъда № 10/11.03.2024 г., постановена по ВНОХД № 35/2024 г., е отменил изцяло първостепенния съдебен акт, признал подсъдимия П. за невинен и го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 3 от НК. Касационният протест е основателен. За да оправдае подсъдимия П., въззивният съд е приел, че в хода на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при събиране на доказателствата, ограничаващо правото му на защита, довело до недоказаност на обвинението по чл. 343б, ал. 3 от НК. Формираното убеждение е аргументирано единствено с това, че предвиденият регламент в Наредба № 1/2017 г. е нарушен, тъй като направеното от подсъдимия, тогава обвиняем, искане по чл. 27, ал. 3 в редакцията, действаща към 2021 г. Преди изменението на наредбата, обн. в ДВ, бр. 81 от 2023 г.- В седемдневен срок… от предявяване на обвинението за престъпление по чл. 343б от НК изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ чрез органа по производството, ако не е изтекъл срокът по чл. 26, ал.4. , е било пренебрегнато от разследващия орган и прокурора. В тази връзка, след като са разисквани предпоставките, предвидени в цитираната норма, в мотивите към присъдата е отразено, че след предявяване на обвинението на 14.09.2021 г. (л. 9 -11 от ДП) искане за повторен химически анализ на предоставените от П. проби не е отправяно, но това е сторено при предявяване на разследването на 15.11.2021 г., към който момент 12-месечният срок по чл. 26, ал. 4 от Наредба № 1/2017 г. за тяхното съхранение не е бил изтекъл Предвиденият срок за съхранение на пробите (съобразно данните по протокол и приложение към него на ВМА е до 11.08.2022г.,унищожени на 18.10.2022 г.), не е бил изтекъл и през част от времевия период на съдебното следствие пред основния съд, а подновеното искане на подсъдимия за повторен анализ е направено на 24.10.2022 г. Тази забележка, макар да няма съществено значение, е продиктувана от принципно споделимите разсъждения, че съобразно чл. 107, ал. 4 от НПК искане за повторен анализ може да се направи във всеки момент, стига пробата да не е унищожена, но коректността на съдебното изследване е изисквала и уточнението, че възможността за реализирането му е била налична до определен момент и в съдебния процес, образуван на 29.11.2021 г., без подсъдимият да е генерирал процесуална активност в тази насока.. С оглед на тези констатации съдът заключил, че провеждането на повторно изследване на пробите е задължителен етап от процеса по установяване употребата на наркотични вещества от страна на дееца. Така по същество въззивният съд е приел, че неспазването на изискванията по чл. 27, ал. 3, явяващи се елемент от надлежния ред, установен в цитирания подзаконов нормативен акт, предпоставя извод за недоказаност на обвинението и съответно подсъдимият П. не може да носи отговорност по чл. 343б, ал. 3 от НК. В края на мотивите към въззивната присъда съдът е маркирал настъпилото изменение в закона ЗИД НК, обн., ДВ бр.67 от 2023 г., с което изменение в чл. 343б, ал. 3 от НК законодателят добави признак от обективна страна „надлежен ред“, но без да се ангажира с конкретни размисли в контекста на чл. 2 от НК. Все пак е отбелязал, че при действието на предходната редакция на нормата на чл. 343б, ал. 3 от НК се изисква „наличността на наркотично вещество в кръвта на дееца да е установена категорично – чрез всички налични доказателствени способи“. Заявеното ориентира, че въззивната инстанция е имала предвид материалния закон, действал към момента на деянието (29.06.2021 г.), поради което е следвало да определи спрямо него кръга на подлежащите на установяване факти. Иначе казано, да съобрази практическото значение на наказателноправната норма за предмета на доказване в процеса. Върховната съдебна инстанция, вкл. и в цитираното в мотивите към присъдата решение Р №189/08.11.2019 г. на ВКС по н.д. №833/2019 г., ІІІ н.о. „За съставомерността на деянието по чл. 343б, ал.1 от НК е необходимо концентрацията на алкохол в организма на водача на МПС да е установено по „надлежния ред“. Този ред е регламентиран в Наредба № 1/2017 г…..Съществен елемент от него е и редът за проверка на получените резултати чрез изследване на втората проба по искане на водача, уличен в управление на МПС след употреба на алкохол…“, е изразявала становище, че правната възможност за изследваното лице да поиска повторен химически анализ на дадените от него биологични проби е част от „надлежния ред“, предвиден като обективен признак в състава по чл. 343б, ал. 1 от НК и предметът на доказване включва констатации за точно спазване на описаната в наредбата процедура. Именно в този смисъл е приемано, че оставянето без уважение на отправено такова искане от дееца води до обективна несъставомерност на инкриминираната дейност, тъй като е нарушен установеният ред в Наредба № 1/2017 г. Изразявано е и противно мнение, че отказът да се извърши повторен химически анализ не обосновава отпадане на наказателната отговорност на подсъдимия по чл. 343б, ал.1 от НК, както и че провеждането на повторно изследване не е задължителен етап от установяване на алкохолната концентрация в кръвта на водача – виж, Р №189/18.10.2016 г. на ВКС, по н.д. №718/2016 г.І н.о.; Р №82/30.04.2018 г. на ВКС по н.д. № 326/2018 г., ІІІ н.о., макар да са постановени при действието на отменената Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, конкретно чл. 20, ал.3, предвиждащ идентична възможност като тази по чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1/2017 г. За разлика от престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК за престъпното посегателство по ал. 3 преди изменението на закона не бе предвидено употребата на наркотично вещество да се установява чрез дължимо спазване на нормативно установен ред, съществуващ извън правилата на процесуалния закон, въпреки наличието на регламентация в Наредба № 1/2017 г. Съдебната практика последователно приемеше, че след като надлежният ред не е елемент от обективната страна на престъпния състав, то доказването на изпълнителното деяние управление на МПС след употреба на наркотични вещества се извършва с всички допустими по НПК доказателства. С оглед очертаните отлики в диспозицията на ал. 1 и ал. 3 на чл. 343б от НК, преди изменението на закона, приложеният по делото процесуален подход търпи упрек, защото съдебните разсъждения са фокусирани главно върху неспазване на предвидената процедура по Наредба №1/2017 г. Всъщност, неудовлетвореното искане на подсъдимия по чл. 27, ал. 3 от цитираната наредба е интерпретирано от второинстанционния съдебен състав по начин, изключващ правнорелевантните факти да бъдат установени чрез наличните, събрани и проверени по делото доказателства. Изводът за недоказаност принципно е възможен, но съдът би следвало да стигне до него, като обсъди комплексно всички ангажирани в подкрепа на обвинителната теза носители на доказателствена информация. В този аспект във фактологичната част на мотивите към присъдата е предприето описание на резултата от извършената проверка на подсъдимия с полевия тест Drug Cheсk 5000, отчел положителен резултат за „амфетамин“, заключението на химико-токсикологичното изследване по протокол № рег. № И-6583/20.08.2021 г. Безусловно третирано и от двете съдебни инстанции като експертиза за нуждите на доказателствения процес, извършена в рамките на образуваното на 29.06.2021 г. наказателно производство, без да се ангажират с конкретна аргументация за същността на коментирания протокол., установило в предоставените от него биологични проби (кръв и урина) наличие на същото наркотично вещество –„амфетамин“, съдебномедицинската и химическа експертиза, назначена от районния съд, според заключението на която употребяваните от подсъдимия П. лекарствени препарати няма да позитивират за „амфетамин“ при отчитане на употребата на наркотични вещества с посочения тест. Без съществен коментар са останали показанията на свидетелите П. и М., като изводимата от тях информация отразява повече детайли от възприетите в мотивите (напр. за конкретното поведение на подсъдимия и външни признаци, създали съмнение за употреба на алкохол или наркотични вещества, както и възприетото от второпосочения свидетел негово извънпроцесуално изявление за употреба на наркотично вещество). От мотивите на съдебния акт, освен споменаването им, не личи доказателствените материали, включващи експертни констатации, гласни доказателствени средства, писмени такива, да са обсъдени в пълен обем и взаимна обвързаност, поради което остава неясна преценката на съда дали те са относими към предмета на делото, както и за тяхното доказателствено значение за разкриване на обективната истина. Настоящият състав не оспорва правомощието на въззивната инстанция, като съд по фактите, да прецени обективността на доказателствените материали, както и тяхната достатъчност да обосноват един или друг извод, вкл. за липсата на сигурна доказателствена основа за осъждане. Законосъобразното упражняване на това правомощие обаче следва да се базира на обективен и внимателен анализ и оценка на цялата доказателствена съвкупност при спазване на изискванията по чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. В разглеждания случай окръжният съд не е постъпил по този начин, а мотивите на съдебния акт не убеждават, че е извършена пълноценна въззивна проверка, очертана от разпоредбата на чл. 314 от НПК, което препятства касационния контрол за нейната законосъобразност. Направените от настоящата инстанция констатации обосновават извод, че е налице основание за упражняване на правомощията по чл. 354, ал.3, т. 2 от НПК, като оспорената въззивна присъда бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. При повторната въззивна процедура новият съдебен състав следва да заяви ясно позицията си за предмета на доказване и за процесуалната същност на източниците на доказателствена информация. Да направи цялостен анализ на доказателствените материали в тяхната взаимовръзка, а при необходимост да проведе допълнително съдебно следствие. Съответно, преценката дали по делото е постижим стандартът по чл. 303, ал. 2 от НПК, необходим за постановяване на осъдителна присъда, следва да се извърши при обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК , Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 10/11.03.2024 г., постановена по ВНОХД № 35/2024 г. от Софийския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.