Р Е Ш Е Н И Е № 198 гр. София, 12 май 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 1261 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. В. Б. срещу решение № 8/ 03.02.2011 г. по внохд № 456/10 г. на Варненския апелативен съд. Оплакванията са за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила- касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Алтернативно се иска подсъдимият да бъде оправдан, делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд или да бъде намален размера на присъдените обезщетения. В съдебно заседание защитата изцяло поддържа жалбата, като развива доводи в подкрепа на исканията. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и повереникът на частния обвинител А. М. обосновават становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 от НПК, установи следното: С присъда № 82/ 16.11.2010 г. по нохд № 248/10 г. Окръжният съд в град Варна признал подсъдимия Б. за виновен в това, че на 28.07.2010 г., при управление на т.а. “Мерцедес” с прикачено полуремарке, в нарушение на правилата за движение по чл.25 ал.2 от ЗДП, по непредпазливост причинил смъртта на М. Р. М. и М. М. Х. и на основание чл.343 ал.3 б.Б вр. ал.1 б.В и чл.55 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок от три години и шест месеца. На осн. чл.343г от НК го лишил от право да управлява МПС за срок от една година и два месеца. Осъдил го да заплати обезщетения за неимуществени вреди на наследниците на Х. както следва: 40 хиляди лева на съпругата Н. Х. и по 20 хиляди лева на синовете Н. и М. М.. Осъдил го да заплати обезщетения на наследниците на М. както следва: 50 хиляди лева на съпругата А. М. и по 40 хиляди лева на малолетните деца Н. и Р. М.. С атакуваното решение Варненският апелативен съд потвърдил присъдата в наказателната й част. Изменил я в гражданско-осъдителната й част, като увеличил с по 10 хиляди лева присъдените обезщетения на всички граждански ищци с изключение на А. М.. Жалбата е основателна само в гражданско-осъдителната й част. Варненският апелативен съд не е допуснал претендираните в жалбата съществени процесуални нарушения при анализа на доказателствения материал. Фактическите обстоятелства по делото са изведени при спазване на изискването за пълнота, обективност и всестранност на изследване на доказателствената маса. Лишено от основание е възражението, че механизмът на пътно-транспортното произшествие не е изяснен, а приетите факти се базират само на заключението на автотехническата експертиза и несигурните разяснения на експерта, дадени в съдебно заседание. Въззивният съд е извършил проверка на събраните от първата инстанция доказателства, оценил ги е добросъвестно, без извращаване на действителното им съдържание и е направил логически издържани и доказателствено подплатени изводи по всички факти, включени в предмета на доказване. Обстоятелствата, относно посоката и скоростта на движение на двете превозни средства, характеристиките на пътя в района на произшествието, мястото на удара и причините за смъртта на пострадалите са изведени след анализ на гласните доказателствени средства и експертното заключение и не се оспорват от подсъдимия. От съдържанието на касационната жалба се установява, че подсъдимият оспорва изводът относно траекторията на движение на товарния автомобил при осъществяване на маневрата по паркиране в крайпътната отбивка, намираща се в ляво на пътя, спрямо посоката му на движение. Върховният касационен съд не може да се съгласи с доводите, че този извод не се базира на събраните доказателства, а на предположенията на вещото лице, изразени в разпита му пред съда. Експертизата е изготвена въз основа на измерванията и отстоянията, отразени в огледния протокол, на данните за параметрите на пътя, отразени в официално писмо на АПИ- Областно пътно управление - Варна и на данните от тахографския запис. Неразделна част от нея е подробната скица на произшествието, в която експертът е очертал траекторията, следвана от подсъдимия при извършване на маневрата- отклонението на товарния автомобил за пресичане на лявата лента на платното започва не непосредствено при отбивката, а на известно разстояние преди това. Вярно е, че експертизата не посочва в метри това разстояние, но подсъдимият сам твърди в обясненията си, че е започнал да се престоява на 15-20 метра преди отбивката, като не е спирал, а само е намалил скоростта на движение. Що се отнася до показанията на св. К., Варненският апелативен съд с основание е посочил, че този свидетел не е възприел движението на т.а.”Мерцедес” преди удара с л.а. “Фиат” и поради това не е в състояние да допринесе за изясняване на механизма на произшествието. Затова ВКС намира за неоснователно оплакването, че съдът е допуснал процесуални нарушения при формиране на изводите си по фактите, като е пренебрегнал задълженията си по чл.13 и чл.14 от НПК. Решението съдържа мотивиран отговор на всички възражения на подсъдимия, касаещи обосноваността на присъдата, както изисква разпоредбата на чл.339 ал.2 от НПК. Не са налице основания за връщане на делото за ново разглеждане. Неоснователно е и оплакването за нарушение на материалния закон. Съдът правилно е квалифицирал деянието като престъпление по чл.343 ал.3 б.Б вр. ал.1 б.В от НК. Отговорил е положително на основния въпрос, касаещ съставомерността- допуснал ли е подсъдимия нарушение на правилата за движение, които пряко да са в пряка причинна връзка с настъпване на вредоносния резултат. Изводът, че Б. е нарушил разпоредбата на чл.25 ал.2 от ЗДП, тъй като преди да започне маневрата с навлизане изцяло в насрещната пътна лента не е пропуснал движещото се по нея превозно средство е законосъобразен и съответства на фактите по делото. Поначало, защитата е права, че преценката за наличие на виновно нарушаване на правилата за движение е свързана с обективната възможност на водачите да възприемат пътната обстановка и да съобразят действията си с нея. Неоснователно е обаче твърдението, че такава обективна възможност за възприемане на л.а. “Фиат” не е била налице по отношение на касатора, тъй като в момента на маневрата лекият автомобил не е бил видим за него. Фактите по делото сочат, че Б. е предприел извършване на маневрата по най-удобния с оглед габаритите на товарния автомобил начин, а не по най-безопасния за конкретните параметри на пътния участък. Поради дъгата на завоя и наличната отдясно растителност, видимостта по отношение насрещното движение в момента на навлизането му в лявата лента е била ограничена до 115 м. и е била недостатъчна за безопасно извършване на маневрата. Видимостта се увеличава с приближаване към отбивката, което е давало възможност на подсъдимия да започне отклоняването си по-напред в рамките на завоя. Той сам се е поставил в невъзможност да възприеме движещия се в насрещната лента л.а. “Фиат”, да съобрази движението си с него и да го пропусне. Отговорността на подсъдимия не отпада, независимо от съществено съпричиняване на съставомерния резултат от страна на водача на л.а. “Фиат”, загиналия М. М.. Искането за оправдаване на Б. е неоснователно. Върховният касационен съд намира, че обезщетенията, присъдени на наследниците на М. М. са завишени по размер. Той е управлявал л.а. “Фиат” с превишена скорост и е допринесъл в значителна степен за настъпването на вредоносния резултат. Това обстоятелство очевидно не е оценено в достатъчна степен от съда, който е присъдил обезщетения на съпругата и децата му в по-висок размер от този на наследниците на другия пострадал, който няма никаква вина за катастрофата. Поради това прие, че обезщетенията на А. М., Н. М. и Р. М. следва да бъдат намалени до размер на по 30 хиляди лева за всяка от тях. В този размер те покриват критериите за справедливост, тъй като съответстват както на степента и формата на вината на подсъдимия, така и на поведението на техния наследодател. Водим от горните съображения и на основание чл. 354 ал.2 т.5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 8/ 03.02.2011 г. по внохд № 456/2010 г. на Варненския апелативен съд в гражданско-осъдителната му част, като НАМАЛЯВА обезщетенията за неимуществени вреди на А. С. М. на 30 хиляди лева, на Н. М. М. на 30 хиляди лева и на Р. М. М. на 30 хиляди лева. ИЗМЕНЯВА решението в частта по разноските, като намалява размера на дължимата държавна такса върху уважените граждански искове от 10400 лв. на 6800 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.