Р Е Ш Е Н И Е № 91 гр. София, 16 май 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР СТОЯНОВ при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора П. Долапчиев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 216 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС по реда на чл. 420, ал. 1, вр. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 2518/2017 г. на Специализирания наказателен съд и изменение на постановеното по него определение от 27.10.2017 г., с което е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по отношение на Е. Д. Т. в частта относно режима за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, който следва да е „общ”. В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, се изтъква довод за допуснато нарушение на материалния закон поради неправилно определен на осъдения Т. първоначален „строг” режим за изтърпяване на наложеното общо наказание „лишаване от свобода”. Претендира се възобновяване на делото и изменение на режима в „общ”. В с. з. пред ВКС осъденият не се явява поради отказ на същия да присъства в настоящото производство. Служебният му защитник изразява становище за уважаване на искането на Главния прокурор, тъй като е в интерес на неговия доверител. Върховният касационен съд, след като обсъди искането и доводите на страните, както и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането на главния прокурор е допустимо и разгледано по същество е основателно. С протоколно определение от 27.10.2017г. постановено по НОХД№ 2518/2017г. Специализираният наказателен съд е одобрил споразумение за решаване на делото в съдебно заседание между прокурор от Специализираната прокуратура и защитниците на подсъдимите Е. Д. Т., Т. Д. Т. и В. М. К.. С одобреното споразумение подсъдимите са се признали за виновни в извършването на престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК; чл. 159г, пр. 2, вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, пр. 1, вр. ал. 1 от НК. Също така за подсъдимия Е. Т. и за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, а за В. К. - по чл. 354а, ал. 3, пр. 2 от НК. За осъдения Е. Т., по отношение на когото е и настоящото искане, е постигнато съгласие за прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК , като за извършените от него три деяния наказанията са съответно от 1 година, 1 година и 2 месеца и 8 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените в размер на 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим. Върховният касационен съд споделя напълно съображенията на Главния прокурор, изложени в искането, което е в полза на осъдения и не е обвързано със срока, предвиден в чл. 421, ал. 1 от НПК. Определянето на първоначален „строг” режим за изтърпяване на наложеното на осъдения общо наказание „лишаване от свобода” в размер на една година и два месеца е в противоречие с изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗИНЗС /изм. ДВ, бр.13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г./. Конкретната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС предвижда три хипотези, при които е възможно определяне на „строг“ режим на осъдените на „лишаване от свобода“, като настоящият казус не се обхваща от нито една от тях. Общото наказание по чл. 23, ал. 1 от НК, касаещо осъдения Е. Т. е под 5 години лишаване от свобода (1 година и 2 месеца), като в този аспект не е имало основание за приложението на чл.57, ал.1 т.2, б. „а“ от ЗИНЗС. На следващо място, първоначален „строг“ режим е предвидено да се определя при осъществени умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание „лишаване от свобода“, което не е било отложено на основание чл.66 от НК, независимо от реабилитацията. В настоящия случай изискуемите се предпоставки по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК не са налице. Осъденият Е. Д. е извършил престъплението по НОХД № 2518/2017 г. на СпНС извън петгодишния срок от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, а именно по НОХД № 1574/2008г. на Окръжен съд-Варна. Наложеното наказание по това дело е изтърпяно на 01.04.2009 г., тъй като с влязло в сила на 09.04.2009 г. определение по ЧНД №426/2009г. на Окръжен съд – Варна, осъденият е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието в размер на една година и три месеца. Третата хипотеза по чл.57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС също не е налице, тъй като престъпленията не са извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години. Извън това, по делото не са били установени данни за укриване на осъдения в хода на наказателното производство, което да предполага възможност за налагане на „строг” режим при условията на чл. 57, ал. 2 от ЗИНЗС. Затова, като е одобрил споразумението в частта относно определения първоначален режим за изтърпяване на наказанието като „строг”, вместо „общ” съобразно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, Специализирания наказателен съд е допуснал съществено нарушение на закона по смисъла на чл. 425, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Същото може да бъде отстранено от ВКС по реда на чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК чрез възобновяване на производството по делото и изменение на постановеното по него определение в частта относно първоначалния режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”., който следва да е „общ” (а не „строг”) и това е в полза на осъдения. Предвид гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 4, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 2518/2017 г. на Специализирания наказателен съд, като ИЗМЕНЯ постановеното по него определение от 27.10.2017 г. за одобряване на споразумение, касаещо осъдения Е. Д. Т., в частта относно първоначалния режим за изтърпяване на наказанието по чл. 23, ал. 1 от НК в размер на една година и два месеца лишаване от свобода, който следва да е „общ”. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.