5 Р Е Ш Е Н И Е № 54 София, 23 февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1689/2014 година Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал. 1 от НПК по искане на осъдения А. С. И. за възобновяване на производството по ВНОХД № 323/2014 г. по описа на Окръжен съд – Враца и отмяна на постановеното въззивно решение № 83/29.09.2014 г. Искането за възобновяване се позовава на всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Твърди се, че съдът не е направил цялостен, задълбочен и обективен анализ на доказателствените материали, а фактическата обстановка, приета в обвинителния акт и присъдата, не кореспондирала на доказателствата по делото. Претендира се, че първоинстанционната присъда не отговаря на изискванията по чл. 305, ал. 3 от НПК. Счита се още, че съдът неправилно и без доказателства е приел квалифициращите обстоятелства по чл. 195, ал.1, т. 4 и т. 5 от НК. В заключение се изтъква, че обвинението е недоказано по несъмнен начин. Отправеното искане е да се отменят съдебните актове и делото да се върне за ново разглеждане в досъдебната фаза или да се постанови оправдаване на осъдения И. от касационната инстанция. В съдебното заседание, проведено пред Върховния касационен съд, осъденият А. С. И. не се явява, редовно призован. Искането за възобновяване се поддържа от неговия процесуален представител. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на подаденото искане за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : С присъда № 13/10.06. 2014 г., постановена по НОХД № 397/2013 г. от Районен съд- Оряхово, подсъдимият А. С. И. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 28 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода. Производството по делото по отношение на Л. Б. И. е приключило със споразумение за решаване на делото. С въззивното решение, постановено по жалба на подсъдимия, присъдата е изменена, като подсъдимият И. е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр.3 от НК и наложеното наказание е намалено до размера на една година лишаване от свобода. Искането за възобновяване е процесуално допустимо, но неоснователно по следните съображения : Първо, следва да се посочи, че част от изтъкнатите доводи в подкрепа на оспорването са относими към обосноваността на съдебния акт, която не е самостоятелно касационно основание. Разгледани по същество единствено на плоскостта на процесуални нарушения относно начина на формиране на вътрешното убеждение на предходните инстанции, те са напълно неоснователни. Всички оплаквания, застъпени в искането за възобновяване и съотнесени към касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, са били направени и пред въззивната инстанция, която след като ги е обсъдила, е намерила същите за неоснователни, излагайки конкретни и убедителни съображения, включително и за съответността на мотивите на присъдата с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК. Въззивният съд е извършил цялостна проверка на обжалваната присъда и след комплексен анализ на доказателствените източници е потвърдил установените от първата инстанция фактически изводи и частично не се е съгласил с направените правни изводи. Оценката на доказателствените средства е задълбочена и не се откриват нито непълноти, нито превратна интерпретация на изводимите от тях данни. По делото са разпитани всички свидетели, които имат отношение към предмета на доказване. Съдът не е тълкувал превратно показанията на свидетеля Н., каквито възражения се отправят от осъдения. В хода на съдебното следствие свидетелят е заявил, че няма спомен за това дали осъденият И. и Л. И. са напускали заедно МПС, управлявано от него. Фактите обаче за пребиваването на осъдения и свидетелката И. в търговските обекти, от които са отнети вещите, неговите и на И. действия, съдът е извел от показанията на А., Б. и Л.. Излизането на подсъдимия от третия магазин е пряко възприето от свидетелите М. и Б., които при извършената проверка на МПС са открили вещите, предмет на престъплението. Некоректно в искането за възобновяване се твърди, че съдът е правил изводи за действията на осъдения И. въз основа на показанията на свидетелката Д. Т.. Точно обратното личи от мотивите на съдебния акт. Въззивният съд ясно е отбелязал, че тази свидетелка няма преки възприятия за сочените обстоятелства и е изяснил причините, поради които показанията й в двете фази на процеса са противоречиви. Възраженията, че съдът е пренебрегнал показанията на свидетелката И., съдържащи данни, че тя сама е извършила кражбите от търговските обекти, а подсъдимият не е влизал в тях са неоснователни. Напротив, съдът не ги е игнорирал произволно, а след обсъждането им и съпоставката с останалите доказателства е отдадена тежест и значение на изведените фактически данни от безпротиворечивите, последователни и убедителни показания на посочените по-горе свидетели. Обобщено, при направената от настоящата инстанция проверка на атакувания съдебен акт, не се установи съдебните инстанции да са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането, проверката и оценката на доказателствените материали по делото. Ето защо искането на осъдения да се отменят съдебните актове и делото да се върне в предходна процесуална фаза не може да бъде уважено. При установените фактически положения материалният закон е приложен правилно. В искането се претендира и незаконосъобразност на съдебния акт, но аргументите в тази насока са само за недоказаност на обстоятелствата, обосноваващи приетите квалифициращи признаци и те са неоснователни. Въззивният съд е оправдал осъдения по обвинението по чл. 195, ал.1, т. 4, пр. 3 от НК, поради което е необяснимо защо в искането се възразява, че съдът неправилно е приел наличието на „особена ловкост и умение”. Възражението срещу приетата правна квалификация по чл. 195, ал.1, т. 5 от НК не държи сметка за обсъдените от въззивния съд данни, които обективират предварително взетото общо решение на осъдения и свидетелката И. за извършване на кражбата. Не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание. В подкрепа на третото от касационните основания не се излагат конкретни доводи. След извършената корекция от въззивния съд наказанието е определено в законоустановения минимум от една година. Смекчаването на санкцията е възможно само при условията на чл. 55 от НК, но по делото липсват основания за това. С оглед на горните съображения и на основание чл. 424 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като не установи наличие на предпоставките по чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. С. И. за възобновяване на ВНОХД № 323/2014 г. по описа на Окръжен съд – Враца и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 83/29.09.2014 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.