Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 92   София 16.06.2009 година     В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А                Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и девета година в състав:                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРИО БОБАТИНОВ                                            ЧЛЕНОВЕ:    ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                                                      МАРИЯ СЛАВЧЕВА                 при  участието на секретаря  Ирена Велчева в присъствието на  прокурора изслуша докладваното  от  съдията М.Славчева  т.дело №  467/2008 г.   Производство по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Х. П. срещу въззивно решение № 50 от 08.04.2008 г. по гр.д. № 436/2007 г. на Разградския окръжен съд, с което се отменя решение № 205 от 15.10.2007 г. по гр.д. № 231/2005 г. на Кубратския районен съд в частта, с която е отхвърлен иска на “ОББ” АД срещу касатора, предявен на основание чл.252 ГПК (отм.) и при условията на чл.208, ал.1 ГПК (отм.) е признал за установено по отношение на Банката, че касаторът в качеството си на поръчител по договор за банков кредит от 11.09.2002 г., сключен между "ОББ" АД и Д. С. С. дължи солидарно с останалите двама поръчители сумата 4 188.26 лв. лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.05.2005 г. до окончателното й изплащане, 290.91 лв. договорна лихва за периода 31.10.2004-29.03.2005 г., 21.22 лв. дължима наказателна лихва и съдебни разноски 266.01 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 398/2005 г. на Кубратския районен съд. Касаторът поддържа, че в обжалваната част решението е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон – чл.147, ал.1 ЗЗД. Неправилно според него въззивният съд е определил момента, в който вземането на банката е станало изискуемо, което нарушение рефлектирало и върху извода му за началото на погасителния 6-месечен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД. Застъпва становището, че правата на Банката срещу него са прекрудирани, тъй като според договора за кредит основанието за трансформирането му в предсрочно изискуем е възникнало с просрочието на дължима към 25.12.2003 г. месечна вноска, а молбата от 30.03.2005 г. за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237, б.”в” ГПК (отм.) е подадена след изтичане на 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД. Ответниците по касация “О” АД, Д. С. С., И. Б. Г. и В. С. С. не са изразили становище по основателността на касационната жалба. С определение № 42 от 27.01.2009 г. на ВКС, ІІ т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради наличие на противоречие в практиката на съдилищата по съществения материалноправен въпрос автоматично ли настъпва предсрочната изискуемост на банковия кредит при забава в плащането на две или повече анюитетни вноски или фактическият й състав включва и изрично изявление на Банката до длъжника, от отговора на който е обусловено разрешаването и на въпроса от кога започва да тече 6-месечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД – касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Взети са предвид представените от касатора решения, доказващи противоречивото разрешаване на съществения за делото материалноправен въпрос- Решение № 634 от 12.11.2007 г. по т.д. № 391/2007 г. на ВКС, І т.о., с което е прието, че възможността за предсрочна изискуемост и упражняването на тази възможност съставляват две различни хипотези, като е застъпено становището, че просрочието на две погасителни вноски е обективната предпоставка, при наличието на която възниква предсрочната изискуемост на кредита, поставяща и началото на 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, както и Решение 927 от 16.12.2007 г. по т.д. № 546/2007 г. на ВКС, ІІ т.о., с което е прието, че трансформирането на кредита в предсрочно изискуем не настъпва автоматично, а е обусловен от възникването не само на обективната предпоставка, но включва и субективен елемент – волята на кредитора в кой момент да упражни това си правомощие. Настоящият състав на ВКС, второ отделение при Търговска колегия, като взе предвид доводите във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното: Касационната жалба е неоснователна. С обжалваното въззивно решение е прието за установено, че по силата на договор от 11.09.2002 г. касаторът в качеството си на поръчител се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателката при неизпълнение на поетите от нея задължения при същите условия, като в чл.16, т.2 е уговорено правото на Банката да направи предсрочно изискуем целия ползван кредит при неплащане дори и на една погасителна вноска. Тълкувайки волята на страните по правилата на чл.20 ЗЗД, въззивният съд е приел, че предвидената в договора предсрочна изискуемост на кредита е обусловена от два елемента – обективен, изразяващ се в непогасяване на една от дължимите от кредитополучателката погасителни вноски и от субективен, предполагащ възможност и избор за Банката да направи кредита предсрочно изискуем. Прието е за установено, че спирането на плащанията като основание за предсрочна изискуемост на вземането е настъпила и е доказана към дата 21.12.2004 г., дата, която отнесена към датата на подадената от кредитора молба за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237, б.”в” ГПК (отм.) сочи на предприети от него активни действия спрямо длъжника в предвидения в чл.147, ал.2 ЗЗД шестмесечен срок. Счетено е, че макар и такова неизпълнение във времево отношение длъжникът да е обективирал и в предходни периоди, кредитът не се е трансформирал автоматично в предсрочно изискуем поради отсъствието на субективния елемент – упражнено от банката правомощие по чл.16, т.2 от договора, въз основа на което е прието, че шестмесечният преклузивен срок по чл.147 ЗЗД не и изтекъл към 30.03.2005 г., на която дата Банката е подала молба за издаване на изпълнителен лист по чл.237, ал.1, б.”в” ГПК (отм.). Върховният касацонен съд в настоящият си състав споделя застъпеното с обжалваното решение становище, че предсрочната изискуемост на кредита не настъпва автоматично при спиране на плащанията на една погасителна вноска. Наличието на обективната предпоставка е необходимо, но не е достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем. Отнемането на преимуществото на срока по договора е субективно право, установено в полза на кредитора. Преценката дали да го упражни и кога, принадлежи изцяло на титуляра на това право, от което следва, че настъпването на предсрочната изискуемост предпоставя осъществяването на два юридически факта - неизпълнението на длъжника по отношение на една погасителна вноска и нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока му. Изложеното позволява да се направи извода, че предсрочната изискуемост не възниква по право от обективния факт на неизпълнението по отношение на една погасителна вноска, доколкото настъпването й е кумулативно обусловено и от упражняването на субективното правомощие на кредитора. Именно поради наличието на посочената кумулативност началният момент на шестмесечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД съвпада с момента, в който Банката е реализирала това свое право чрез предприетото от нея снабдяване с изпълнителен лист срещу длъжника по реда на чл.237, б.”в” ГПК (отм.). В този смисъл наведеният от касатора довод за кредиторово бездействие, началото на което се свързва с просрочието на дължима към 25.12.2003 г. вноска, е неоснователен и поради това не може да обоснове извод за преклузия на правата на Банката. Към релевантния за спора момент - 30.03.2005 г., на която дата са предприети действия срещу длъжника, визираният в чл. 147, ал. 1 ЗЗД шестмесечен срок спрямо спрелите на 21.12.2005 г. плащания по кредита не е изтекъл. С оглед разпоредбата на чл.291, т.1 ГПК настоящият състав приема за правилна практиката, обективирана в Решение № 927 от 16.12.2007 г. по т.д. № 546/2007 г. на ВКС, ІІ т.о. С обжалваното въззивно решение Разградският окръжен съд изцяло се е съобразил с нея, поради което и въз основа на нея и на основание чл.291, т.1 във вр. с чл.293, ал.1 ГПК то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 50 от 08.04.2008 г. по в.гр.д.. № 436/2007 г. на Разградския окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: