Р Е Ш Е Н И Е № 123 София , 05.05.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Галина Захарова Галина Тонева при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1317 / 2016 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба от повереника на частната обвинителка Р. А. П. адвокат А. Б. против решение № 386 от 13.10.2016 г. по внохд № 654/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд . В жалбата се сочи, че са налице всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК за отмяна на въззивното решение. Твърди се,че в нарушение на закона съдът не е квалифицирал деянието по чл. 343, ал. 3 от НПК, макар да е извършено от неправоспособен водач на моторно превозно средство. Алтернативно се защитава оплакване за нарушение на процесуалния закон поради отказ на съда да върне делото на прокурора за повдигане на коректно обвинение. Изцяло се оспорва законосъобразността на приложения чл. 343а от НК, тъй като подсъдимият не е оказал каквато и да било помощ на пострадалия. Атакува се и неговото оправдаване за нарушения по чл. 48 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП . Наложеното наказание се определя като явно несправедливо, тъй като няма смекчаващи вината обстоятелства, а е налице обратното - намерени са единствено отегчаващи обстоятелства, обективирани в желанието на подсъдимия да се укрие от отговорност и лошите му характеристични данни. В заключение се настоява за отмяна на въззивното решение и връщане на делото / по избор на касационната инстанция / в досъдебната фаза или пред първата инстанция с указания за отстраняване на процесуалните нарушения, правилна квалификация на деянието и увеличаване на наказанието. В съдебното заседание пред касационната инстанция жалбоподателката и нейният повереник /последният и за останалите частни обвинители - С. В. С., М. А. Д. и Ю. А. К./ поддържат исканията си по изложените съображения. Подсъдимият изразява желание решението на съда да бъде потвърдено. Прокурорът пледира за отхвърляне на жалбата поради справедливост на отмерената санкция и отсъствие на пороци от материалноправно и процесуалноправно естество. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр. Благоевград с присъда № 2724 от 18.05.2016 г. по нохд № 478/2015 г. признал подсъдимия П. Д. И. за виновен в това, че на 19.07.2014 г., като неправоспособен водач, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „О. Ф.”, по пътя [населено място], [община], за [населено място], същата община, нарушил чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като при приближаване на разклона за [населено място] се движил превишена скорост от 91-92 км/ч, при максимално разрешена 50 км/ч , сигнализирана с пътен знак и по непредпазливост причинил смъртта на А. И. С., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б.”в” от НК във връзка с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК във вр. с чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и чл. 343а, ал. 1 , б.”б” от НК го осъдил на две години лишаване от свобода, като го оправдал по обвинението да е нарушил чл. 48 и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. Съгласно чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от четири години от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Софийският апелативен съд с решение № 386 от 13.10.2016 г.потвърдил първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна поради следните съображения: Въззивният съд не е допуснал посочените в жалбата съществени процесуални нарушения. На първо място това се отнася до претенцията на повереника съдът да отмени първоинстанционната присъда и да върне делото в досъдебна фаза за повдигане на по-тежко обвинение по чл. 343, ал. 3 от НК. Оплакването е отклонено от проверяваната инстанция с мотиви, които настоящият съдебен състав споделя. Прокурорът е изготвил и внесъл в Окръжен съд - Благоевград обвинителен акт срещу П. Д. И. за престъпление, квалифицирано по чл. 343, ал. 1, б.”в” във връзка с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 21, ал. 1 и 2, чл. 48 и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. Макар в него да е посочено, че при извършване на деянието обвиняемият нямал правоспособност на водач на моторно превозно средство, не е направено позоваване на закон за по-тежко наказуемото престъпление по чл. 343, ал. 3 от НК . Съдът не би могъл да дава указания на прокурора относно фактическите и правни рамки на обвинението, тъй като това би означавало да засегне правомощията на прокурорската институция по чл. 127, т. 3 от Конституцията на РБ да привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и да поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер. Конкретният казус не разкрива и пропуск на въззивния съд да съзре и отстрани процесуално нарушение на съдията - докладчик по чл. 249, ал. 2 във вр. с чл. 248, ал .2, т. 3 от НПК. От тези цитирани в касационната жалба текстове не следва извод ,че лимитираните от чл. 75,ал.1 от НПК права на пострадалия или на неговите наследници, дерогират дискрецията на прокурорската институция при формулиране на обвинителната теза. Редакцията на обвинителния акт налага да се обсъди и възможността за противоречие между словесната и текстова квалификация на инкриминираното деяние, резултат на евентуално техническо опущение. Внимателното проследяване на цялото досъдебно производство, както и категоричната позиция на държавните обвинители пред три съдебни инстанции, не събуждат никакви съмнения за вътрешното убеждение на прокурора относно приложимия закон. Неправоспособността на подсъдимия е третирана единствено в контекста на отегчаващите отговорността му обстоятелства, но не и като съставомерен обективен признак на престъплението. Ето защо искането на повереника касационната инстанция да отмени въззивното решение поради сбърканата в обвинителния акт правна квалификация е лишено от процесуално основание. На следващо място несподелими са и твърденията за едностранчив и избирателен анализ на доказателствата, ползващи обвинението, относно поведението на подсъдимия след произшествието и относно регулирането на местопроизшествието с пътни знаци. Въззивният съдебен състав е изложил подробни аргументи за доказателствената обезпеченост на фактическите изводи и в двете насоки. По делото е установено по безспорен начин, чрез обективен доказателствен източник - писмо от МВР „Дирекция „Национална система 112” и гласни доказателствени източници, че веднага след инцидента подсъдимият П. И. три пъти е звънял на телефон 112 за спешни повиквания – в 12.00 часа, 12.06 часа и 12.11 часа, при което съобщил за произшествието и настоявал за по - бързо пристигане на екип на „Бърза помощ”. С особено внимание въззивният съдебен състав е обсъдил данните относно пътните знаци в района на кръстовището между пътя [населено място]- [населено място] и отклонението за [населено място]. Напълно произволно е становището на повереника, че съдът се е позовал на „негодно доказателство за наличие на бетонов фундамент” и произволно е приел, че той /фундамента/ е от знак „Б2”. Точно обратното е посочено в проверяваното решение. От неговата стр.10 е видно съгласие на въззивната инстанция с извода на предходния съдебен състав, че на инкриминираната дата на кръстовището е липсвал знак”Б1”. След това следва задълбочен анализ на останалите обстоятелства, довели до заключение, че кръстовището не е образувано от равнозначни пътища и подсъдимият е имал предимство при преминаването му. Много обстоятелствено са анализирани гласните доказателства, съдържащи се не само в обясненията на подсъдимия , но и в показанията на свидетеля А. и на полицейските служители М. С. и И. Н.. Съобразена е също така информацията от общинската администрация на [община] за организацията на движението в пътния участък. От съществено значение при формиране на становището на съда са и обективните данни, показващи, че 50 метра преди мястото на удара на двете превозни средства е имало знак „Б1”. Въззивният съд правилно е отбелязал, че след този знак няма друго кръстовище, освен местопроизшествието, поради което пътуващият в същата посока пострадал е бил предупреден , че е предстои пресичане на път с предимство и е длъжен да пропусне движещите се по него пътни превозни средства. Правилно установените факти са дали основание на съда да потвърди оправдаването на подсъдимия за нарушения на чл. 48 от ЗДвП, тъй като нормата е относима единствено към реда за преминаване на водачите през нерегулирани кръстовища при спазване на правилото на дясно стоящия. Бланкетно заявеното несъгласие с отпадане на обвинението за нарушаване на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП също следва да бъде отхвърлено. Логично и при спазване на процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение по фактите двете предходни инстанции са констатирали причинно – следствена връзка между нарушаването на специалното правило на чл. 21 от ЗДвП и настъпилия общественоопасен резултат. С помощта на експертен анализ на данните за произшествието е изяснено, че при движение с разрешената скорост от 50 км/ч управляваното от подсъдимия превозно средство не би пресякло траектория с тази на автомобила на пострадалия. Съдебната практика , припомнена от апелативния съд , е категорична и устойчива при отстояване на принципа ,че при конкуренция от нарушения по чл. 20, ал. 2 и чл. 21 от ЗДвП намира приложение едно от тях, но не и двете заедно. Поради тези съображения изводът, че бланкетната норма на чл. 343, ал .1 във връзка с чл. 342, ал. 1 , пр.3 от НК се запълва само от правилото на чл. 21, ал. 1 и ал.2 от ЗДвП, но не и от чл.20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП , е законосъобразен. Не подлежи на ревизия и заключението на въззивния съд, че подсъдимият е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. Повереникът му противопоставя единствено твърдение, че не са установени действия, показващи реална загриженост към починалия по-късно А. С. . Възприетите от съда факти относно действията на подсъдимия непосредствено след инцидента , посочени по-горе , опровергават подобен коментар на изследваното деяние. П. И. незабавно сигнализирал на тел.112 и настоявал за спешно пристигане на медицински екип. Въззивният съд правилно е преценил, че това са действия, насочени обективно и субективно към спасяване живота на пострадалия.. Съгласно задължителните указания на ППВС № 1/83 г., т.5, б.”б” при преценка на основанията за приложение на чл .343а от НК изводът, че деецът е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, е обвързан от конкретно установените му възможности и от обстановката и характера на действията, които е извършил сам или заедно с други лица. В изследваната ситуация – извън населено място и без специални умения, подсъдимият не е разполагал с други средства за ограничаване на вредните последици от деянието. На последно място касационният контрол не намери основание за отмяна на въззивното решение, разкриваща възможност за увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода и ефективното му изтърпяване. Липсва несъответствие между степента на обществена опасност на деянието и дееца и тежестта на отмерения обем наказателна принуда. Въззивният съд, солидаризирайки се с първата инстанция, законосъобразно е причислил към отегчаващите обстоятелства пренебрежителното отношение на подсъдимия към правилата за движение по пътищата, обективирано в санкциониране по чл. 343б от НК и по административен ред. Отчетено е и укоримото поведение на подсъдимия в след произшествието, изразено в мотивиране на свидетеля А. да поеме вината на инцидента. Съдът обаче не е имал право да пренебрегне и смекчаващите отговорността обстоятелства – младата възраст на подсъдимия /двадесет и две години/ като предпоставка, улесняваща процес на промяна на модела на поведение, и най-вече значителния принос на пострадалия за произшествието. По делото е изяснено, че ако пострадалият като водач на лекия автомобил „В.” , движещ се по път без предимство, бе пропуснал автомобила на подсъдимия, преди да извърши маневрата завой наляво, не би се стигнало до удар между двете пътни превозни средства. Тези обстоятелства адекватно са оценени като балансиращи отегчаващите при индивидуализиране на наказанието. Няма нарушение и в оценката, че подсъдимият не е личност с трайно установени престъпни навици . След инцидента той е санкциониран само веднъж с глоба от 20 лева на основание чл. 181 , т.1 от ЗДвП за непредставяне на превозно средство в срок за технически преглед. Приложеният институт на условно осъждане с респектиращ продължителен изпитателен срок от четири години, дава възможност П. И. да измине пътя на превъзпитание без да търпи ограниченията на пенитенциарно заведение. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, поставяйки първо място поправянето на подсъдимия, не игнорира търсенето на общо превантивния ефект на наказанието. За да може обаче една санкция да въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото, то трябва да я възприеме като справедлива т.е. обемът наказателна принуда, приложена по отношение на подсъдимия, да съответства на неговата и на извършеното престъпление обществена опасност и морална укоримост. В конкретния случай по-ниската степен на обществена опасност на деянието поради принос на пострадалия за пътния инцидент законосъобразно, макар косвено, е повлияла върху определяне на начина на изтърпяване на наказанието. Вж и ТРОСНК №2/2016 г. , т.1 По изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 386 от 13.10.2016 г. по внохд № 654/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.