О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 288 гр. София, 18.04.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на четвърти април, две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№173 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на Д. Г. Е. срещу определение №2862 от 14.11.2022 г. по в.ч.гр.д.№3099/2022 г. на САС. С определението в обжалваната част, след частична отмяна на определение №265759 от 16.08.2022 г. по гр.д.№4817/2019 г. на СГС, е изменено решение №261396 от 26.11.2020 г. по гр.д.№4817/2019 г. на СГС в частта за разноските, като Д. Г. Е. е осъдена да заплати на „НУРТС Диджитъл“ ЕАД сумата от 6048.36 лв. с ДДС, направени разноски за адвокатско възнаграждение за производството по ч.гр.д.№46063/2018 г. на СРС /образувано въз основа на заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК/ и сумата от 3287.60 лв. с ДДС, направени разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ч.гр.д.№5843/2019 г. на СГС /образувано по частна жалба срещу разпореждането на СРС за допускане на незабавно изпълнение по реда на чл.419, ал.1 от ГПК/. В частната касационна жалба са наведени доводи за недопустимост на обжалваното определение предвид обстоятелството, че първоинстанционното решение е постановено на 26.11.2020 г., като в срока за обжалването му не е поискано изменение в частта му за разноските, поради което молбата по чл.248 от ГПК е недопустима. Евентуално се поддържа, че определението е очевидно неправилно, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, са поставени и въпроси, с които жалбоподателят поддържа наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата „Виваком България“ ЕАД /правоприемник на „НУРТС Диджитъл“ ЕАД/ заявява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че „НУРТС Диджитъл“ ЕАД, който е ответник в производството по гр.д.№4817/2019 г. на СГС и длъжник в заповедното производство, следва именно в исковото производство по чл.422 от ГПК /приключило с влязло в сила решение, с което искът е бил отхвърлен/ да направи искането си за присъждане на разноски за заповедното производство. В този смисъл и с оглед представените по делото доказателства е намерил, че ищцата Д. Г. Е. следва да заплати на ответника „НУРТС Диджитъл“ ЕАД своевременно поисканите разноски - сумата от 6048.36 лв. с ДДС, направени разноски за адвокатско възнаграждение за производството по ч.гр.д.№46063/2018 г. на СРС, образувано въз основа на заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и сумата от 3287.60 лв. с ДДС, направени разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ч.гр.д.№5843/2019 г. на СГС, образувано по частна жалба срещу разпореждането на СРС за допускане на незабавно изпълнение по реда на чл.419, ал.1 от ГПК. Настоящият състав намира, че независимо от формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси, обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за осъществяване на проверка на допустимостта му. Искане за присъждане на направените в заповедното производство разноски, „НУРТС Диджитъл“ ЕАД - ответник по иска по чл.422 от ГПК /предявен в производството по гр.д.№4817/2019 г. на СГС/ и длъжник в заповедното производство, е направило на 29.10.2020 г. при провеждане на открито съдебно заседание по посоченото дело, като е представило и списък по чл.80 от ГПК. С постановеното решение №261396 от 26.11.2020 г. по гр.д.№4817/2019 г. на СГС, искът по чл.422 от ГПК е отхвърлен, но поисканите от ответника разноски за заповедното производство не са присъдени /присъдени са само разноските, направени по гр.д.№4817/2019 г. на СГС/. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване на решението, съдът по искане на страните може да измени постановеното решение в частта за разноските. В случая първоинстанционното решение е връчено на ответника на 23.12.2020 г., като в срока за обжалването му – изтекъл в края на 06.01.2021 г. – присъствен ден, искане за изменение на решението в частта за разноските не е направено от ответника, а такова е депозирано пред въззивната инстанция едва на 23.12.2021 г., след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок. В този смисъл молбата по чл.248, ал.1 от ГПК се явява просрочена, като поради недопустимостта на искането, след допускане на касационно обжалване, въззивното определение в обжалваната част, както и определението на първата инстанция в отменената от въззивния съд част, следва да бъдат обезсилени. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2862 от 14.11.2022 г. по в.ч.гр.д.№3099/2022 г. на САС в частта, с която след частична отмяна на определение №265759 от 16.08.2022 г. по гр.д.№4817/2019 г. на СГС, е изменено решение №261396 от 26.11.2020 г. по гр.д.№4817/2019 г. на СГС в частта за разноските, като Д. Г. Е. е осъдена да заплати на „НУРТС Диджитъл“ ЕАД сумата от 6048.36 лв. с ДДС, направени разноски за адвокатско възнаграждение за производството по ч.гр.д.№46063/2018 г. на СРС /образувано въз основа на заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК/ и сумата от 3287.60 лв. с ДДС, направени разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ч.гр.д.№5843/2019 г. на СГС /образувано по частна жалба срещу разпореждането на СРС за допускане на незабавно изпълнение по реда на чл.419, ал.1 от ГПК/. ОБЕЗСИЛВА определение №2862 от 14.11.2022 г. по в.ч.гр.д.№3099/2022 г. на САС в частта, с която след частична отмяна на определение №265759 от 16.08.2022 г. по гр.д.№4817/2019 г. на СГС, е изменено решение №261396 от 26.11.2020 г. по гр.д.№4817/2019 г. на СГС в частта за разноските, като Д. Г. Е. е осъдена да заплати на „НУРТС Диджитъл“ ЕАД сумата от 6048.36 лв. с ДДС, направени разноски за адвокатско възнаграждение за производството по ч.гр.д.№46063/2018 г. на СРС /образувано въз основа на заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК/ и сумата от 3287.60 лв. с ДДС, направени разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ч.гр.д.№5843/2019 г. на СГС /образувано по частна жалба срещу разпореждането на СРС за допускане на незабавно изпълнение по реда на чл.419, ал.1 от ГПК/, както и определение №265759 от 16.08.2022 г. по гр.д.№4817/2019 г. на СГС в частта, с която е оставено без уважение искането за изменение решение №261396 от 26.11.2020 г. по гр.д.№4817/2019 г. на СГС в частта за разноските чрез присъждане в полза на „НУРТС Диджитъл“ ЕАД на сумата от 6048.36 лв. с ДДС, направени разноски за адвокатско възнаграждение за производството по ч.гр.д.№46063/2018 г. на СРС и сумата от 3287.60 лв. с ДДС, направени разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ч.гр.д.№5843/2019 г. на СГС и ПРЕКРАТЯВА производството по чл.248, ал.1 от ГПК, образувано по молба на „НУРТС Диджитъл“ ЕАД за изменение на решение №261396 от 26.11.2020 г. по гр.д.№4817/2019 г. на СГС, чрез присъждане на посочените разноски. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.