1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 296 София,13.05.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 632 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 от ГПК. Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, Министерство на вътрешните работи, юридическо лице, представлявана от главен комисар Н. Н., чрез упълномощени представители главен юрисконсулт „Правно-нормативно обслужване“ ПНО и главен юрисконсулт в отдел ПНО обжалват решение № 260 065 от 06.11.2020 г. по в.т.д. 356/20 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, Търговско отделение, с което е потвърдено решение на Окръжен съд – Стара Загора, с което са отхвърлени исковете му за изпълнение на задължения, предвидени в договора, при установяване на недостатъци на вещта – да извърши замяна на некачествени/повредени компоненти оборудване с нови или същите с по-добри характеристики, а именно: мембрани за обратна осмоза 3 бр, спукани пластмасови /вероятно PVC тръби, повредена спирателна и регулираща арматура, повредено тяло на дисков филтър, компрометирана водоплътност на връзките между елементите, загуба на течност (намалено ниво на течност в някои от модулите), корозия по пода на контейнера и да демонстрира последваща изправност на системата за пречистване на вода с капацитет 10 000 л/час, базирана в Централна складова база на Г. МВР в София, [населено място] пред представител на Г. – МВР като взички разходи, транспортни и консумативи, свързани с гаранционното обслужване да бъдат за сметка на ответника, респ. за доставяне на друга качествена система за пречистване на водата, вместо повредената съгласно правото на възложителя по чл. 10, 3, тире 2 от договор№ ПО-ДОП-11 от 22.05.2014 г., а именно модулна пречиствателна станция на вода с минимален капацитет 10 куб. м (10 куб.м = 10 000 л/час в 40 инчов контейнер, модел станция AZU WATERTECH DW D4UOX10, идентична с процесната станция за пречистване на вода, доставена по процесния договор за доставка като неоснователен и недоказан. Обжалва решението и в частта, с която е отхвърлен евентуално съединеният иск за връщане на платената цена за тази пречиствателна станция на стойност 374 313,14 лв без ДДС и 449 175,77 лв с ДДС и е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 38, ал.2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения за неправилност по отношение на отхвърлените искове. Счита, че решението е необосновано, защото съдът не бил отразил скрития недостатък – некачествен консервационен разтвор за температури под 5 градуса Целзий, поради отсъствие на добавка „глицерол“. Счита, че от заключението на повторната СТЕ може да се направи извод, че системата можела да функционира единствено почиствайки водата, чрез останалото си оборудване - функционирането на дисковите филтри, системата за ултрафилтрация и UV реактор. Подробно излага съображения от технически характер и обсъжда заключението на вещото лице, като по същество излага съображения, че въззивният съд неправилно е възприел това заключение, което съставлява позоваване на основание за необоснованост на съдебното решение. Подробно аргументира наличието на скрит недостатък на предадената инсталация. Моли да се отмени решението. Претендира разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правно основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно, като мотивира конкретно в какво според него се изразява очевидната неправилност. Счита, че е очевидно необосновано решнеието и е налице противоречие в крайните изводи на въззивния съд, които цитира. Счита, че твърдението, че глицеролът гарантира експлоатационните качества на системата няма отношение към нейната експлоатация спрямо действителни температурни условия, при нейното приемо-предаване. След като химичният състав на осмотичния разтвор, включващ глицерол, при определени температурни показатели, гарантирал експлоатационните качества на системата, то било недопустимо и категорично неправилно да се възприема, че глицеролът е консуматив, поради което неговата липса не представлявала скрит недостатък по смисъла на ТЗ и ЗЗД. Сочи и следните въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване: 1. Необходимо ли е в договора за доставка и неговите приложения, на изпълнителя изрично да е възложено конкретно задължение да достави процесната система за пречистване на вода, подготвена за съхранение през зимния сезон, със съдържание на глицерол в консервационния разтвор, съобразено с конкретните температурни условия, към момента на приемо-предаването й, или това задължение на изпълнителя следва по необходимост от императивното изискване на чл. 63, ал. 2 от ЗЗД, за добросъвестно изпълнение на задълженията с грижата на добрия стопанин, съответно на императивното изискване на чл. 302 от ТЗ, за полагане на грижата на добрия търговец от длъжника по сделка, която за него е търговска? 2. Представлява ли скрит недостатък по смисъла на чл. 324 от ТЗ във връзка с чл. 194 от ЗЗД, недостатъчното съдържание на глицерол в консервационния разтвор на процесната система за пречистване на вода, към момента на предаването й за отговорно пазене (10.11.2014 г.), респ. на установяването на съответствието ѝ с техническата спецификация (03.12.2014 г.), и на окончателното ѝ предаване (13.12.2014 г.), удостоверено със съответните протоколи за отговорно пазене, за съответствие и приемо-предавателен протокол, в контекста на температурните условия към тези дати? Недостатъчното съдържание на глицерол в консервационния разтвор на системата, изрично било удостоверено от изпълнителя „ИП-АЗУД 2014“ ЕООД, в приетото по делото писмено доказателство - неговото писмо от 24.01.2015 г., като основна причина за замръзването на системата. Ответникът „ИП-АЗУД 2014“ ООД оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Съобщение с препис от решението е връчен на 01.12.2020 г. Касационната жалба е от 06.01.2021 г. /п.к. 04.01.2021 г./ Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК. За да потвърди извода на първоинстанционния съд за неоснователност на обективно евентуално съединените искове, за осъждане на ответника да извърши замяна на некачествените /повредени компоненти/ от поръчания и изработен продукт, пречиствателна станция, респ. иска за доставяне на нова система за пречистване на вода – поръчания продукт, евентуално съединен с иск за връщане на сумата от 374 313,14 лв, без ДДС или 449 175,77 лв с ДДС срещу насрещното връщане на продукта, въззивният съд е приел, че спорът по иска за осъждане на ответника да извърши замяна на некачествени, повредени компоненти на системата, респ. предоставяне на друга качествена система е основан на сключен договор за доставка, по реда на ЗОП, в който е предвиден отговорност на доставчика. Възприето е , че е налице и евентуално съединен с иск за връщане на платената цена по договора поради наличие на недостатъци на вещта. Въззивният съд е приел за установено, че по реда на ЗОП (ДВ бр. 13/2016 г.) е сключен договор за доставка, като е прието , че „ИП-АЗУД 2014“ ООД, ответник по исковете, е доставчик. Прието е, че е налице договор за доставяне и прехвърляне правото на собственост, като страните в договора са наречени изпълнител и възложител. Прието е, че изпълнителят-доставчик е поел задължение да достави и прехвърли собствеността на възложителя-купувач на 4 броя системи за пречистване на вода с капацитет 2 300 л/ч и 2 броя системи за пречистване на вода с капацитет 10 000 л /час, с подробно описани количества и изисквания в техническа спецификация ,неразделан част от договора, срещу заплащане на цена от възложителя. Прието е, че системите за пречистване на водата са доставени, като е извършена проверка на комплектацията и съответствието с техническото предложение на изпълнителя, като резултатите от тази проверка са обективирани в двустранно подписан протокол за съответствие. Протоколът за съответствие бил предвиден съгласно чл. 5, ал. 2 от договора и в него били описани всички системи. Прието е, че страните на 13.12.2014 г. били подписали приемо-предавателен протокол, в чието съдържание изрично е отразено, че приетите четири броя системи за пречистване на вода с капацитет 2 300 л/ч и два броя системи за пречистване на водата с капацитет 10 000 л на час, съответстват на договора и изпълнението е без отклонение в количествените и технически характеристики. Прието е, че собствеността и рискът са преминали, така както е уговорено в чл. 6 от договора, след подписване на приемателно-предавателния протокол. Прието е, че възложителят изцяло е заплатил цената на доставените системи. След обсъждане заключението на вещите лица , първоначално и повторно, както и справка за среднодневните температури, издадена от НИМХ за периода 13.12.2014 г. до 14.01.2015 г., въззивният съд приема, че повредите, подробно описани, се дължат на замръзване на консервационния разтвор в резултат на отрицателни температури. Освен това е прието, че инсталацията притежава климатична система, която ако била пусната, би поддържала температура 0 градуса Целзий и това би предотвратило настъпването на щети по процесната пречиствателна станция. Въззивният съд приема, че повредите по процесната станция/инсталация, представляващи видими щети – спукани пластмасови тръби и съответна арматура, което е в резултат на замръзване на течността в инсталацията на станцията. Не били установени евентуални скрити щети, каквито биха могли да се установят след разглобяване, демонтаж и/или тестване. С оглед заключението на вещите лица, въззивният съд прави извод, че замръзването би било избегнато, ако в системата би бил добавен глицерол, съобразно предадените от изпълнителя на възложителя инструкции за работа и съхранение на системата. Посочено е, че пречиствателната станция е снабдена с климатична система тип въздух-въздух, за поддържане на необходимата температура в нея. Ако биха били спазени техническите изисквания за добавяне на глицерол в консервационния разтвор, съгласно изискването около 40 %, при околна температура под 5 градуса Целзий, с оглед установените температури в периода след предаване на системата, би могло да се предотврати замръзването. Тази добавка – глицерол, с оглед заключението на вещите лица, е прието от съда, че се изисква само при съхранение под 5 градуса на пречиствателната система. Така е направен извод, че повредата не е скрит недостатък на вещта, който не е могъл да бъде установен към момента на предаване на вещта и не се дължи на скрит недостатък, тъй като се дължи на замръзване, вследствие неправилно съхранение на системата след предаването й на възложителя. Изключено е като неосновано на доказателствата по делото възражението, че повредата на системата е в резултат на скрит недостатък на вещта, изразяващ се в непоставяне на глицерол в системата. С оглед заключението на вещите лица, въззивният съд е приел, че глицеролът няма отношение към експлоатацията на системата и неговата липса не я прави негодна за предвидената в договора употреба, за да се приеме, че става дума за дефект, за който следва да се ангажира гаранционната отговорност на изпълнителя. Освен това е прието, че в договора липсва задължение за предаване на системата с глицерол, като добавка Въззивният съд е приел, че след като рискът е преминал върху възложителя-купувач, то не може да има задължение на доставчика за съхраняване на системата, а купувачът е следвало да я съхрани, като са му били предоставени инструкции, както и е приел, че е бил доставен глицерол. Изключено е възражението за недобросъвестност на доставчика, прието е, че е изпълнил задълженията си съобразно чл. 63, ал. 2 от ЗЗД, с грижата на добрия стопанин, като освен доставката е обезпечил информация и средства, необходими за съхранение на системата в съответствие с метеорологичните условия. Изключено е възражението, че в задълженията му се включва задължение да предаде системата с глицерол. Прието е, че повредата се дължи на неизпълнение на задълженията на възложителя, произтичащи и от договора, съгласно чл. 9, т. 2 от същия, че следва да спазва изискванията за експлоатация, с които е запознат възложителят. Въззивният съд е направил извод, че с оглед установените в договора задължения на страните, доставчикът-изпълнител няма задължение да подготви системата за съхранение при зимни условия. Така е прието, че спорният въпрос за това по чия вина не е проведено тестване на системата е без значение. Въпреки това е обсъдено, че тестване е извършено на една голяма и една малка система (от общо доставените системи), както и че е прието, че всички системи, с оглед проверените две от вид, са качествени и отговарят на договореното. Прието е, че договорът не съдържа изисквания за обучение на служители за работа със системата. Освен това е прието, че изпълнителят е изискал с писмо да се проведе тестово пускане, при което възложителят да се осигури 5 000 л вода. Причина за непровеждане на теста била посочена в писмо , изпратено от изпълнителя до възложителя с посочена липса на готовност от страна на спасителната група за провеждането. Прието е, че първият иск за реално изпълнение – замяна на части от системата, респ. предаване на система, която е годна, качествена предпоставял наличие на скрити недостатъци, като въззивният съд приема, че не са налице. Евентуалният иск за осъждане на ответника да върне обратно платената цена за доставената пречиствателна станция, заедно с разноските и разходите по вдигането и транспортирането й, също е приет за неоснователен, защото предполагал доставената от ответника система за пречистване на вода да е с недостатъци, каквито е отречено да има съгласно доказателствата по делото. Прието е, че ищецът е посочил изисквания за предписания за пускане на станцията, както и уведомление за тестово пускане на 15.12.2014 г. Направен е извод, че ищецът не е проявил грижата на добрия търговец, защото е получил инструкции и съгласно задължението по чл. 9, т. 2 от договора, следва да спазва изискванията за експлоатация. Получил е инструкции за експлоатация, което било изрично отразено в протокол за съответствие. Допускането на касационно обжалване, се извършва при условията, предвидени от законодателя в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка, не се установиха предвидените в чл. 280, ал.2, пр.1 и 2 от ГПК основания. Няма данни по делото, от които да се направи заключение, че решението е нищожно или недопустимо. По отношение на посоченото основание съгласно чл. 280, ал. 2 , пр. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че за да е налице това основание, следва да се установи, че съществува от самия обжалван съдебен акт. Касационната инстанция може да установи очевидна неправилност, само ако от обжалвания въззивен акт, може да се направи извод, че е постановен при допуснато особено грубо съществено процесуално нарушение, отразило се на правилността на обжалвания акт или е явно необосновано като е налице противоречие в мотивите или грубо нарушение на формалната логика, или е приложена неправилно материално правна норма, такава каквато не съществува или е в противоположен на буквалния й смисъл. В настоящия случай, въззивният съд не е допуснал такива нарушения, обуславящи извод за очевидна неправилност на въззивното решение и съответно за допускане касационно обжалване. Предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание, изключва същинска проверка за правилност на съдебното решение, съгласно основанията, предвидени в чл. 281, т. 3 от ГПК. В настоящия случай, въззивният съд е извършил последователен анализ на доказателствата, обосновал е защо приема за настъпили твърдените от страните факти и какви са последиците, с оглед посочените правни норми. Не може да се установи наличие на нарушение на формалната логика или съществено процесуално нарушение от самия обжалван съдебен акт. Липсва приложение на закона, в грубо отклонение от съществуващите норми. Обосноваването на основанието „очевидна неправилност“ с два абзаца от съдебното решение, относно възприетите факти, с помощта на вещите лица, не могат да доведат до извод за противоречие в мотивите, установимо от самия обжалван акт. Изводите на въззивния съд са последователни, прието е, че липсва недостатък на вещта, с непоставяне на глицерол в системата и че това вещество се поставя само при определени условия, за да се съхрани системата от повреда при ниски температури. Не е налице противоречие при използване на изразите „използва при експлоатация на системата, но при определени условия гарантира експлоатационните й качества“ и „няма отношение към експлоатацията на системата“. Изразите разграничават самата система и нейното функциониране от съхранението й при температури под 5 градуса Целзий и така съдът приема, че веществото не е част от доставката, а е необходимо за съхранение на вещта с добавяне на вещество към консервационния й разтвор, което може да предотврати замръзване, за да бъдат запазени качествата на вещта като работеща според предвиденото и уговорено предназначение. Този смисъл на мотивите, изключва наличието на грубо противоречие, каквото сочи касаторът. По отношение на първия посочен от касатора правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че правният въпрос е относно дължимата грижа на добрия търговец, на основание чл. 302 от ТЗ и е включен в предмета на делото, доколкото се твърди от ищеца наличие на вещ с недостатъци и неточно изпълнение на договорно задължение, както и чрез направеното възражение от ответника по иска за точно изпълнение на задължението за доставяне на пречиствателна система според уговореното качество. Макар и да не е разсъждавал точно за дължимия абстрактен модел на дължимата грижа на търговеца, въззивният съд е приел, че е изпълнено точно задължението на ответника за доставка на системите, предмет на процесния договор, в срок, като системите са отговаряли в цялост на предвиденото в договора качество, конкретно за процесната пречиствателна система. Прието е, че доставчикът е положил грижата на добрия стопанин, доставяйки системата с инструкци и с количество глицерол, което следва да се добави, ако системата ще бъде съхранявана при температура под 5 градуса Целзий. В този смисъл, въззивният съд е приел точно изпълнение на задължението на ответника за доставка, така както е уговорено в договора и без възникване на задължение за предаване на системата с добавен в нея глицерол. Следователно въззивният съд е приел, че е осъществена дължимата грижа от доставчика. Разрешеният правен въпрос е свързан с конкретно установени факти по делото, които не могат да са предмет на проверка в настоящето производство. На първо място е прието, че липсва задължение за предаване на системата с добавен в нея глицерол. На второ място е прието, че ответникът е доставил количество, в случай на съхранение на машината при температури под 5 градуса Целзий, да бъде добавен глицерол. С оглед анализа на доказателствата, установените права и задължения, въззивният съд е отрекъл доставчикът да не е изпълнил точно задължението си и това да поражда задължение за предаване на система без недостатъци, съобразно предвиденото задължение в договора. Поставеният правен въпрос не може да обоснове общо основание за допускане касационно обжалване, тъй като не представлява правен въпрос, а е свързан с правилността на съдебното решение, а именно дали от представените от страните и обсъдени от съда доказателства, следват направените изводи за липса на основание за ангажиране на гаранционната отговорност на доставчика-възложител. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, следва да е обусловил решаващата воля на съда, но не може да засяга правилността на съдебното решение. Ето защо посоченият правен въпрос не съставлява общо основание за допускане касационно обжалване. По отношение на втория поставен правен въпрос, същият не представлява правен въпрос, а е свързан с конкретни характеристики на системата, както и с конкретно установени задължения на доставчика на системата и дали твърденията, изложени във въпроса съответстват на уговореното между страните. Поради това, поставеният въпрос не представлява правен въпрос по приложение на нормата на чл. 324 от ТЗ, тъй като въззивният съд е направил извод, че не се касае за вещ с недостатъци, а на неправилно съхранение на вещта, след като собствеността и рискът са преминали от доставчика на получателя. Поставеният въпрос отново засяга пряко изводите на въззивния съд във връзка с правилността на съдебното решение и не може да представлява основание за допускане касационно обжалване. По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. По отношение на искането за присъждане на разноски, направени за настоящето производство от ответника по касационната жалба, следва да се посочи, че няма доказателства за извършването им и такива не могат да бъдат присъдени. Формулираното искане от ответника за присъждане на разноски, направени пред въззивния съд, е регламентирано в чл. 248 от ГПК, като се свързва с определен срок и разглеждането на искането за присъждане на разноски е от компетентност на въззивния съд. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България О П Р Е Д Е Л И НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260 065 от 06.11.2020 г. по т.д. 356/20 г., Апелативен съд – Пловдив. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: