О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 185 гр. София, 23.04.2013 година Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 2198 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на Б. С. С. от [населено място], чрез пълномощника му адвокат Б. А., против въззивното определение от 28.01.2013 год. по ч. гр. д. № 33/2013 год. на Сливенския окръжен съд. С него е отменено първоинстанционното определение от 9.11.2012 год. по гр. д. № 4477/2012 год. на Сливенския районен съд за прекратяване на производството и изпращането му по подсъдност на Варненския районен съд и делото му е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбоподателят Б. С. поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното въззивно определение с молба за отмяната му и определяне на местната подсъдност, съгласно чл. 127, ал. 2 СК на Варненския районен съд. Позовава се на противоречиво произнасяне в съдебната практика по въпроса за понятието „настоящ адрес”, релевантен за определяне на местната подсъдност за разглеждане на предявените искове като са представени определения по ч. гр. д. № 846/2010 год. на Врачанския окръжен съд и по ч. гр. д. № 3029/2012 год. на Варненския окръжен съд. В тях е прието, че специалната местна подсъдност на споровете по чл. 127, ал. 2 СК се обуславя от фактическото пребиваване на детето на даден адрес, а не по формалния признак – регистрацията по ЗГР, както е прието в обжалваното определение /а и в друго представено от жалбоподателя определение по ч. гр. д. № 63/2010 год. на Ловешкия окръжен съд/. Съобразно позоваването на тази противоречива практика по въпроса относно понятието „настоящ адрес” на детето към подаване на исковата молба, обуславящ определяне на местната подсъдност на исковете по чл. 127, ал. 2 СК, поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение е това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответницата по частната жалба – Б. В. Ц., чрез адв. Хр. Ч., в представения писмен отговор оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване, без излагане на съображения, респ. оспорва частната жалба като неоснователна поради установения факт за настоящ адрес на детето този в [населено място], определящ и местната подсъдност за разглеждане на исковете от Сливенския районен съд. Върховният касационен съд в настоящият си състав приема следното: С разпореждането от 9.11.2012 год. по гр. д. № 4477/2012 год. първоинстанционният Сливенски районен съд е прекратил производството по делото, приемайки за основателно направеното от ответника възражение за липса на местна подсъдност, съгласно чл. 105 ГПК и изпратил делото за разглеждане на местно компетентния по местоживеенето на ответника съд – Варненския районен съд. По жалба на другата страна въззивният Сливенски окръжен съд е отменил прекратителното определение на първоинстанционния съд и върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Приел за приложима относно подсъдността на исковете специалната разпоредба на чл. 127, ал. 2 СК, определяща като компетентен съд този по настоящия адрес на детето, съгласно регламентацията на това понятие в ЗГР – чл. 94, ал. 1 и който е в [населено място], като няма данни да е променян по реда на чл. 99, ал. 1 ЗГР. Настоящият състав приема подадената от ответника по исковете частна касационна жалба против въззивното определение за процесуално допустима, тъй като с него са дава разрешение по същество на друго производство – това по определяне на местната подсъдност по исковете, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Поставеният от жалбоподателя в изложението му за наличие на основание за допускане на касационното обжалване, съдържащо се в частната касационна жалба, правен въпрос за това как се определя настоящия адрес на детето към подаване на исковата молба – дали това е фактическото му пребиваване на даден адрес или следва да се приложи формалния признак по ЗГР, е обуславящ разрешаването на спора за определяне на местната подсъдност на исковете по чл. 127, ал. 2 ГПК, поради което и е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Видно от приложената съдебна практика същият се разрешава противоречиво от съдилищата – в определението по ч. гр. д. № 846/2010 год. на Врачанския окръжен съд е прието, че предвидената в СК специална подсъдност /в разглеждания в него казус по чл. 133, ал. 1 СК/ по настоящ адрес на детето се свързва с фактическото пребиваване на детето на определен адрес, което е във връзка и с основната цел за закрила на децата в тези производства. Последното изключва приложението на формалните изисквания по ЗГР за подаване на заявление за регистрация на настоящ адрес на детето, а и не е налице противоречие между разпоредбите на чл. 94 ЗГР и параграф 1, т. 15 ДР ЗЗакрД, с оглед определяне на мястото на пребиваване на детето като едно фактическо състояние. В същия смисъл е и определението по ч. гр. д. № 3029/2012 год. на Варненския окръжен съд, отново изхождайки в съображенията си при определяне на местната подсъдност по споровете по чл. 127, ал. 2 СК от особения им предмет и целта за защита интереса на детето, свързан с необходимостта от извършване на процесуални действия с негово участие. Обратното становище е застъпено както в обжалваното въззивно определение, така и в приложеното такова по ч. гр. д. № 63/2010 год. на Ловешкия окръжен съд. Същото държи сметка на липсата на заявяване за промяна в настоящия адрес на детето, съгласно чл. 96, ал. 1 във вр. с чл. 94, ал. 1 ЗГР, поради което и фактическото пребиваване на детето на адрес, различен от заявения такъв, е ирелевантно и не може да обоснове промяна на местната подсъдност при разглеждане на исковете по чл. 127, ал. 2 СК. Противоречивото произнасяне по поставения въпрос в обжалваното определение и в представената съдебна практика обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което и въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване. По релевантния за спора въпрос настоящият състав приема за правилно становището, според което за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 СК, изразено в определенията по ч. гр. д. № № 846/2010 ВрОС и 3029/2012 год. на ВОС. В този смисъл следва да се тълкува това понятие в законовата разпоредба, изхождайки от характера на производството по споровете за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, в което съдебно производство основната цел е закрилата на интересите именно на детето. Определянето на специална местна подсъдност по тези спорове, изключваща общата такава по чл. 105 ГПК, респ. чл. 112 ГПК, е обусловено именно от тази цел, поради което и при изясняване на понятието настоящ адрес на детето следва да се държи сметка за неговото пребиваване, което е свързано и с последващите процесуални действия по разглеждането на спора. Горният извод не противоречи на уредбата в ЗГР – съгласно чл. 94, ал. 1 настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, а заявяването му, предвидено в чл. 96, ал. 1 и срокът за това по чл. 99, ал. 1 от с. з. се явяват последица от факта на местоживеенето на определен адрес, а не необходима предпоставка за определянето му. Липсата на заявление за промяна на настоящия адрес не променя установения факт на живеене на детето на определен адрес, определящ се като настоящ такъв. Поради това и не е налице противоречие в разпоредбите на ЗГР и ЗЗакрД – параграф 1, т. 15 от ДР, съгласно който настоящ адрес на детето е този, на който то пребивава, в какъвто смисъл са изложените съображения от въззивният съд за неприложимост на даденото във втория закон легално определение на понятието „настоящ адрес на детето” по съдебни производства извън него. Съобразно горните съображения по релевантния за спора за определяне на местната подсъдност на исковете по чл. 127, ал. 2 СК правен въпрос, частната касационна жалба се явява основателна, поради следните съображения: Към момента на предявяването на исковете детето Б. Б. С. живее в [населено място], при баща му, ответник по тях, което обстоятелство не се оспорва от ищцата, видно от изложените твърдения в исковата молба. Спорен между страните е фактът от кога живее при баща си, за изясняването на който спор са релевантни служебна бележка от ОУ „П.Р.С.” – [населено място] за посещение на детето на подготвителна група през учебната 2011/2012 год., записването му като подлежащ на задължително обучение, удостоверение от същото училище, че е записан като редовен ученик за учебната 2012/2013 год., служебна бележка и направление от д-р Т. Г. за това, че детето е неин пациент от 12.09.2011 год. Твърденията на ищцата са, че детето живее при баща си в [населено място] от 25.08.2012 год., което дори и да е вярно, не променя релевантния за определяне на местно компетентния съд за разглеждане на исковете по чл. 127, ал. 2 СК, предявени след тази дата – на 21.09.2012 год., факт на местоживеене на детето в [населено място], представляващ негов настоящ адрес. Представеното удостоверение за такъв в [населено място] от раждането му на 9.01.2006 год. не променя извода за промененото местоживеене на детето към момента на предявяването на исковете, което обстоятелство не се оспорва и от ищцата, а се установява от другите доказателства, представени от ответника. Поради това, че настоящият адрес на детето е този на ответника в [населено място], при когото то живее към момента на предявяването на исковете, то местно компетентният съд за разглеждането им, съгласно чл. 127, ал. 2 СК е Варненският районен съд. С оглед на този извод въззивното определение следва да се отмени и вместо това се постанови друго в горния смисъл. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивното определение от 28.01.2013 год. по ч. гр. д. № 33/2013 год. на Сливенския окръжен съд по подадената от Б. С. С. от [населено място], чрез адв. Б. А., частна касационна жалба. ОТМЕНЯВА въззивното определение от 28.01.2013 год. по ч. гр. д. № 33/2013 год. на Сливенския окръжен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОПРЕДЕЛЯ за местно компетентен да разгледа исковете на Б. В. Ц. от [населено място] по чл. 127, ал. 2 СК ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, на който делото се изпрати за разглеждане. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: