Р Е Ш Е Н И Е № 330 гр.София, 11 септември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 866/2012 година Защитник на подсъдимия В. В. е подал касационна жалба срещу въззивната (нова) осъдителна присъда на Хасковския окръжен съд, издадена след отмяната на оправдателната присъда, която пък издал Хасковският районен съд. Обжалваната пред ВКС присъда - № 49 от 13 март 2012 год. по внохд № 24/2012 год., е за престъплението по транспорта по чл.343б, ал.1 НК: за извършеното на 29 януари 2010 год. управление на лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 2,9 на хиляда, за което В. е наказан 9 месеца лишаване от свобода условно (чл.66 НК) за 3 години и лишаване от право на управление на мпс за 2 години и 6 месеца; освен това в разстояние на 1 година от 3-годишния изпитателен срок на условното осъждане трябва да изтърпи и пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес. Отменената оправдателна присъда - № 102 от 20 декември 2011 год. по нохд № 1200/2011 год. е по същото обвинение. В подадената касационна жалба се съдържа не съвсем точно позоваване на основанията по чл.348 НПК (освен на тях и на необоснованост, например), но от приведеното в нейна подкрепа може да се заключи, че жалбоподателят оспорва доказаността на обвинението и –евентуално – справедливостта на наложеното наказание. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а според участващия в него прокурор е неоснователна. Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила обжалваната присъда. Липсват основанията за нейното отменяне или изменяне. Липсват при това не само основанията, които НПК не предвижда (като примерно посоченото по-горе). Същественото нарушаване на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК, за каквото поначало би могло да се говори при оспорената доказаност на обвинението, също липсва. Неоснователно се твърди преди всичко, че обвинението във връзка с авторството на деянието е подкрепено само от един свидетел (той не е посочен, но вероятно е визиран В.Я.) – казаното от него е наистина с най-голяма тежест, но се засилва още повече от косвената му подкрепа в показанията и на Г.Г. и В.Г., както, впрочем, и в проведеното разпознаване в досъдебното производство. Използването на резултатите от досъдебното производство, казано по-общо, е останало, от друга страна, съвсем не за сметка на непосредствеността (чл.18 НПК), каквото е следващото неприемливо твърдение на жалбоподателя – ХОС не само е направил много повече от това да „се опита изцяло да събере доказателства” (кас.жалба, с.2), но си е послужил успешно с всички възможности, предоставени му от закона в тази насока (макар и не винаги съвсем стриктно от гледна точка процесуалната уредба – вж.напр. чл.281, ал.3 НПК и показанията на Ст.Я. – неоспорено обаче пред ВКС). Явната несправедливост на наложеното наказание, накрая, също е видяна като засегната от несъществуващ недостатък – „тежкото наказание” било обосновано с процесуалното поведение на подсъдимия. Съдът наистина се е позовал на поведението на В., но само на инкриминираното, което именно е окачествено и като „проява на дръзка и непростима самонадеяност и пренебрежително отношение към закона” (мотиви, л.51 от възз.дело). Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение Р ЕШ И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна нова присъда № 49 от 13 март 2012 год. по внохд № 24/2012 год. на Хасковския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ