4 4 Р Е Ш Е Н И Е № 113 гр. София, 05.12.2019 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1434 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Образувано е по молба от „Филикон-97“ АД, [населено място] за отмяна на влязло в сила решение №48 от 12.02.2018г. по в.т.д.№693/2017г. на Апелативен съд- Пловдив в частта, с която е отменено решение №446/01.09.2017г. по т.д.№827/2015г. на Окръжен съд- Пловдив и са отхвърлени предявените от молителя против ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ искове с правно основание чл.59 ЗЗД за обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на сумите 3 201.57 лева, 3 584.29 лева и 12 656.15 лева- платени брутни работни заплати и осигуровки на служители на ищеца за опазване на запаси, собственост на ответника, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2015г. до окончателното плащане. Молителят твърди, че решението, чиято отмяна се претендира, противоречи на предходно влязло в сила между същите страни решение №617/17.12.2014г. по т.д.№832/2013г. на Окръжен съд-Пловдив, потвърдено с решение №210/08.06.2015г по в.т.д.№216/2015г. на Апелативен съд- Пловдив, недопуснато до касация с определение №439/30.11.2016г. по гр.д.№50340/2016г. на ВКС, ІІ г.о. Поддържа, че с това решение са уважени идентични искове с правно основание чл.59 ЗЗД, като е налице пълен субективен идентитет между делата, както и обективен идентитет по смисъла на постановките на ТР №7/31.07.2017г., т.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Излага доводи за правилността на решение №617/2014г., респ. необосноваността и незаконосъобразността на атакуваното решение, чиято отмяна се претендира. Ответникът по молбата ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ излага подробни съображения за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите и възраженията на страните, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна срещу акт, подлежащ на отмяна, в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. По основателността на молбата: Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК може да се претендира отмяна на влязло в сила решение в хипотезата на постановено преди него между същите страни, за същото искане и на същото основание друго влязло в сила решение, което му противоречи. Фактическият състав на правната норма е налице при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по двете дела, като противоречие между съдебните решения ще има, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват по различен начин. Съгласно разясненията в т.5 от ТР №7/31.07.2017г. по т.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС фактическият състав на т.4 на чл.303, ал.1 ГПК ще е налице не само при пълен обективен идентитет между двете дела, но и когато са разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо, т.е. когато разрешаването на спора по единия иск /обусловената претенция/ имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск /обуславящата претенция/ и разрешенията си противоречат. В тази хипотеза макар делата да имат различен спорен предмет, предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело, а диспозитивът на решението по обусловящото дело имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. Разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, което му противоречи. В настоящата хипотеза между страните са постановени две съдебни решения, влезли в сила, като с първото решение №617 от 17.12.2014г. по т.д.№832/2013г. Окръжен съд-Пловдив осъжда ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ да плати на „Филикон-97“ АД следните суми, съставляващи извършени от дружеството разходи за съхранение и опазване на държавни резерви и военновременни запаси за периода м.02.2010г. – м.11.2010г., с които ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищцовото дружество, както следва : 8 060.89 лева- платени брутни работни заплати и осигуровки за управител на склада в [населено място], [улица], през периода от м.02.2010 г. до м.11.2010г.; 5 193.36 лева- платени брутни работни заплати и осигуровки за пазач-невъоръжена охрана на склада в [населено място], [улица] през периода от м.02.2010 год. до м.11.2010 год.; 18 822.02 лева- платени брутни работни заплати и осигуровки за четирима пазачи – невъоръжена охрана на наетата площадка на „Балканкар-Рекорд” АД през периода от м.02.2010г. до м.11.2010г., ведно със законната лихва върху присъдените три главници, считано от 14.03.2013 г. до окончателното плащане. С процесното решение №48 от 12.02.2018г. по в.т.д.№693/2017г. на Апелативен съд- Пловдив, чиято отмяна се претендира, са отхвърлени предявените от „Филикон-97“ АД срещу ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ искове за сумата от 3 201.57 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.11.2015г. до окончателното й изплащане, с която сума ответната агенция неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца и която сума представлява платени от ищеца брутни работни заплати и осигуровки за управител на склада с държавни резерви - хранителни запаси в [населено място], [улица] за периода от м.12.2010г. до м. 05.2011г. включително; за сумата от 3 584.29 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.11.2015г. до окончателното й изплащане, с която сума ответната агенция неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца и която сума представлява платени от същия ищец брутни работни заплати и осигуровки за пазач-невъоръжена охрана на склада с хранителни запаси в [населено място], [улица] за периода от м.12.2010г. до м.05.2011г. включително; за сумата от 12 656.15 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата 25.11.2015г. до окончателното й изплащане, с която сума ответната държавна агенция неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца и която сума представлява платени от същия ищец брутни работни заплати и осигуровки за 4 бр. лица-пазачи-невъоръжена охрана на наетата площадка на „Балканкар-Рекорд” АД, където е опазвано гориво на ответната държавна агенция за периода м.12.2010г. - м. 05.2011г. включително. Като взе предвид, че двете решения са постановени между едни и същи страни, но имат различен предмет /неоснователно обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца, изразяващо се в направени разходи за заплати и осигуровки на персонал, извършващ труд по съхраняване на вещи на ответника, в различни времеви периоди/, като липсва връзка на преюдициалност между тях, настоящият съдебен състав намира, че няма обективен идентитет по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Необосновани са доводите на молителя, че по първото дело със сила на пресъдено нещо са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на второто дело, тъй като правото на ищеца да претендира обезщетение за неоснователно обогатяване за всеки от двата периода произтича от различни правопораждащи факти - за периода м.02.2010 год. -м.11.2010 год. това са направените разходи за съхранение на вещи на ответника без наличие на валидно правно основание, които са различни от тези за периода м.12.2010г. - м. 05.2011г. Липсва връзка на преюдициалност между двете дела, тъй като разрешаването на спора по иска с правно основание чл.59 ЗЗД, предявен за периода м.12.2010г.-м.05.2011г. не зависи от произнасянето по иска за предходния период, предметът на процесното дело, решението по което се претендира да бъде отменено, не инкорпорира в себе си този на предходното дело /не съдържа решени със сила на пресъдено нещо правни въпроси/. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е налице хипотезата на чл.303, ал.1 т.4 ГПК, поради което молбата за отмяна на влязло в сила решение се явява неоснователна. Воден от горното, ВКС, Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на основание чл.303, ал.1 т.4 ГПК от „Филикон-97“ АД, [населено място] за отмяна на влязло в сила решение №48 от 12.02.2018г. по в.т.д.№693/2017г. на Апелативен съд- Пловдив в частта, с която е отменено решение №446/01.09.2017г. по т.д.№827/2015г. на Окръжен съд- Пловдив и са отхвърлени предявените от молителя против ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ искове с правно основание чл.59 ЗЗД за обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на сумите 3 201.57 лева, 3 584.29 лева и 12 656.15 лева- платени брутни работни заплати и осигуровки на служители на ищеца за опазване на запаси, собственост на ответника, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2015г. до окончателното плащане. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: