Ключови фрази

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 260

гр. София, 09.06.2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА


като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 4407/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .
С решение № 262968 от 11.05.2021 г. на Софийски градски съд по в. гр. д. № 5350/2020 г. е отменено решение № 260534 от 30.10.2019 г., постановено по гр. д. № 80081/2018 г. по описа на Софийски районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от С. В. С. срещу "Б. М. Г." ЕАД иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за сумата от 2 000 лв., /частичен иск от сумата от 24 500 лв./ – обезщетение за причинени неимуществени вреди от материал, разпространен в сайта на Б. с адрес https:/btvnovinite.b/kriminalno/dvama-sa-zadarzhani-pri-akcija-na-gdbop-na-okolovrastnoto-shose-v-sofija.html, както и в частта, в която С. В. С. е осъден да заплати на "Б. М. Г." ЕАД сумата над 80 лв. до присъдения от СРС размер от 100 лв. – разноски по делото, и вместо това е осъдена „Б. М. Г." ЕАД да заплати на С. В. С. на основание чл. 49 от ЗЗД сумата от 2 000 лв. /частичен иск от сумата от 24 500 лв./ - обезщетение за причинени неимуществени вреди от материал, разпространен в сайта на Б. с адрес https:/btvnovinite.b/kriminalno/dvama-sa-zadarzhani-pri-akcija-na-gdbop-na-okolovrastnoto-shose-v-sofija.html и със заглавие "Петима са задържани при акция на ГДБОП на Околовръстното шосе в С.", ведно със законната лихва, считано от 19.12.2018 г. до окончателното й плащане. С решението на Софийски градски съд е потвърдено решение № 260534 от 30.10.2019 г., постановено по гр. д. № 80081/2018 г. по описа на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. В. С. срещу "Б. М. Г." ЕАД иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за сумата над 2 000 лв. до претендирания размер от 10 000 лв., предявен като частичен иск от сумата от 24 500 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от видеоматериал, излъчен на 06.04.2016 г. в предаването "bTV Новините–Ц. емисия" и разпространен в сайта на Б. с адрес https:/btvnovinite.b/kriminalno/dvama-sa-zadarzhani-pri-akcija-na-gdbop-na-okolovrastnoto-shose-v-sofija.html.
С. В. С. е обжалвал решението на СГС в частта му, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска му против "Б. М. Г." ЕАД .
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК за допускането му до касационно обжалване .
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси:
1. Не следва ли при предявен иск за обезщетение за репариране на вреди, настъпили в резултат от клевета – приписване на престъпление, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът да обсъди и съобрази поотделно всички установени по делото, релевантни конкретни обстоятелства, както и техният принос и значение, като критерии за точното прилагане принципа на справедливост? По този въпрос се поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 202/20.06.2016г. по гр.д. № 403/2016г. по описа на ВКС.
2. Не следва ли при предявен иск за обезщетение за репариране на вреди, настъпили в резултат от разпространена публично клевета, при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът отделно да обсъди, съобрази и оцени влиянието на медията като водеща в националния ефир като отделен значим фактор за оценка размера на настъпилите на ищеца неимуществени вреди и не налага ли медийното разгласяване на невярната информация в национален ефир определяне на по- висок размер на настъпилите неимуществени вреди ? Сочи се противоречие на обжалваното решение с решение № 184/05.10.2016г. по гр.д. № 1168/2016г. по описа на ВКС.
3.Следва ли да се приеме, че не са нанесени неимуществени вреди, ако процесните твърдения са били видни на сайта на Б. за кратък период от време ?
"Б. М. Г." ЕАД е обжалвало решение № 262968/11.05.2021г. на СГС по в. гр. д. № 5350/2020г. в частта му, с която е осъдено да заплати на С. В. С. на основание чл. 49 от ЗЗД сумата от 2 000 лв. /частичен иск от сумата от 24 500 лв./ - обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК за допускането му до касационно обжалване .
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси:
1. Задължени ли са всякога журналистът и медията да доказват вярност на твърдение в написаната статия или друг журналистически материал или се освобождават от отговорност, ако журналистът е извършил добросъвестна проверка от поне два независими източника, събрал е и представил информацията при спазване правилата на Етичния кодекс на българските медии към Националния съвет за журналистическа етика?
2. Имат ли всякога задължение журналистите и/или медията да посочват в изготвените от тях материали използваните от тях източници за събиране и проверка на информация, за да не бъде ангажирана отговорността им?
По тези два правни въпроса се сочи противоречие на приетото от съда с решение № 85/23.03.2012 по гр.д. № 1486/2011г. на ВКС.
3. Ангажира ли се отговорността на журналиста, респ. на медията, когато същият не е посочил в изготвения от него журналистически материал използваните източници на информация ?
В срок са постъпили отговори на касационните жалби, с които са оспорени подадените от насрещните страни касационни жалби.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационните жалби са допустими, като подадени в срока по чл. 283 ГПК от страни по делото срещу въззивно решение с цена на иска от 10 000 лв., което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 06.04.2016г. в предаването "bTV Новините – Ц. емисия" е излъчен видеоматериал, който впоследствие е качен на сайта на Б., като в съдържанието на материала не се съдържат твърдения, уронващи престижа и доброто име на ищеца. В тази връзка съдът се е позовал на заключението на съдебно- техническата експертиза, съгласно което във видеоматериала не се споменава името на ищеца и не се правят изказвания, които да го обвързват със събитията, предмет на репортерската проверка. В. е качен в сайта на ответното дружество на 06.04.2016 г. и след тази датата не са правени корекции и изменения на последния.
Съдът е приел за установено, че в сайта на btvnovinite освен видоематериала, посочен по – горе, е публикувана и статия със заглавие "Петима са задържани при акция на ГДБОП на Околовръстното шосе в С." . Относно тази статия съдът е посочил, че в заглавието и в текста й е отразено, че задържането е станало при продажба на 1 кг кокаин, че по данни на Прокуратурата групата се е занимавала с наркоразпространение, а последното изречение на статията гласи, че по непотвърдена информация единият задържан е С. С. с прякор Г., като липсва отбелязване кой е източникът на заявената "непотвърдена информация".
Съдът е изложил мотиви, че съгласно чл. 1.3.4 от Етичния кодекс на българските медии, журналистите имат право да работят с непотвърдена информация, включително когато тя няма посочен източник и е достигнала анонимно. В този случай обаче трябва да информират за източника на същата – анонимен източник, източник, пожелал анонимност, друга медия, информационна агенция, официална институция и т. н. Журналистите следва да продължават да търсят факти за потвърждение или опровержение на неофициалната информация от други източници и в следващи емисии, предавания или статии съобщената непотвърдена информация трябва да се потвърди или опровергае съобразно с новополучените факти. Когато добросъвестно са предадени чужди изявления за конкретни факти и е посочен източникът, то и не може да се търси отговорност по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. В разглежданата статия липсва отбелязване кой е източникът на заявената непотвърдена информация. Съдът е изложил мотиви, че обстоятелството, че с отговора на искова молба са представени разпечатки от статии на други електронни медии, в които се съдържат идентични твърдения, както и това дали те предхождат по време процесната публикация, не може да доведе до освобождаването от отговорност на ответното дружество, доколкото същото не е отразило, че източник на неговата публикация във връзка с непотвърдената информация е която и да е от тези медии. При формиране на изводите съдът се е позовал и на показанията на св. Мериду – редактор в сайта на "Б. новините", установяваща, че след публикуването й, тази информация не е била допълнително проверявана и за нея не е събирана или постъпвала допълнителна информация .
В заключение съдът е приел, че ответникът носи доказателствената тежест за установяване верността на написаното, както и че то е резултат от добросъвестно журналистическо проучване. Съдържанието на текста "по непотвърдена информация единият задържан е С. С. с прякор Г.," не насочва към извод, че твърденията изхождат от други, при това конкретни автори и публикации, съответно че в статията коректно е препечатана или предадена чужда информация. Няма данни, че информацията е проверена и изяснена, включително чрез вземане становище на засегнатото лице. Направен е извод, че по своята същност публикуваният материал има клеветнически характер не поради това, че съдържа конкретни твърдения за извършено определено престъпление, а защото посочва факт, който уврежда доброто има на ищеца, като по делото лисват данни този факт да е бил верен.
За да присъди обезщетение от 2 000 лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът е взел предвид събраните доказателства относно вида и характера на уврежданията на ищеца - че вследствие на разпространената невярна информация за задържането му е бил притеснен, станал затворен, изнервен, ядосан, раздразнителен, отказвал да излиза.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По поставените от касатора С. В. С. правни въпроси :
Формулираният правен въпрос в т. 1 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е от обуславящо значение за крайните изводи на съда, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и със сочената от касатора. Въззивният съд подробно е описал кои обстоятелства е взел предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и именно при отчитане конкретните обстоятелства по делото, съдът е приел, че сумата от 2 000 лв. справедливо ще обезщети ищеца за претърпените от него болки и страдания. Касаторът не сочи кое точно обстоятелство не е съобразено от съда.
Поставеният правен въпрос в т.2 също касае задължението на съда да вземе предвид всички обстоятелствата, имащи значение за определяне размера на обезщетението и по- конкретно трябва ли да се съобрази обстоятелството, че информацията е разгласена в национален ефир. В настоящия случай съдът изрично е приел, че информацията не е разгласена в национален ефир в предаването "bTV Новините – Ц. емисия" и съответно не се е произнасял по въпроса дали разгласяването в национален ефир е обстоятелство, което трябва да се вземе предвид при определяне размера на обезщетението. Следователно поставеният правен въпрос не е от обуславящо значение за решаващите изводи на съда.
По формулирания правен въпрос не се констатира и противоречие със соченото от касатора решение № 184/05.10.2016г. по гр.д. № 1168/2016г. по описа на ВКС, трето гражданско отделение, с което съдът се е произнесъл относно обстоятелствата, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, когато ищецът заема висок професионален или политически пост и същевременно е налице широко медийно отразяване на случая, което може да причини край на неговата кариера, влошаване на обществения статут, изолиране от обичайната социална среда. Настоящата хипотеза не е аналогична с разгледаната в цитираното решение. Ищецът не е въвел твърдения и не е ангажирал доказателства, че е заемал висок професионален или политически пост и съответно и съдът при произнасянето си не е излагал мотиви в тази насока.
Касаторът С. В. С. поставя и следния правен въпрос : "Следва ли да се приеме, че не са нанесени неимуществени вреди, ако процесните твърдения са били видни на сайта на Б. за кратък период от време ?".
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил решаващите изводи на съда по него- чл. 280, ал.1 ГПК. В случая съдът не е приел, че видеоматериалът е със съдържание, засягащо пряко ищеца и е бил виден на сайта на Б. за кратък период от време, а изрично е посочил, че в този видеоматериал няма изнесена информация, отнасяща се до ищеца, като видеоматериалът е качен в сайта на ответното дружество на 06.04.2016 г. в 19: 57: 57 ч. и след тази датата не са правени корекции и изменения в него. Съдът е изложил ясни и категорични мотиви, че само в публикуваната в сайта на btvnovinite статия със заглавие "Петима са задържани при акция на ГДБОП на Околовръстното шосе в С."е споменато името на ищеца и на база на така приетото от фактическа страна е направил извод, че с това са му причинени неимуществени вреди. Следователно по поставения правен въпрос не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане до касационно обжалване.
По поставените от касатора "Б. М. Г." ЕАД правни въпроси?
Първият от тях : „.Задължени ли са всякога журналистът и медията да доказват вярност на твърдение в написаната статия или друг журналистически материал или се освобождават от отговорност, ако журналистът е извършил добросъвестна проверка от поне два независими източника, събрал е и представил информацията при спазване правилата на Етичния кодекс на българските медии към Националния съвет за журналистическа етика?”, макар и да е от обуславящо значение за изводите на съда, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
В посоченото от касатора решение № 85 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2011 г., IV г. о. е прието, че когато журналист изнася засягащи честта на друго лице факти, той трябва да провери тяхната достоверност. Ако проверката е извършена добросъвестно и въпреки това фактите се окажат неверни, вината се изключва и журналистът не отговаря за вредите, причинени от противоправното му деяние. Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с тази практика на ВКС, защото е приел, че няма данни, че информацията е проверена и изяснена, включително чрез вземане становище на засегнатото лице.
Касационно обжалване не следва да се допуска и по втория въпрос. Предвид приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС този въпрос не е правен, защото не е от обуславящо значение за правните изводи на съда. Съдът не е формирал изводи, че журналистите винаги трябва да посочват в изготвените от тях материали използваните източници за събиране и проверка на информация, за да не бъде ангажирана отговорността им, а се е произнесъл, че когато работят с непотвърдена информация журналистите трябва да информират за източника на същата.
Третият правен въпрос е обоснован с доводи, че по силата на чл. 15 от ЗТР журналистът има право да не разкрива пред аудиторията използваните от него източници.
По този правен въпрос също не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване, тъй като не е от обуславящо значение за решаващите изводи на съда. Съдът е изложил мотиви, че журналистите имат право да работят с непотвърдена информация, включително когато тя няма посочен източник и е достигнала анонимно, но в този случай трябва да информират за източника на същата. Въпросът за разкриването на източниците на информация не е разглеждан от съда и в обжалваното решение не е прието, че тези източници трябва да бъдат разкрити, а само да се посочи какъв е източникът на информация – анонимен източник, източник, пожелал анонимност, друга медия, информационна агенция, официална институция и т. н. Искът е уважен не защото съдът е приел, че ответникът е бил длъжен да разкрие източниците си на информация и въпреки това не ги е разкрил, а защото изнесената от ответника информация не е била проверена.
Съдът намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.49 ЗЗД, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗЗД в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
С оглед изхода на спора разноските следва да останат за сметка на страните така, както са направени.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 262968 от 11.05.2021 г. на Софийски градски съд по възз. гр. д. № 5350/2020 г.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: