Р Е Ш Е Н И Е № 322 С. 2.11. 2011 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА При секретаря Райна Стоименова изслуша докладваното от съдията Б. гр.дело № 1808 по описа за 2010 год. и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Г. П. от [населено място], обл. Б., приподписана от адв. В. Н. срещу въззивно решение от 12.07.2010 г.по гр.дело № 3540/2008 г.на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 22.08.2008 г.по гр.дело № 4681/2006г. на Софийски районен съд, с което е уважен иска по чл.42,б.”б” вр. чл.24, ал.2 ЗН и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените при условията на евентуалност от И. Г. П. срещу Б. П. И. искове по чл.42 б.”б” вр. чл.24, ал.2 ЗН и чл.43, ал.1, б.”б” пр.3 ЗН, като неоснователни. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано-отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Претендира присъждане на направените разноски по делото. В писмения отговор на касационната жалба ответницата Б. П. И. чрез пълномощника си- адв. А. М. изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, намира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима. С определение № 706 от 7.06.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за изискванията за валидност на нотариално завещания. В. съд е приел, че предварително изготвеното от нотариуса нотариално завещание не го опорочава доколкото това е свързано с техническото му изпълнение и необходимата писмена форма, която трябва да има, а в представеното решение № 109 от 14.02.1992 г. по гр.д. № 1242/1991 г. на ВС, І г.о. е прието, че завещанието е формален акт и според чл.42, б.”б” ЗН неспазването на формата било по чл.24, било по чл.25, ал.1 ЗН има за последица неговата нищожност. Настоящият съдебен състав възприема прието в решението на Върховния съд, че неспазването на формата по чл.24 ЗН има за последица нищожност на завещанието. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.2 ЗН фактическият състав на нотариалното завещание обхваща следните елементи: изявяване на волята на завещателя, записване на изявената воля от нотариуса, прочитане на записаното, отбелязване на изпълнените формалности и подписване на завещателния акт. Тъй като са елементи от фактическия състав на завещанието, липсата само на един от тях води до нищожност. Завещанието е извършване на волева, целенасочена мисловна дейност, която се изявява устно, лично и непосредствено пред нотариуса в присъствието на свидетели. Възпроизвеждането на предварително написан текст означава неспазване на изискването за устно изразяване на волята. Липсата на елемент от фактическия състав на завещанието по чл.24 ЗН, какъвто в случая е устното изразяване на волята на завещателя, води до нищожност на завещателния акт. При така даденият отговор на поставения въпрос по жалбата на И. Г. П. съдът приема следното: С обжалваното решение на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от И. Г. П. срещу Б. П. И. при условията на евентуалност искове с правно основание чл.42 б.”б” вр. чл.24, ал.2 ЗН и чл.43, ал.1, б.”б”, пр.3 ЗН за прогласяване нищожността на нотариално завещание от 18.10.2005 г., поради неспазване на изискването за устно изразяване на волята на завещателя и за унищожаемост на същото, поради измама, тъй като завещателят смятал, че прехвърля собственото си жилище срещу поето от ответницата задължение за гледане и издръжка. Прието е, че нотариалното завещание изразява действителната воля на завещателя и правилно е отразена от нотариуса. Обстоятелството, че същото е било изготвено предварително от нотариуса не го опорочавало, доколкото това е свързано с техническото му изпълнение и необходимата писмена форма, която трябва да има. Евентуалният иск за унищожаемост на нотариалното завещание е отхвърлен по съображения, че по делото не е установено да са създадени неверни представи от страна на ответницата, чрез които да е въвела в заблуждение завещателя, за да направи в нейна полза нотариално завещание. С оглед дадения отговор, че неспазването на изискването за устно изразяване на волята на завещателя пред нотариуса има за последица нищожност на нотариалното завещание следва да се приеме, че направеният решаващ извод от въззивния съд е неправилен и решението следва да се отмени, и реши по същество от касационната инстанция. По делото е установено, че завещателят Д. Г. П. е починал на 6.11.2005 г. и е оставил за свой наследник по закон ищеца И. Г. П.. С нотариално завещание № 4 от 18.10.2005 г., нот.дело № 1281/2005 г. съставено от нотариус Р. Д. Д. Г. П. е завещал на ответницата Б. П. И. цялото си недвижимо и движимо имущество. От събраните по делото гласни доказателства, включително и от показанията на разпитания като свидетел нотариус Р. Д. се установява, че нотариуса е донесъл предварително изготвено завещание, което е прочел пред всички присъстващи, включително и пред свидетелите подписали завещанието. Неспазването на изискването за устно изразяване на волята от завещателя, като елемент от фактическия състав на нотариалното завещания води до нищожност на същото. Възпроизвеждането на предварително написан текст означава неспазване на изискването за устно изразяване на волята от завещателя, независимо от това, че му е било прочетено в присъствието на свидетелите и той е изразил съгласие с прочетеното. М. норма на чл. 24, ал.2 ЗН поставя изисквания към формата на завещанието, едно от които не е налице, защото волята на завещателя не е изразена устно пред нотариуса. Това налага извода, че завещателното разпореждане е съставено в нарушение на предписаната от чл. 24, ал.2 ЗН форма и следва да се счита за нищожно, т. е. разпореждането не е произвело целените правни последици, поради неспазване на формата, предписана от закона и като формален акт, според чл. 42 б. "б" ЗН е нищожно. Предвид изложеното, съдът в настоящия състав намира, че предявения иск за прогласяване нищожността на атакуваното завещание на основание чл.42, б.”б” вр. чл.24, ал.2 ЗН е основателен и следва да бъде уважен. Поради уважаване на иска за нищожност на завещанието, предявеният при условията на евентуалност иск по чл.43, б.”б” ЗН следва да се остави без разглеждане. С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят направените разноски по делото в размер на 1307.20 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 12.07.2010 г. по гр.д. № 3540/2008 г. на Софийски градски съд и вместо него Постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен И. Г. П. от [населено място], [улица], обл. Б. срещу Б. П. И. от [населено място] [улица], че нотариално завещание № 4 от 18.10.2005 г., т.VІІ, рег. № 20614, нот.д. № 1281/2005 г., съставено от нотариус Р. Д., с рег. № 274 на Нотариалната камара, район на действие С., вписано в Службата по вписвания, рег. № 677, т.І, акт73/2005 г., с което Д. Г. П. е завещал на Б. П. И. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] цялото си недвижимо имущество и движими вещи е нищожно, на основание чл.42 б.”б” вр. чл.24, ал.2 ЗН. Осъжда Б. П. И. от [населено място] [улица], ЕГН [ЕГН] да заплати на И. Г. П. от [населено място], [улица], обл. Б. направените по делото разноски в размер на 1307.20 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: