Р Е Ш Е Н И Е № 178 С., 12.11.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Клавдия Дали, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 458 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. Х. Х. и И. Х. Х. срещу Решение № 130 от 19.01.2012 год. по гр.д.№ 1473/2011 год. на Софийския апелативен съд. Апелативният съд е бил сезиран с въззивната жалба на Д. и И. Х. срещу тази част от Решение от 20.01.2011 год. по гр.д.№ 487/2007 год. на Софийския градски съд с която са отхвърлени над 30000 лв. и до размера на по 16000 лв. за всеки от тях активно субективно съединените им искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ, предявени срещу ЗК [фирма]. Като е счел, че жалбата на Х. е неоснователна, съставът на САС е потвърдил първоинстанционния акт в обжалваната му част. В касационната жалба се подържат основанията по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Заявеният петитум е за касирането му и произнасяне по съществото на спора, като бъдат уважени субективно съединените искове на Д. и И. Х. до предявения размер, ведно със законната лихва от датата на деликта. Направено е искане за присъждане на разноски. В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор и чрез процесуалния си представител в с.з., ответникът по касация [фирма] (в качеството на правоприемник на ЗК [фирма]) изразява становище, че жалбата е неоснователна. Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 ГПК т.1 ГПК по въпроса – съставлява ли възрастта на низходящите на пострадалия самостоятелен критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед приетото от Пленума на ВС на НРБ с Постановление № 4/1961 год. Като взе предвид становищата на страните и извърши на основание чл.290 ал.2 ГПК преценка на заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е частично основателна. В качеството си на наследници (синове) на загиналия при ПТП на 02.09.2006 год. Х. Д. Х., Д. и И. Н. са предявили субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ срещу застрахователя на увреждащия автомобил ЗК [фирма] за по 160000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта. Застрахователното дружество е оспорило исковете по размер. Първоинстанционният съд е приел, че отношенията между Х. Х. и синовете му действително са били много добри, същите са общували активно и са си помагали, но поради това, че те вече са пораснали, справедлив размер на обезщетението е по 30000 лв. за всеки от тях. За да потвърди първоинстанционния акт в обжалваната му част, въззивният съд също се е позовал на това, че загубата на бащата е станала в момент, към който синовете са пораснали и не се нуждаят от бащина подкрепа и закрила по начина, необходим за по-ранна възраст. Становището на настоящата съдебна инстанция по поставения правен въпрос е следното: С т.ІІІ на Постановление № 4/1961 год. Пленумът на ВС на НРБ е приел, че обезщетение за неимуществени вреди възмездява на-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, като предмет на установяване са действителните им лични отношения. Отчуждение или взаимна привързаност може да е налице, както в ранна, така и при по-късна възраст. Възрастта, както на пострадалия, така и на низходящите му не съставлява самостоятелен критерий за съдържанието на връзката между тях. Връзката родител-дете няма само едно измерение и най-силна проява при низходящи в детска възраст. Моралната подкрепа, приятелството, емоционалната близост и пр. могат да обогатят тази връзка и след израстването на децата. По същество. Събраните по делото доказателства сочат, че между пострадалия Х. и синовете му е съществувала тясна връзка. Общували са често, помагали са си и са се подкрепяли, работели са заедно (свид.С.). Синовете тежко са понесли загубата на баща си, усещат липсата му. Поради това, съдебният състав счита, че справедливото обезщетение за всеки един от низходящите на Х. Х. е по 60000 лв. Поради това, ще следва да бъде отменено частично решението на въззивния съд и потвърденото с него решение на СГС в отхвърлителната му част и се присъдят още по 30000 лв. Ответникът по касация ще следва да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1230 лв., а на адв.К. – хонорар в размер на 1450 лв., съобразно уважената част на исковете и на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 130 от 19.01.2012 год. по гр.д.№ 1473/2011 год. на Софийския апелативен съд и Решение от 20.01.2011 год. по гр.д.№ 487/2007 год. на Софийския градски съд в частта с която са която са отхвърлени за сумите над 30000 лв. и до 60000 лв., предявените от Д. Х. Х. и И. Х. Х. субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ, вместо което постановява: ОСЪЖДА З. [фирма] да заплати на основание чл.226 ал.1 КЗ на Д. Х. Х. с ЕГН-[ЕГН] и на И. Х. Х. с ЕГН-[ЕГН], двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], още по 30000 лв. (тридесет хиляди лева) на всеки от тях, която сума представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.09.2006 год. и до окончателното и плащане. ОСЪЖДА З. [фирма] да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. на адв.П. К. сумата 1450 лв. ОСЪЖДА З. [фирма] да заплати по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 1230 лв. ОСТАВЯ в сила Решение № 130 от 19.01.2012 год. по гр.д.№ 1473/2011 год. на Софийския апелативен съд в останалата му обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.