4 гр. д. № 895/2011 г. на ВКС, І г. о. РЕШЕНИЕ N 161 София, 29.06.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в съдебно заседание на трети април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 895/2011 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 39 от 17.01.2012 г. по гр. д. № 895/2011 г. е допусната касационна проверка на решение от 13.04.2011 г. по гр. д. № 1172/2010 г. Благоевградски окръжен съд, с което е обезсилено решение от 08.11.2010 г. по гр. д. № 459/2007 г. на Петрички районен съд като постановено по недопустим иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, по разрешените с него процесуални въпроси: допустим ли е иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, тъй като към момента на предявяването му административните процедури по възстановяване на земеделския имот, които са били инициирани от касатора и ответниците, са приключили. Касационна проверка е допусната и по разрешения в противоречие със задължителната практика, формирана с решения по чл. 290 ГПК процесуален въпрос допустим ли е иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, ако имотът, предмет на спора, е възстановен с план за земеразделяне. Ответникът по касация К. И. К. намира жалбата за неоснователна. Останалите ответници не са взели становище по иска. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и намери следното: Съдът е приел за установено от фактическа страна, че имотът, предмет на иска, е част от имот – нива с площ от 5 дка, в м. „К. легало” в землището на [населено място]. Целият имот е бил заявен за възстановяване от касатора пред ОСЗ през 1991 г. Искането е уважено за част от него, а за спорната част няма произнасяне. Това решение не е обжалвано по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. През 2006 г. касаторът е предявил иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване правото му на възстановяване и на тази част от нивата, като е поддържал, че е пропуснал да я заяви в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ. С решение от 05.12.2006 г. по гр. д. № 436/2006 г. Петрички районен съд е уважил иска и е признал в полза на О. К. правото на възстановяване на имота. Въз основа на решението касаторът е подал искане до ОСЗ за постановяване на решение за възстановяване на имота и с решение № 30348 от 21.04.2007 г., постановено по заявление № 30348 от 21.04.2007 г., е било признато правото на възстановяване в съществуващи (възстановими) стари реални граници, като е отбелязано, че имотът попада в имот № 15042, възстановен на наследниците на З. И. К. и М. И. К., поради което е налице спор за материално право. Имот № 15042, с площ от 1.897 дка, намиращ се в м. „Средно поле”, е възстановен на ответниците с решение № 30341 от 29.05.2006 г. на ОСЗ при [населено място] с план за земеразделяне. По делото е установено, че с решение по гр. д. № 162/1995 г. на Петрички районен съд, постановено в производство по иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, на касатора е признато право на възстановяване на други земеделски имоти общо с площ от 19.500 дка. За тези имоти ОСЗ с решение № 30026 от 19.02.2001 г. е определила обезщетяване с компенсаторни записи. Няма данни описаните в решението имоти да са идентични с процесния. След анализ на установените факти въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като към момента на предявяването му административните процедури, които са били инициирани от касатора и ответниците, са приключили, поради което не е била налице една от предпоставките за предявяване на иска съгласно възприетото в т. 2 на ТР № 1/1997 г. на ОСГК. Аргумент за извода е намерил и в това, че липсва правна възможност такава административна процедура да бъде инициирана в следващ момент. Като основание за недопустимост на иска е определил и факта на възстановяване на спорната земя в полза на ответниците с план за земеразделяне, като начинът на възстановяване не е оспорен, не е обжалван и планът за земеразделяне. На последно място е мотивирал отсъствието на правен интерес от иска с това, че решението по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е постановено след влизане в сила на плана за земеразделяне, в който случай съгласно чл. 15, ал. 4 ЗСПЗЗ правоимащите лица имат право само на обезщетение с компенсаторни записи. Изводът за недопустимост на иска обоснован с факта на приключване на процедурите за това, инициирани от различни лица, е постановен при неправилно тълкуване на възприетото в т. 2 на ТР № 1/1997 г. на ВКС. С него е прието, че правен интерес от установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ. Прието е, че не е налице такъв интерес, когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне. В решението не е разгледана хипотезата при която всеки от претендентите да е носител на правото на възстановяване е провел самостоятелна процедура в случая ответника по административен ред, а ищеца по исков ред. Различието на способите, използвани от страните, е възпрепятствало установяването в производството пред ОСЗ наличието на спор за материално право. Този спор е възникнал след приключване на двете процедури, образувани по искане на ответника по реда на чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ пред ОСЗ и от ищеца (касатор) по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ пред районния съд и способът за разрешаването му е именно искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Приключването на процедурите за възстановяване на имота, не е пречка за предявяване на установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, който има за предмет разрешаване на спор за материално право към минал момент, чрез който ще се установи кому принадлежи правото на възстановяване на имота, който е бил предмет на двете процедури. Незаконосъобразен е и изводът за липса на правен интерес от иска, поради признаване правото на възстановяване на спорния имот в полза на ответника с план за земеразделяне. Начинът на възстановяване на собствеността върху процесната земеделска земя е без правно значение за това дали е налице правен интерес от иска, тъй като страните спорят за принадлежността на правото на възстановяване, а не за начина на възстановяване. Правото на възстановяване е обусловено от това, кой е бил носител на правото на собственост върху имота към момента на обобществяването му. След като имотът, предмет на иска, е бил предмет на процедура по възстановяване право на собственост, инициирана от друго лице, независимо от това дали правото на възстановяване е признато в съществуващи или възстановими граници или с план за земеразделяне, искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е допустим. Ако се установи, че правото на възстановяване върху спорния имот е принадлежало на ищеца по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, а не на лицето, на което е възстановено в производство по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, това ще е основание по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ за изменение на решението на ОСЗ. Фактът, че решението по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, от което ищецът черпи права, е постановено след влизане в сила на плана за земеразделяне, в който случай съгласно чл. 15, ал. 4 ЗСПЗЗ правоимащите лица имат право само на обезщетение с компенсаторни записи, е неотносим към настоящия спор, поради това, че правото на възстановяване на земята е била признато по искане на друго лице преди влизане в сила на плана. С предявения иск се цели да се установи, че признатите на ответника права следва да настъпят в правната сфера на ищеца, тъй като той, в качеството му на наследник на собственика на имота към момента на обобществяването му, е носител на правото на възстановяване на заявения имот. Като е приел друго съдът е постановил незаконосъобразно решение, което е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд с произнасяне по съществото на спора. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 13.04.2011 г. по гр. д. № 1172/2010 г. Благоевградски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Благоевградски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: