Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * установителен иск за собственост * придобивна давност * общинска собственост

Р Е Ш Е Н И Е

№ 101

София, 03.10.2018 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4402 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 139902 от 20.10.2017 г. на Столична община-район П. чрез пълномощника му юрисконсулт Л. Д. против решение № 5915 от 14.08.2017 г., постановено по гр.д. № 2668 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, IV-а състав, с което е отменено решение от 19.07.2016 г. по гр.д. № 352/2014 г. на Софийски районен съд, 28-ми състав и вместо него е постановено друго за уважаване на предявения от Р. К. П. против Столична община установителен иск за собственост по отношение на имот с идентификатор 55419.6704.461 с площ 468 кв.м., представляващ имот пл. № 461 с площ 530 кв.м. по неодобрения кадастралния план от 1985 г., на основание изтекла придобивна давност за периода 1.01.1985 г. – 1.01.2014 г.
Р. К. П. чрез пълномощника си адвокат Г. С. оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски.
С определение № 210 от 20.04.2018 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: по приложението на чл.10 ЗСПЗЗ по отношение на имот в неурбанизирана към месец март 1991 г. територия, попадащ в обхвата на план за новообразуваните имоти, за който липсват данни да е включван в ТКЗС и не е заявяван за възстановяване и по отношение на който се претендира спрямо община придобивна давност чрез завладяване след обобществяването на земеделските земи.
Със същото определение на касатора са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв. Съобщението с указанията е получено на 24.04.2018 г. и съответно срокът за изпълнение на указанията изтича на 2.05.2018 г. Доказателства за заплатената държавна такса са изпратени по пощата на 30.04.2018 г., поради което неоснователно е възражението на Р. П., че е недопустимо разглеждането на касационната жалба, поради невнасяне в срок на държавната такса.
Въпросът, по който е допуснато касационното обжалване, е относим по настоящото дело, по което ищцата е основала иска на твърденията, че владее имота от 1985 г. по линия на самозадоволяването на МС, като е построила стопанска сграда и го ползва за стопански нужди, като общината й отказала да го закупи, поради което се позовава на придобито по давност право на собственост. Ответната община е оспорила иска с твърдения, че ищцата е поискала да изкупи имота по реда на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, но й е отказано, тъй като не отговаря на условията за това и тъй като ползването на имота не е предоставено по надлежния ред, а са налице самоуправни действия по заграбването на имот, който не й принадлежи.
Софийски градски съд е отчел, че ответната община се позовава на чл.19 ЗСПЗЗ, в чието приложно поле попадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Приел е, че ищцата не носи доказателствена тежест да установи обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ, като по делото не е установено същия да е бил внасян в ТКЗС или одържавен на друго основание, както и ищцата или членовете на нейното домакинство, респ. нейните наследодатели да са били земеделски кооператори. За имота няма данни за реституционни претенции от трети лица, като от ответникът не са ангажирани доказателства, че е налице отнемане от държавата. Направен е извод, че правото на собственост не е губено, нито владението е губено в реални граници и имотът не е включен в ТКЗС, не е бил одържавяван, нито е отнеман на друго основание, запазил е статута си на частна собственост и е владян, поради което от гледна точка на реституционното законодателство следва да се приеме, че не е налице основание за включването му в режим на възстановяване по ЗСПЗЗ. Въз основа на писмените и гласните доказателства, съдът е приел, че процесното място първоначално (към 1980 г.) е било незастроено и е било обработвано като земеделски имот от майката и бащата на ищцата. След 1985-1986 г. то било използвано от нея, която поддържала градината, гледала пчелите и засадените дръвчета, а впоследствие построила и малка постройка. До момента никой не е оспорвал правата на ищцата и нейните родители и не е предявявал претенции към него. Тези показания кореспондират и с обстоятелството, че за процесния имот такси и данъци са били заплащани именно от ищцата, което обстоятелство не е било оспорено от ответника.
По основанието за допускане на касационно обжалване:
В практиката на ВКС /например Решение № 218/29.09.2014 г. по гр.д.№ 6670/2014 г., І г.о. и Решение № 218/29.09.2014 г. по гр.д.№ 6670/2014 г., І г.о./ е дадено тълкуване, че имотите, за които е запазено владението в реални граници, защото собствениците им не са станали членове на ТКЗС или ако са били членове на ТКСЗ са запазили собствеността в реални граници до размера и при условията, определение с Примерния устав на ТКЗС и тези имоти не са били отнети фактически, те са запазили характера си на частна собственост и реалните си граници и не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Посоченото тълкуване е приложимо в случаите, в които към момента на обобществяване на земята /образуване на ТКЗС/ имотът е имал селищен характер или земеделски характер и собственикът, респ. владелецът му не са станали членове на ТКЗС, запазили са владението в реални граници и владение в реални граници е осъществявано и към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ без междувременно имотът фактически да е отнет от държавата.
По основателността на касационната жалба:
С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, въззивното решение е неправилно. Установено е, че процесният имот се намира в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, за него няма реституционни претенции и ищцата претендира, че го владее от 1985 г., като преди това владение са осъществявали нейните родители. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че родителите на ищцата са притежавали имот срещу процесния, като оградили последния и почнали да го ползват от края на седемдесетте – началото на осемдесетте години на двадесети век, а от 1985 г. владението се осъществява от ищцата.
При тези факти не може да се направи извод, че имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а съответно е изключен от приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ, тъй като не е установено, че към момента на обобществяване на земята същият е бил собственост или е владян от лице, което не е член-кооператор в ТКЗС или ако е било член-кооператор е запазило собствеността в реални граници при условията на Примерния устав на ТКЗС и е продължило да владее имота в реалните граници. От друга страна по делото да налице данни /служебна бележка от 23.06.2004 г. на техническия изпълнител по прилагане на ЗСПЗЗ на територията на район „П.“/, че имотът е идентифициран като общинска мера с кад. № 2632 по аерофотоснимки от 1954 г. Касае се за имот, който е бил земеделски към момента на образуване на ТКЗС и попадащ в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ към настоящия момент и при липса на доказателства след кооперирането собствеността му да е запазена в реални граници, следва, че същия попада в приложното поле на ЗСПЗЗ. Независимо от осъществяваното от 1985 г. владение ищцата не може да придобие го придобие по давност. От една страна доколкото същата се позовава на владение от 1985 г., т.е. при действието на нормата на чл.86 ЗС в редакцията от ДВ бр.95 от 1951 г. и от ДВ бр.31 от 1990 г., действали до изменението от ДВ бр.33/1996 г., е следвало да установи, че липсват пречки за придобиване на имота по давност, т.е., че е владяла спрямо правен субект, за чиито права забраната за придобиване по давност не се прилага, каквито данни по делото липсват. Същевременно тъй като имотът попада в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, давност по отношение на него може да започне да тече след приключване на предвидените в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ процедури – в случая след одобряване плана за новообразуваните имоти на 1.02.2006 г., от който момент съгласно чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ общината придобива права върху имотите, които са подлежали, но не са заявени за възстановяване и може да защитава правата си. Към този момент обаче и понастоящем действа § 1 ДР ЗС и давностен срок не тече.
Следователно ищцата не се легитимира като собственик на твърдяното от нея основание – изтекла придобивна давност – и въззивното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за отхвърляне на предявения иск.
Изходът на спора обуславя отмяна и на определение № 26410 от 12.10.2017 г. по гр.д. № 2668/2017 г. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл.248 ГПК, поради което не следва да се разглеждат доводите в частната жалба по присъединеното към настоящото производство ч.гр.д. № 2369/2018 г. на ВКС, II г.о.
На основание чл.78, ал.3 ГПК Р. П. следва да заплати на Столична община-район „П.“ направените по делото разноски в размер на 70 лв., представляващи заплатена държавна такса за настоящото касационно производство и за ч.гр.д. 2369/2018 г. на ВКС, II г.о., присъединено към настоящото дело и на основание чл.78, ал.8 ГПК юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв. за всяка инстанция /общо 300 лв./.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 5915 от 14.08.2017 г. и определение по чл.248 ГПК № 26410 от 12.10.2017 г. , постановени по гр.д. № 2668 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, IV-а състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. К. П., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], ул.4, № 31 против Столична община-район „П.“, [населено място], [улица], ЕИК 0006963270690 иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищцата е собственик на имот, находящ се в [населено място], район „П.“ с идентификатор 55419.6704.461 с площ 468 кв.м., представляващ имот пл. № 461 с площ 530 кв.м. по неодобрения кадастралния план от 1985 г., при съседи: двор № 460, двор на С. П. И., двор на Д. Б. и път, на основание изтекла придобивна давност за периода 1.01.1985 г. – 1.01.2014 г.
ОСЪЖДА Р. К. П., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], ул.4, № 31 да заплати на Столична община-район „П.“ , [населено място], [улица], ЕИК 0006963270690 разноски за исковото производство в размер на 370.00 /триста и седемседет/ лева
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: