Р Е Ш Е Н И Е № 409 София, 05 януари 2015 година. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1152/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 1 от НПК. Образувано е по искане на осъдения И. О. Д. за възобновяване на н.о.х.д. № 145/2014 г. по описа на Районен съд - Берковица и отмяна на постановената по него присъда от 16.04.2014 г. В искането на И. О. Д. се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, които са основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Излагат се доводи за нарушение на чл.14 от НПК във връзка с незаконосъобразно изградения, според осъдения, извод на първоинстанционния съд относно съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 1 от НК въз основа на химически анализ, извършен съгласно Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Развити са съображения, че химическата експертиза не може да се използва като годно доказателствено средство, тъй като е назначена без постановление, по този начин е нарушен чл. 145 от НПК, а включването й в доказателствената съвкупност е нарушение на чл. 13 от НПК. Поддържа се още, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) от 04.04.2014 г. не може да се използва като годно доказателство, тъй като е издаден два дни след проверката с техническо средство, което според искателя е нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 30. Същевременно (издаване на АУАН два дни след проверката) прави талона за медицинско изследване издаден в нарушение на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 30. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд И. О. Д., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на ВКП счита искането за неоснователно и моли същото да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК. Постановено е въззивно решение, което е влязло в сила и не е проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 3 от НПК. Съдебното производство е образувано по н.о.х.д. № 145/2014 г. по описа на РС-Берковица по внесено от Районна прокуратура – Берковица обвинение по отношение на И. О. Д. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. С присъда от 16.04.2014 г. по същото дело подсъдимият е признат за виновен в това, че на 02.04.2014г. в [населено място], управлявал л.а.”Фолксваген Поло” с/ рег.номер/ след употреба на алкохол над 1,2 на хиляда, а именно 2,20 промила, установено по надлежен ред, поради което и на основание чл.343б, ал. 1 от НК и чл.54 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, като на основание чл.66 от НК е отложено изпълнението му за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Със същата присъда подсъдимият Д. на основание чл.343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца. В тежест на подсъдимия са били възложени деловодните разноски. По жалба на И. О. Д. е образувано в.н.о.х.д. № 53/2013 г. на Окръжен съд – Монтана, приключило с решение от 17.06.2014 г., с което първоинстанционната присъда е порвърдена изцяло. Разгледано по същество искането е неоснователно. Настоящият състав намира за необходимо да поясни, че предмет на проверка по реда на възобновяването са въззивните съдебни актове, а първоинстанционните присъди биха могли да бъдат директно атакувани по тези ред, само ако не са били обект на съдебен контрол. Случаят не е такъв. По делото спорните въпроси са - допуснати ли са съществени процесуални нарушения при назначаване химическата експертиза, при издаването на АУАН и могат ли да бъдат включени в доказателствената съвкупност последният и доказателствата, обективирани в протокола за химическо изследване. На първо място, експертизите по чл. 144 от НПК се назначават за изясняване на обстоятелства, за които са необходими специални познания и служат (в общия случай) за проверка на събрани доказателства, т.е. те са един от способите за доказване, но в рамките на вече образувано досъдебно, респективно съдебно, производство. Редът за назначаването им е установен в чл. 145 от НПК. Протоколът за химическа експертиза по чл.17 от Наредба № 30 отразява резултатите от химическото изследване на взетата кръвна проба/което може да бъде извършено и преди започване на наказателното производство/ и установява употребата, респективно неупотребата на алкохол, неговото количество и по този начин изпълва съдържанието на понятието „надлежния ред” в бланкетната норма на чл. 343б, ал. 1 НПК. Доказателствена стойност има обективираното в протокола, представляващ писмено доказателствено средство. Същото не може да бъде отъждествено с експертното заключение, изготвено по реда по чл. 144 и сл. от НПК. Обстоятелството, че в съдебно заседание е изслушан експертът, изготвил химическата експертиза по Наредба № 30 не опорочава доказателствената стойност на протокола. Принципно не съществува пречка при наличие на спор относно резултатите от химическото изследване, съдът да извърши проверка, като назначи експертиза по реда на НПК. В обобщение може да се каже, че процесният протокол за химическа експертиза е годно писмено доказателствено средство за установяване употребата на алкохол по надлежния ред и не са допуснати процесуални нарушения при включването му в доказателствената съвкупност. На второ място, главният факт по делото, подлежащ на установяване е управлението на МПС от водача след употреба на алкохол с концентрация над 1.2 промила по надлежния ред. Възможностите за установяване на употребата и концентрацията на алкохол, предвидени в чл. 1, ал. 2 от Наредба № 30 са посредством техническо средство и/или чрез посочената по-горе експертиза. В случая са използвани и двата способа. Действително актът за установяване на административно нарушение е съставен два дни след констариране на нарушението и при систематичното тълкуване на ал. 1 вр. ал. 3 от чл. 3 на Наредба № 30 се установява, че полицейските служители не са спазили последователността на процесуалните действия – а именно след извършена проверка с техническо средство първо (на 02.04.2014 г.) са издали талон за медицинско изследване и след това (на 04.04.2014 г.) св. К. е съставил АУАН. Последното нарушение обаче не е съществено, не е ограничило правото на защита на осъдения и няма отношение към наличието на основание за носене на наказателна отговорност. Върховният касационен съд нееднократно е имал възможност да отбележи в практиката си досежно критерия „пияно състояние”, че не абсолютизира някои пропуски при изпълнението на цитираната наредба, когато те не са съществени и не ограничават правото на защита на подсъдимия, както е в настоящия случай. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че Законът за административни нарушения и наказания, към когото препраща чл. 3, ал. 1 от Наредба № 30, не поставя императивно изискване актът за установяване на административно нарушение да бъде издаден в момента на извършване или констатиране на нарушението. Практиката познава редица случаи, в които актът за установяване на административно нарушение е предхождан от констативен протокол, издаден при установяване на нарушението, без това да води до порок при образуване на административнонаказателното производство. Затова и издаването на талон за медицинско изследване, преди да има издаден АУАН, не влияе на доказателствената стойност на последния в настоящият случай, тъй като са изяснени причините за това, а именно незабавното транспортиране на подсъдимия до болнично заведение за оказване на медицинска помощ. От значение е да се посочи, че по делото е безспорно установено, че осъденият Д. на инкриминираната дата е управлявал МПС, след като е употребил алкохол и алкохолната концентрация в кръвната му проба е била 2,2 промила. Изводите за това фактическо обстоятелство са недвусмислено изведени от писмените и гласни доказателствени средства. Предвид всичко гореизложено, касационният съд намира, че при проведеното срещу подсъдимия наказателно производство не са допуснати твърдяните в искането нарушения, обуславящи основания за възобновяване по 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, поради което същото следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. О. Д. за възобновяване на н.о.х.д. № 145/2014 г. по описа на Районен съд- Берковица и в.н.о.х.д. № 53/2013 г. на ОС – Монтана. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: