Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * незаконен съдебен състав

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 421

гр. София, 23 октомври, 2009 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение,

в публично заседание на двадесет и първи октомври...... две хиляди и девета година

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

при секретаря Н. Цекова............……………………………………в присъствието на

прокурора Кр. Колова............…………..…………………..изслуша докладваното от

съдия ЧОЧЕВА …………………....……наказателно дело № 419 по описа за 2009 г.

и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдения Н. Т. Т. за възобновяване на ВНОХД № 307/2009 г. на Плевенския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 250/09.06.2009 г., с което е била потвърдена присъда № 172/09.03.2009 г. на Районен съд – Плевен по НОХД № 1024/2008 г..

С тази присъда подсъдимият е бил признат за виновен в това, че на 04.06.2007 г., в гр. П., без надлежно разрешение придобил високорисково наркотично вещество – 470. 814 гр. к. на стойност 103 579. 08 лв., поради което и на основание чл. 354а ал. 3, т. 1 от НК му е било наложено наказание 2 години лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лв. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, както и е присъдил в тежест на подсъдимия да заплати разноските по делото.

В искането за възобновяване са релевирани доводи, съотносими към основанието по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2, вр. чл. 348 ал. 3, т. 3 от НПК – постановяване на въззивното решение от незаконен състав с оглед участието на съдия Г. Г. , който в производство по чл. 65 от НПК е постановил определение № 346/14.08.2007 г. по ВНЧД 372/2007 г. на Плевенския окръжен съд, за изменение на мярката за неотклонение на Н. Т. от задържане под стража в домашен арест и поради което е следвало да се отведе. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Плевенския окръжен съд.

В края на писменото изложение е направено искане по реда на чл. 420 ал. 3 от НПК, а в допълнителна молба е посочено, че присъдата е била приведена в изпълнение на 26.06.2009 г.

В с. з. Пред ВКС осъденият лично и чрез упълномощения си з. поддържа искането за възобновяване.

Прокурорът от ВКП намира направеното искане за основателно по изложените в него съображения.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:

Искането за възобновяване е било депозирано на 26.06.2009 г. и се вмества в в изискуемия по чл. 421 ал. 3, изр. 1 от НПК шест месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение - 09.06.2009 г., което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, а при разглеждането му по същество ВКС намери и че е ОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения:

От материалите е видно, че досъдебното производство спрямо Н. Т. е било водено в рамките на дознание № 1677/2007 г. по описа на РП – Плевен, както и това, че първоначално той е бил задържан с мярка за неотклонение задържане под стража с определение на Плевенския РС от 07.06.2007 г. по НЧД № 2055/2007 г. Видно е още, че с определение № 141/07.08.2007 г. по НЧД № 2682/2007 г. РС – Плевен е изменил мярката му от задържане под стража в домашен арест, а впоследствие – с определение от 07.11.2007 г. по НЧД № 3789/2007 г. - от домашен арест в парична гаранция 1000 лв. Сред материалите по дознанието, а също и тези от съдебното производство, отсъстват въззивните наказателни частни дела, водени по повод жалби на обвиняемия Т. Същевременно, към искането за възобновяване е приложено копие от протоколно определение № 346/14.08.2007 г., постановено по ВНЧД № 372/2007 г., съобразно което въззивен състав при Плевенският окръжен съд се е произнесъл по жалба на обвиняемия Т. и е потвърдил определение № 141/07.08.2007 г. по НЧД № 2682/2007 г. (с което мярката му е била изменена от задържане под стража в домашен арест). Във въззивния състав е участвал съдия Г. Г. , като същият е и докладчик по това дело. Въззивното производство по ВНОХД № 307/2009 г. във връзка с жалба на подсъдимия срещу първоинстанционната присъда № 172/09.03.2009 г. е било разгледано от състав на Плевенския окръжен съд, в който е взел участие съдия Г. Г. , като и в този случай той е докладчик по делото.

Изложеното дотук ясно очертава, че доводът за присъствие на касационното основание по чл. 348 ал. 3, т. 3 от НПК - незаконност на състава поради участие на съдия Г. Г. във въззивния състав, потвърдил първоинстанционната присъда, за когото са били налице основанията за отвод съгласно разпоредбата на чл. 29 ал. 1, т. 1, б. “г” от НПК, е основателен.

Забраната в състава на съда, разглеждащ обвинението по същество, да участват съдии, които са се произнасяли по законността на предварителното задържане на обвинените лица в досъдебната фаза (обхващащо вземане, потвърждаване, изменение или отменяне на марка за неотклонение задържане под стража), не е произволна формулировка, а гаранция за безпристрастно, а поради това и справедливо правосъдие. Въвеждането й за първи път с измененията на чл. 25 ал. 1, т. 1 (редакция ДВ. Бр. 70/99 г., в сила от 01.01.2000 г.) от отменения НПК, а понастоящем фигурираща с почти аналогично съдържание и в текста на чл. 29 ал. 1, т. 1, б. “г” от НПК, държи сметка както за различието в основанията за задържане, така и за променения обхват и съдържание на съдебното производство по проверка за неговата законност. Предназначението й е да преодолее всякакъв риск от съмнение за предубеденост от характер и степен да повлияе негативно наказателната съдба на подсъдимото лице. Такъв риск имплицитно се съдържа в правомощията на съда в производството по чл. 64 и 65 от НПК да преценява доказателствата с оглед формиране на убеждение относно наличието или продължаващото присъствие на обосновано подозрение, макар то да не е идентично с произнасянето по виновността, ведно с някоя от указаните опасности. С формулировката на сега действащата разпоредба на чл. 29 ал. 1, т. 1, б. „г” от НПК е изоставена конкретизацията на текстовете, регламентиращи производствата по вземане на мярка за неотклонение и съдебния й контрол, като забраната за участие в състава на съда се отнася до всички случаи, в които е било постановено определение по този повод на досъдебната фаза. Това включва и настоящата хипотеза, при която съдия Г. Г. е участвал във въззивния състав, потвърдил определение, с което е била изменена мярката за неотклонение на Т. от задържане под стража в домашен арест.

С оглед естеството на констатираното нарушение, попадащо в обхвата на чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2, вр. чл. 348 ал. 3, т. 3 от НПК и имащо абсолютен характер, ВКС намира, че единственият начин за поправянето му е въззивното производство да бъде възобновено, като съответно се отмени решението, с което е била потвърдена първоинстанционната присъда и делото се върне на Плевенския окръжен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от фазата на с. з.

Липсва необходимост от спиране изпълнението на първоинстанционната присъда, тъй като с оглед настоящото решение се възстановява висящността на въззивното производство и съответно не е налице влязла в сила присъда. В хода на съдебното производство взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „парична гаранция от 1000” лв. (внесена на 07.11.2007 г., вж. л. 12 от дознанието) също не е била променяна, поради което и задържането му на основание влязла в сила присъда по настоящото дело е отпаднало.

С оглед изложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1, вр. чл. 348 ал. 3, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 307/2009 г. на Плевенския окръжен съд, КАТО ОТМЕНЯВА постановеното по него въззивно решение № 250/09.06.2009 г., и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание.

Препис от нястоящото решение незабавно да се изпрати на началника на затвора – гр. П. и на окръжния прокурор при ОП – Плевен по местоизтърпяване на наказанието по присъдата по НОХД № 1024/2008 г., потвърдена с отмененото решение № 250/09.06.2009 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по ВНОХД № 307/2009 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.