2 Р Е Ш Е Н И Е № 432 гр. София, 13.11.2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на девети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4673 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.307, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на И. И. Ф. за отмяна на влязло в сила решение № 3814/20.10.2014 г., постановено по гр.д.№ 14883/2013 г., от ХVІІ граждански състав на Районен съд – Пловдив. Ответниците оспорват молбата, с писмени отговори, като в открито съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника по молбата П. К. П., който оспорва молбата. Молбата за отмяна на влязло в сила решение се основава на разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, като към нея е представено ново писмено доказателство от 24.07.2015 г., представляващо писмо от и.д. кмет на [община] до молителя, в което се съдържа изявление на длъжностното лице – и.д. кмет на община, че в архива на общината не се съдържат данни за учредено право на ползуване на лицата П. П. и Г. Д. върху имот № ****, м.”....”, землище , [община], както и че на Г. Д. е отказано „придобиване на собственост, защото няма документи”. В писмото се твърди, че е започнала процедура по премахване на строеж, изграден в имота от посочените по-горе лица, поради изграждането му без строителни книжа. С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска с молбата, съдът е приел за неоснователен предявения иск с правно основание чл.108 ЗС против ответниците. Ищец по делото е молителят в настоящото производство И. И. Ф., а ответници са ответниците по молбата за отмяна на влязлото в сила решение. Като неоснователен е отхвърлен и обективно съединения иск с правно основание чл.59 ЗС – за присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване, резултат от ползуването на имота от ответниците. С решението на районния съд, оставено в сила с решение на Окръжен съд – Пловдив е прието, че от показанията на разпитаните по делото свидетели е установено, че посочения имот се е владял от родителите на ответника П. П. от 1982-1983г.,а ответника Г. Д. от 1977-1978г. Прието е, че от онзи момент насам ответникът Д. и праводателите на ответника П. са започнали да строят сгради и да облагородяват терена,чрез насипване и засаждане на овощни дръвчета. На имота било направено терасиране и поставени огради. Съдът е приел, че възражението за наличието на давностно владение от страна на ответниците за периода от настаняването им в имота до влизане в сила на ЗСПЗЗ не могат да се зачетат,тъй като към онзи момент собствеността върху земята е била изцяло държавна или кооперативна и по отношение на нея не е могла да тече придобивна давност,въз основа на която ответниците да могат да придобият имот.Така е било до момента на влизане в сила на изменението на чл.5,ал.2 от ЗВСОНИ-22.11.1997г.,от който момент ответниците са могли да претендират за начален момент на придобивната давност. Съдът е приел, че за да е налице владение върху вещта,са необходими проява на външна власт върху вещта/corpus/ и намерение за своене на същата/animus/.Проявата на външната власт върху недвижимия имот,с уточнението за всеки от ответниците,частта от имота,който те са владяли,се проявява във факта на отблъскването на ответника от имота.Съдът е приел, че това е станало и след снабдяването на ищеца с документа за собственост върху имота, а намерението за своенето на вещта е проявата на извършването на подобрения върху същата. Въз основа на това, съдът е направил извод, че от момента на изменението на ЗВСОНИ за ответниците е започнала да тече придобивна давност,която е изтекла през 2007г. и същата не е била прекъсвана по никакъв начин от ищеца,като до момента на завеждане на исковата молба по предявените искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД е изтекъл срок по-голям от предвидения в закона за придобиване на имота , поради което съдът е приел, че имотна е бил придобит от ответниците по давност. Представеното писмо, представляващо удостоверяване на факти, съществуващи в архивните книги на общината, издала документа, е неотносимо към извода на съда за наличието на изтекла в полза на ответниците придобивна давност. Наличието на документи за собственост, учредено право на ползуване или липсата на строителни книжа за изградените в имота постройки са неотносими към изводите на решаващия съд за наличието на установено върху имота владение от страна на ответниците по делото, в двата елемента на владението, като доводите в тази насока на молителя са неоснователни, тъй като искането за снабдяване с документи за собственост от страна на ответник по молбата не може да се отнесе към намерението на същия ответник да свои имота в насоката, в която е тезата на молителя. Отделен е въпросът за доказателствената стойност на представеното ново писмено доказателство. Освен изложеното, молителят е разполагал с възможността да представи доказателства относно твърдението за соченото обстоятелство в хода на процеса, тъй като, видно от данните по представеното писмо, обстоятелствата са съществували и към момента на разглеждането на спора от съда по същество, поради което съдът приема, че обстоятелството, което се цели да се установи с представеното писмено доказателство, не е ново по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Въз основа на горното, състава на ВКС счита, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и следва да се остави без уважение, доколкото новото доказателство, съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК следва да е от съществено значение за изхода на спора по същество, т.е. обстоятелствата, които се удостоверяват с представеното доказателства да се от такова естество, че да са в състояние, при обсъждането от решаващия съд, да променят изводите му относно основателността на предявените искове. С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответниците по молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да се присъдят направените за това производство разноски, в размер на по 840 лева за всеки един от тях, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представените договори за правна защита и съдействие. Водим от горното, състава на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на И. И. Ф. за отмяна на влязло в сила решение № 1075/15.06.2015 г., постановено по гр.д.№ 3703/2014 г. от ІV състав на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 3814/20.10.2014 г., постановено по гр.д.№ 14883/2013 г., от ХVІІ граждански състав на Районен съд – Пловдив. ОСЪЖДА И. И. Ф. от [населено място], [улица] да заплати на Г. А. Д. съдебен адрес [населено място], [улица] адв. Ш. сумата 840 /осемстотин и четиридесет/ лева и на П. К. П. съдебен адрес [населено място], [улица] адв. Б. сумата 840 /осемстотин и четиридесет/ лева, на основание чл.78 , ал.3 ГПК. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.