Р Е Ш Е Н И Е № 118 град София, 15.04.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Репблика България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети и седми февруари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Цветинка Пашкунова Бисер Троянов Пламен Петков при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора П.Маринова изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 96/ 2013 г. Делото е образувано на основание чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК по искане на защитника на осъдения П. Н. Н. за възобновяване на наказателно дело № 414/2012 г. на трето наказателно отделение на Върховния касационен съд. В искането се сочи, че решението по атакуваното дело е постановено от състав на Върховния касационен съд, действал като въззивна инстанция. Съдебният акт разкрива съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, предпоставящи ревизията му по реда на възобновяването. Изтъква се, че са налице две противоречиви решения на ВКС в рамките на едно и също дело. Релевира се неспазване на процесуалните правила при оценка на доказателствения материал, довело до изграждане на изводи за вината на подсъдимия на база предположения и евентуално правомерно поведение на друг участник в движението. Игнорирано е заключението на повторната експертиза, кореспондиращо с основния аргумент на защитата, че за вината на подсъдимия Н. може да се съди единствено въз основа на фактите за неговите действия и технически възможности за предотвратяване на удара. Съставът на ВКС според защитата е допуснал избирателна преценка на събраните по делото доказателства и е извършил превратно тълкуване на част от тях. В резултат на тези процесуални нарушения няма аргументиран отговор на твърдението, че подсъдимият не би могъл да предотврати произшествието дори да се е движел с 50 км/час, поради което няма причинно-следствена връзка между допуснатото нарушение на ЗДвП и настъпилия съставомерен резултат. В заключение се формулира искане за отмяна на решението на състава на трето наказателно отделение на ВКС и оправдаване на осъдения П. Н. Н.. В съдебното заседание пред настоящата инстанция осъденият и неговата защита поддържат искането по изложените в него съображения. Прокурорът пледира за оставяне на искането без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : Окръжният съд в гр.Сливен с присъда № 32 от 25.11.2009 г. по нохд № 506/2009 г. признал подсъдимия П. Н. Н. за виновен в това, че на 21.12.2008 г. на кръстовище пътен възел „П.”, източно от гр.Сливен, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „А. ..., нарушил чл.6, ал.1 от ЗДвП и чл. 21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Й. С. и средна телесна повреда на А. К., поради което и на основание чл. 343, ал.4 вр. с ал.3 ,б.”б” пр.1 вр. ал.1 вр. чл. 342,ал.1 и чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода , чието изтърпяване отложил за срок от четири години. На основание чл. 343г от НК подсъдимият бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години. В негова тежест съдът възложил и сторените по делото разноски. Апелативният съд в гр.Бургас с присъда № 259 / 19.12.2011 г. по внохд № 279/2011 г. отменил изцяло първоинстанционната присъда, признал подсъдимия за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, с решение № 211 от 11.09. 2012 г.,в рамките на четвърто по ред касационно производство,упражнявайки правомощията на въззивна инстанция и на основание чл. 334, т.3 и т.6 във вр.с чл. 338 от НПК отменил въззивната оправдателна присъда № 259/19.12.2011 г. по внохд № 279/2011 г. на Апелативния съд в гр.Бургас. Касационният състав изменил първоинстанционната осъдителна присъда, като преквалифицирал деянието на подсъдимия П. Н. Н. от престъпление по чл. 343, ал.4, вр. ал.3, б.”б” пр.1 във вр. с ал.1 НК , във вр. с чл. 342, ал.1, в престъпление по чл. 343, ал.3, б.”б”, пр.1 , вр. ал.4 от НК, и оправдал подсъдимия по обвинението за същото престъпление във връзка с чл. 6, ал.1 от ЗДвП. В останалата част присъдата на Окръжния съд в гр.Сливен била потвърдена. Искането за възобновяване на така постановеното решение е направено от процесуално легитимирана страна в законния шестмесечен срок по отношение на акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Аргументите на защитата в подкрепа на оплакването за съществени процесуални нарушения по чл.14, чл.107, ал.5, чл.305, ал.3 и чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК са базирани на фрагментарен анализ на мотивите на предходния съдебен състав. Този подход не позволява да бъдат разбрани действителните изводи по фактите и тяхната правна интерпретация. В искането те получават тълкуване, което не кореспондира със съдържанието на постановения съдебен акт. При анализа си защитата многократно акцентира върху вниманието, което съдът е отделил на действията на свидетеля К., приемайки, че така съдебното дирене недопустимо е напуснало пределите на предмета на доказване и е потънало в предположения, догадки и хипотези, при това на базата на избирателно подбрани и превратно ценени доказателства и доказателствени средства. Настоящият състав не споделя този прочит на атакуваното решение. Фактическата сложност на казуса, обусловена от специфичната динамика на пътнотранспортното произшествие, е преодоляна в резултат на продължително процесуално развитие на делото. След пълно изчерпване на предоставените от НПК доказателствените възможности, последният съд по фактите приел следното : На 21.12.2008 г. подсъдимият Пламен Н. управлявал лек автомобил „А. ..” по главен път 1- 6, посока от гр.Стара Загора към гр.Бургас. На предната дясна седалка пътувал пострадалият Й. С.. Н. не съобразил поставения пътен знак ”В 26”, ограничаващ скоростта до 50 км/ч, и приближил пътен възел „ Петолъчка” със скорост около 118 км/ч. Свидетелят М. А. навлязъл с управлявания от него лек автомобил „Ф. П.” в пътния възел отдясно на посоката на движение на подсъдимия, без да спира на поставения знак „В2-Стоп”, със скорост около 28 км/час, като не пропуснал движещия се с предимство лек автомобил „А. А6”. Двата автомобила се сблъскали, вследствие на което лекият автомобил на подсъдимия се завъртял около вертикалната си ос по часовниковата стрелка и навлязъл в насрещната лента на движение. По нея в посока гр.Бургас – гр.Сливен със скорост около 48 км/час се движел лек автомобил „Ф. М.”, управляван от свидетеля А. К.. По време на въртеливото движение настъпил удар между двата автомобила, в резултат на който подсъдимият и свидетелят К. получили средни телесни повреди, а пострадалият Й. С. - гръбначно-мозъчна травма, довела до смъртта му. Не съществува различие в изводите на защитата и съда, че първият удар бил технически непредотвратим за лекия автомобил „А. ...” и е настъпил по вина на водача на лекия автомобил „Ф. П.”, свидетеля М. А., осъден в отделно производство. Конфронтират се обаче позициите им относно причинно-следствената връзка между действията на подсъдимия и настъпването на втория удар и съставомерните му последици. Касационният състав във въззивното си качество е направил / на стр.13 – стр.16 / подробен анализ на доказателствена съвкупност, при който не е допуснал твърдяното от искателя игнориране и превратно оценяване на отделните компоненти. В частност това важи за заключението на повторната комплексна АТСМЕ, върху което защитата поставя ударение. То е обсъдено в неговата цялост, като експертната интерпретация на релевантните факти е коментирана в контекста на цялостната възприета от съда фактическа обстановка. Несподелимо е оплакването на защитата за неглижиране на основното й възражение , че нарушението на правилата за скоростта, допуснато от подсъдимия, не се намира в причинна връзка с настъпването на втория удар, който би бил неизбежен и при управление с допустимата скорост от 50 км/час. Точно обратното личи от пространните мотиви на проверявания съдебен акт.Значителна част от тях е посветена на механизма на произшествието при условие, че подсъдимият бе спазил правилата за скоростта, следващи от пътната маркировка. Експертното заключение е категорично, че в този случай биха били налице други параметри на произшествието. Първият удар отново би настъпил, но след него автомобилът би навлязъл в насрещната лента за движение при различна ротация и с различна остатъчна скорост. В момента на сблъсъка между лекия автомобил „А. ....” и лекия автомобил „Ф. П.” разстоянието между първия и насрещно движещия се лек автомобил „Ф. М.” е било 56,7 м, а сумарният пълен спирачен път за двата автомобила е изчислен на 44,4 м. Вещото лице заключило, че при този вариант, независимо от навлизането на лекия автомобил „А. ...” в платното на лекия автомобил „Ф. М.”, водачът на последният е имал техническа възможност да предотврати удара и двете моторни превозни средства биха спрели на 12 м едно от друго. Въззивният съдебен състав е интерпретирал задълбочено тази възможност, тъй като тя има важно значение за изясняване на каузалността между действията на подсъдимия и настъпилите общественоопасни последици. Очевидно избраната от Н. скорост, надвишаваща повече от два пъти разрешената, е факторът, довел до неизбежност на втория удар. Тази неизбежност отпада при скорост от 50 км/ч , защото тогава в причинно - следствената верига се намесва адекватността на действията на водача на „Ф. М.” т.е отговорността за инцидента би преминала върху него / или би останала ангажирана единствено със свидетеля М. А./. Ето защо предходният състав на ВКС е отхвърлил основното възражение на защитата,че и при съобразена с пътната маркировка скорост ударът бил технически непредотвратим за подсъдимия. Вярно е, че неговият автомобил станал неуправляем и бил „изтласкан” върху насрещната лента за движение, но при скорост от 118 км/ч той попаднал дълбоко в опасната зона на лекия автомобил „Ф. М.”, който технически не би могъл избегне удара. При управление с разрешените 50 км/ч възниквала възможност за безконфликтно спиране на двата автомобила. Тази възможност предходният съдебен състав е оценил в светлината на виновното поведение на подсъдимия, а не на свидетеля К.. Допуснатото от осъдения нарушение на чл. 21 ал.2 от ЗДвП превърнало автомобила му във внезапно препятствие в опасната зона на спиране на автомобила на К..Крайният извод за пряка причинно-следствена връзка между виновното нарушение на правилата за скоростта по ЗДвП от страна на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат не търпи укор от процесуално или логическо естество, поради което настоящият съдебен състав отхвърля доводите на защитата за неговата ревизия. За пълнота на изложението и в отговор на оплакването за противоречива практика в рамките на едно и също дело се налага припомнянето, че принципно различията в прилагането на закона по конкретен казус се преодоляват чрез инстанционен контрол. В настоящия случай той няма приложение, защото не е налице различна трактовка на материална норма от произнеслите се състави на ВКС. Цитираното в искането решение № 359/ 03.11.2011 г. по нд № 1626/2011 г. на второ наказателно отделение на ВКС в частта му за причинно-следствената връзка между действията на подсъдимия и съставомерните им последици съдържа критика към процесуалния подход на въззивната инстанция при анализа и ефективното изследване на съвкупността от доказателствени материали /л.5 от мотивите/, а не указания за прилагането на закона по смисъла на чл. 355, ал.1 , т.2 от НПК. Водим от горното и след като не установи наличие на предпоставки за възобновяване на наказателното дело, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на осъдения П. Н. Н. за възобновяване на наказателно дело № 414/2012 г. на трето наказателно отделение на Върховния касационен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2. 3. 4.