Р Е Ш Е Н И Е № 79 Гр.София, 29 януари 2024 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора Росица Славова изслуша докладваното от съдия Вълкова наказателно дело № 790/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба на адвокат К. К. – служебен защитник на подсъдимата С. С. С. срещу въззивна присъда № 6 от 27.01.2023г. по ВНОХД № 20222100600817 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Бургас. В жалбата и в съдебно заседание се поддържат касационни основания по чл.348, ал.1 т.1, 2 и 3 НПК. Касационният жалбоподател – първоначалният служебен защитник на подсъдимата – адвокат К. К. от АК - Бургас и адвокат Ц. В. от САК, конституирана в съдебното заседание пред ВКС като служебен защитник по искане на първия да бъде заменен поради здравословни проблеми, изразяват становище, че обжалваната присъда е постановена на предположения, в нарушение на чл.303, ал.1 и ал.2 от НПК, при липса на доказателства в подкрепа на обвинителната теза срещу подсъдимата С. и некоментирани противоречия в свидетелските показания на пострадалия и обясненията на подсъдимите. Неправилно приложение на закона се претендира и поради неотчитане на факта, че вещите са възстановени на пострадалия и не са обсъдени възможни други по - благоприятни за подсъдимата правни квалификации на деянието, като например по чл.194, ал.3, чл.207, ал.2 и чл.197 от НПК, както и приложението на чл.218б, ал.1 от НК за санкционирането й с административно наказание. Прави се искане за отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимата по повдигнатото обвинение, алтернативно за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд или налагане на административно наказание по чл.218б, ал.1 от НК. Делото се разгледа в отсъствие на подсъдимата С. С. на основание чл.353, ал.3 от НПК – поради неоткриването й на посочения от нея адрес. От служебно изискани от ВКС справки се установи, че същата няма нов актуален адрес, не се задържа в местата за лишаване от свобода или арестите на страната и отсъстват данни да е преминавала границите на Република България. Подсъдимият М. В. и защитникът му – адвокат З. К. от АК – Бургас, редовно призовани, не се явяват пред ВКС и не изразяват становище по касационната жалба на подсъдимата С.. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, като оспорва изложените в нея аргументи за липса на правилна оценка на доказателствената съвкупност. Счита, че въззивният съд подробно и всестранно е анализирал всички събрани доказателства, съпоставил е едни доказателствени източници с други и основателно е отхвърлил защитната версия на подсъдимата, че погрешно е взела чуждите движими вещи предвид данните от показанията на свидетелите П. Б., Д. О., А. М., М. М. и техническата експертиза на видеозапис на инкриминираната дата, от който е видно, че подсъдимата С. е държала само една черна торба, в която са се намирали вещите на пострадалото лице, а не както тя посочва, че е държала много торби и по погрешка е взела още една торба. По тези съображения и като намира за установено по несъмнен начин, че подсъдимата С. е автор на деянието и не са налице сочените касационни основания, предлага ВКС да остави в сила въззивната присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Бургаският окръжен съд е отменил присъда № 260014 от 23.05.2022г. по НОХД № 4549/2020г. постановена от Бургаския районен съд в частта, с която подсъдимите С. С. и М. В. са били признати за невиновни и оправдани изцяло по обвинението за кражба по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК за подсъдимата С. С. и за вещно укривателство по чл.215, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК за подсъдимия М. В. и вместо това е постановил нова въззивна присъда, с която : Признал подсъдимата С. С. С., родена на 23.10. 1986 г., за виновна в това, че на 26.07.2019г. в МОЛ Галерия в гр. Бургас, от шкаф № 002, находящ се в инвалидна тоалетна на ниво „О“, отнела чужди движими вещи- 2 броя мобилни телефони, марка „P.“ и „L.“, 1 бр. таблет, марка „L.“, 1 бр. рутер на мобилен оператор „***“, 1 брой къси панталони и 1 брой тениска, всички вещи на обща стойност 459 лв., собственост и от владението на П. А. Б., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194, ал.1 и чл.54 от НК й наложил наказание пет месеца лишаване от свобода, като отложил на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението му за изпитателен срок от три години и оправдал подсъдимата С. С. С. по обвинението във вр. с чл.195, ал.1, т.4 от НК; Признал подсъдимия М. В. В., [дата на раждане] , за виновен в това, че на същата дата - 26.07.2019г. в гр. Бургас, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, придобил чужди движими вещи, собственост на П. А. Б. - 2 бр. мобилни телефони, марка „P.“ и „L.“, ведно със зарядно устройство, 1 бр. къси панталони и 1 бр. тениска, всички вещи на обща стойност 271 лв., за които предполагал, че са придобити от С. С. С. чрез престъпление, поради което и на основание чл.215, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС и глоба в размер на петстотин лева. С въззивната присъда, на основание чл.189, ал.1 от НПК, подсъдимите С. С. и М. В. са осъдени да платят съответна част от деловодните разноски и е разпоредено вещественото доказателство (оптичен диск) да остане на съхранение по делото. Въззивният съд е потвърдил присъдата на РС - Бургас в останалата й част, с която подсъдимият С. С. К. е признат за невиновен и оправдан по обвинение за вещно укривателство по чл.215, ал.1 от НК, извършено в гр. Бургас през лятото на 2019 г., поради което и съгласно ТР№5/2018 г. по т.д. № 5/2017 г., ОСНК на ВКС, въззивната присъда в тази й част е влязла в сила и не подлежи на касационен контрол. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна (служебен защитник на подсъдимата С.), в законоустановения срок и по отношение на съдебен акт от категорията на посочените в чл.346, т.1 от НПК в наказателно-осъдителната му част, която не е влязла в сила. Относно основателността на касационната жалба, на първо място се налага уточнението, че отправеното искане за оправдаване на подсъдимата от касационната инстанция принципно е допустимо (чл.354, ал.1, т.2 от НПК), но само в рамките на приетите от въззивният съд фактически обстоятелства. От изложените съображения в касационната жалба обаче е видно, че именно те се оспорват с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в аналитичната доказателствена дейност на въззивния съд. Ето защо, подадената касационна жалба изисква приоритетно произнасяне по основателността на наведените в нея оплаквания за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Разгледана на тази плоскост, ВКС намира касационната жалба за основателна, макар не по всички изложени в нея доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд е концентрирал усилията си да аргументира становището си относно основната защитна теза на подсъдимите С. и В., че поради закупените от тях многобройни вещи в МОЛ-а, които носили в различни торби, поради грешка взели и торбата с вещите на пострадалия Б.. В тази връзка в мотивите на обжалваната присъда, предвид данните от заключението на назначената в досъдебното производство видеотехническа експертиза (вж. л.108 от ДП), конкретните отношения между двамата подсъдими, които живеели и пазарували заедно въпросния ден, както и че двамата влезли и излезли от МОЛ-а с торбата с вещи на пострадалия, въззивният съд е изложил принципно споделими съображения относно съпричастността на подсъдимата към инкриминираното деяние. Това обаче не изключва факта за липса в мотивната част на оспорения съдебен акт на какъвто и да е коментар по възражението, че видно от видеозаписите от охранителните камери на МОЛ „Галерия“ в гр. Бургас, подсъдимият В. е носил торбите на излизане от търговския обект, а не подсъдимата - факт с пряко и съществено значение за авторството, както правилно отбелязва защитникът на подсъдимата (вж. представено в срок писмено възражение срещу въззивния протест – л.24 от въззивното дело). След като е приел, че тя (не в съучастие с приятеля си В. – такова обвинение няма) е извършила довършено престъпление кражба, въззивният съд е следвало да аргументира конкретно участието й в изпълнителното му деяние, като съобрази, че то се характеризира с две фази: 1/ деецът прекъсва досегашна фактическа власт върху вещта и 2/ установява своя такава върху нея. Престъплението е довършено в момента, в който деецът установи своя фактическа власт върху вещта. След като е установил, че подсъдимият В. е носил инкриминираните вещи при изнасянето им от МОЛ-а (вж. л.78, гръб и л.79, гръб от въззивното дело), въззивният съд е следвало да изложи съображения как това се съотнася към участието на подсъдимата С. във втората фаза на изпълнителното деяние на кражбата, защото, както се изтъкна, установеното от същия съд обстоятелство, че тя е взела торбата от шкафчето на свидетеля Б. касае само първата фаза на изпълнителното деяние и не е достатъчно да обоснове довършеност на кражбата. Друг процесуален проблем, който с основание се поставя в касационната жалба е, че в обжалваната присъда отсъства дължимият доказателствен анализ на доказателствата, релевантни към значим факт от предмета на доказване по чл. 102, т.2 от НПК, а именно характерът и размерът на вредите, причинени от деянието на подсъдимата С.. За разлика от първата инстанция, въззивният съд е приел, че предмет на извършената от подсъдимата С. кражба, освен два телефона, къси панталони и тениска, са също таблет и рутер, като не е изложил съображения нито на база кои доказателствени източници приема това ново фактическо положение, нито защо не възприема аргументите на Бургаския районен съд за липсата на каквито и да е доказателства в тази насока (вж. л.7 от мотивите на първоинстанционната присъда). Касае се за две вещи, чиято стойност (125лв. за таблета + 63лв. за рутера =188 лв.) надхвърля една трета от общата стойност на инкриминираните вещи по обвинителния акт (459 лв.) във връзка с обвинението срещу подсъдимата С. и за които по делото са събрани противоречиви доказателства. Според данните от свидетелските показания на пострадалия Б., тези две вещи също са били в торбата му (вж. л.229, гръб от НОХД №1447/2022 г. на Б.), а според обясненията на подсъдимите В. и С. пред първостепенния съд, в торбата имало само два телефона, панталони и тениска (вж. л.264, гръб – л.265 от НОХД №1447/2022 г. на Б.), които са върнати. Без съмнение, като не е преодолял въпросните противоречия по реда на чл.305, ал.3 от НПК относно този съществен факт от предмета на доказване, въззивният съд е постановил съдебния си акт, който в случая е нова присъда, в нарушение на изискванията на чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305 от НПК. Решението на контролираната инстанция не съдържа анализ на доказателствата, въз основа на които е установен предметът на кражбата по обвинението срещу подсъдимата С.. При това положение и доколкото се касае до обвинение за резултатно престъпление против собствеността, изложените от въззивния съд правни съображения в отговор на направените от защитата възражения за възможна по-благоприятна правна квалификация по чл.194, ал.3, чл.197 или по чл.218б, ал.1 от НК, се явяват преждевременни, защото правилната преценка за приложението на посочените разпоредби предпоставя установяване по несъмнен начин на предмета на кражбата и неговата имуществена стойност, все факти от предмета на доказване по чл.102,т.2 от НПК, които не са изяснени по установения процесуален ред. Мотивите към въззивната присъда не разкриват начина, по който съдът е изградил вътрешното си убеждение и е стигнал до извода, че предмет на кражба са били и тези две вещи, наличието на които подсъдимите последователно отричат. Важно е да се отбележи, че за наличието им във въпросната торба, с която подсъдимите напуснали МОЛ-а, са събрани данни единствено от показанията на пострадалия Б., като въззивният съд не е посочил нито една причина, поради което ги е възприел и поставил в основата на осъждането на подсъдимата С., за сметка на обясненията на последната и съответните на тях обяснения на подсъдимия В.. Както е известно, обясненията на подсъдимите освен средство за защита са и доказателствено средство, подлежащо на оценка и анализ, които следва да са обективирани в мотивите на съдебния акт, с който се решават въпросите за отговорността им. Суверенно правомощие на въззивния съд е да установи различни от първоинстанционния съд фактически положения (чл.316 от НПК), както и да даде вяра на едни или други доказателствени материали, но при спазване на реда за мотивиране на новата въззивна присъда по чл.305, ал.3 от НПК, която разпоредба в случая не е съобразена. Същевременно касационната инстанция е инстанция единствено по правото, но не и по фактите. В рамките на касационното производство съдът не може да установява нови фактически положения относно предмета на кражбата и/или неговата имуществена стойност или да интерпретира по различен начин доказателствените източници (извън хипотезата на чл.354, ал.5 НПК, която не е налице, защото настоящата касационна проверка е първа по ред, а не трета). Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. Когато присъдата на въззивния съд не отговаря на посочените изисквания, регламентирани в разпоредбите на чл. 305, ал. 3 от НПК, съответно на чл. 339, ал. 3 от НПК, е налице процесуално нарушение от категорията на съществените, а именно липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, което предпоставя претендираното в жалбата касационно (отменително) основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Констатираните пороци в дейността на въззивния съд налагат атакуваната по касационен ред въззивна присъда да бъде отменена в частта касаеща обвиненията срещу подсъдимите В. и С. предвид обвързването им с общи факти в обстоятелствената част на обвинителния акт (вж. мотиви към ТР№5/2018 г. по т.д. №5/2017 г., ОСНК на ВКС) и делото върнато на Бургаския окръжен съд за ново разглеждане само в тази част. В частта, с която е потвърдена оправдателната първоинстанционна присъда срещу третия подсъдим – С. С. К., по обвинението за престъпление по чл.215, ал.1 от НК, въззивната присъда не е атакувана със съответна жалба/протест, поради което и съгласно т.4 от посоченото Тълкувателно решение на ВКС е влязла в сила. Възраженията по правилното приложение на материалния закон във връзка с чл.194, ал.3, чл.197 или чл.281б, ал.1 от НК следва да получат убедителен отговор при новото разглеждане на делото, тъй като допуснатите съществени процесуални нарушения в аналитичната доказателствена дейност на въззивния съд се явяват пречка за тяхното обсъждане от този състав на касационната инстанция. Предвид гореизложеното и на основание чл.354, ал.1, т.5 и чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 6 от 27.01.2023 г., постановена по ВНОХД № 20222100600817/2022 г. на Окръжен съд – Бургас и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание по чл.327 от НПК. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :