Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                № 205                                София, 03 май  2010 година   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести април две хиляди и десета година, в състав:                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                                                            ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА     при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 57/2010 година.   Производството е образувано по касационна жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец К. С. М. срещу решение № 190 от 10.11.2009 год. по внохд № 288/2009 год. на Апелативен съд-Пловдив в потвърдителната му част по оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл. 115, във вр. чл. 18, ал. 1 НК. В нея се релевират всички основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 НПК и се иска отмяна на обжалвания съдебен акт, с осъждане на подсъдимия по обвинението по чл. 115, във вр. чл. 18, ал. 1 НК и уважаване на исковата претенция в пълния й размер от касационната инстанция, а при условията на алтернативност-връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен съдебен състав. Излагат се подробни доводи срещу фактическите и правните изводи на въззивния съд, отразени в атакуваното решение, със съображения за несъответствието им със събраните по делото доказателства, което по същество представлява оплакване за необоснованост. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд, редовно призовани, жалбоподателят и повереникът му не се явяват. Редовно призован, не се явява и подсъдимият. Защитникът му изразява лично и в представеното писмено становище мнение, че като неоснователна жалбата на частния обвинител и граждански ищец следва да се остави без уважение. Прокурорът също изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в този състав, за да се произнесе, взе предвид следното: С Решение № 190 от 10.11.2009 год. по внохд № 288/2009 год. Апелативният съд, гр. Пловдив е потвърдил присъда № 58/06.04.2009 год. постановена по нохд № 1089/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, с която подсъдимият Г. Н. Ю. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 1, във вр. ал. 2 НК и на основание чл. 12, ал. 4 НК, не го наказал, а по първоначалното обвинение по чл. 115, във вр. с чл. 18, ал. 1 НК - го е оправдал. Присъдата е потвърдена в частта, с която подсъдимият Ю. е осъден да заплати на К. С. М. сумата от двадесет и пет хиляди лева, представляваща обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането-12.12.2000 год. до окончателното й изплащане, като до пълния му предявен размер от петдесет хиляди лева, искът е отхвърлен като неоснователен. В останалата част-по веществените доказателства, по деловодните разноски, по разноските на частния обвинител и граждански ищец и по дължимата на държавата такса върху уважения иск, присъдени в тежест на подсъдимия, присъдата също е потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като съобрази доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, намира касационната жалба за неоснователна. Възразява се, че неправилно подсъдимият е оправдан по първоначалното обвинение и че не са налице условията на чл. 12, ал. 4 НК, като се иска касационната инстанция да осъди подсъдимия по първоначално предявеното му обвинение по чл. 115, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1 от НК и уважи изцяло първоначално предявената от ищеца гражданска претенция, а при условията на алтернативност-да върне делото за ново разглеждане. Правомощията на касационната инстанция ясно са дефинирани в чл. 354 от НПК, като на нея, законодателят не е предоставил възможност да събира и проверява доказателства и да се произнася с присъда по вината и отговорността на подсъдимия. Затова, искането на защитата в тази насока е недопустимо и следва да се остави без разглеждане. По останалите оплаквания на повереника на частния обвинител и граждански ищец: В подкрепа на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, в касационната жалба са изложени декларативни съображения, че …”свидетелите М. , В. , П. и Б. казват истината и са категорични в основния факт-Ю. е нападнал Б. , М. се е притекъл на помощ на нападнатия Б. и когато е разтървавал или отделял двамата, Ю. е наръгал нищо неподозиращия М. ”, Според повереника, дори да е имало нападение от с. на Б. срещу Ю. , намесата на М. е била след преустановяването й и е била продиктувана от желанието му да предотврати стълкновението между тях. В този момент, той е получил ударите с нож нанесени му от Ю. , в областта на жизненоважни органи, които без адекватната медицинска помощ са щели да доведат до смъртта му, т.е. деянието на подсъдимия сочи за осъществено от обективна и субективна с. престъпление по чл. 115, във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, а не за деяние по чл. 129 от НК при превишаване пределите на неизбежната отбрана, дължащо се на уплаха. При извършване на проверката по реда на чл. 313 и чл. 314 НПК, Пловдивският апелативен съд е изпълнил възложените му от закона задължения, като той е дал отговор на направените пред него възражения срещу присъдата от частния обвинител и граждански ищец. Мотивите на решението не дават основание на настоящата инстанция да констатира допуснати процесуални нарушения по чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК от Пловдивския апелативен съд, доколкото не се установява той да е игнорирал доказателства, още по-малко, да е изопачил събрани такива. Волята на съда по противоречивите доказателства е ясна и убедително защитена. Не се установява нарушение на правилата на формалната логика. За да не възприеме тезата на повереника на частния обвинител-за липсата на пряко и непосредствено нападение от с. на Б. и М. спрямо Ю. въззивният съд хронологично е проследил събитията, непосредствено преди възникналия инцидент, а именно: проведените между подсъдимия и Б. мобилен телефонен разговор; поводът за уговорката да се видят; придружаващите двамата на местопроизшествието лица и действията им по време на срещата - с изначално пряко и непосредствено нападение от с. на Б. спрямо Ю. , в което се включил и М. Подсъдимият бил съборен на земята и в това му положение двамата му нанесли удари с ритници по тялото, при което Ю. е извършил себезащитно отбранително действие и с нож нанесъл двата удара в тялото на М. Въззивният състав се е позовал и на изслушаната от първоинстанционния съд в съдебното заседание на 06.04.2009 год. и приобщена към доказателствените материали петорна допълнителна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, според която подсъдимият е действал при условията на уплаха /страх/, продиктувана от ситуацията, в която е бил поставен-нападнат от свид. Банков и пострадалия, при която той е възприел поведението им като заплаха за живота и телесния си интегритет. На следващо място, необходимо е да се посочи, че така и не става ясно защо показанията на свидетелите Ч. и С. се преценяват от повереника на касатора като неверни. Тези свидетели, както и останалите разпитани по делото свидетели са били надлежно предупредени от първоинстанционния съд за отговорността по чл. 290, ал. 1 от НК и са обещали да говорят истината. Ако твърдението за неверност в показанията на Ч. и С. се основава на противоречието в показанията на тези свидетели с показанията на другата група свидетели- Б. , П. , В. и М. , то - както вече се спомена, те са били отново предмет на оценка от с. на Пловдивския апелативен съд, който в изпълнение на задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК е дал мотивиран в решението си отговор, на кои от тях дава вяра, в коя част и защо. При детайлността на съобразителната част на въззивния съдебен акт, оспорването му с оплакване за необоснованост /неподлежащо на касационна проверка, с оглед ограниченията в чл. 348 НПК/ не може да предопредели други изводи относно дейността на апелативната инстанция. Както се посочи, настоящият касационен състав не установи въззивната инстанция да е допуснала нарушение на процесуалните правила от вида на тези по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което и проверката за правилното приложение на закона е в рамките на приетите за установени от нея фактически положения. В тях законът е приложен правилно. Решението на съда по приложимото право не е формално и голословно, нито пък декларативно, а на изводи основаващи се на внимателна проверка и анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, в изпълнение изискванията на процесуалния закон. Въззивното решение се оспорва и в гражданската му част, като се претендира, че обезщетението за неимуществени вреди е занижено, заради неправилната правна квалификация на деянието,но с оглед на изложеното по-горе, следва да се прецени като неоснователно. Ето защо, не са налице релевираните в жалбата основания за отмяна или изменяване на обжалвания акт, който като правилен и законосъобразен следва да се остави в сила. Водим от горното, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 190 от 10.11.2009 год. по внохд № 288/2009 год. на Апелативен съд-Пловдив. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: