Р Е Ш Е Н И Е №181 гр.София, 27.11.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 3598/2013 година Производството е по чл.303, ал.1, т.4 и чл.304 ГПК. А. К. М. и К. А. Н., и двамата от [населено място], са подали молба вх.№ 3582 от 12.02.2013 год. за отмяна на влязлото в сила решение № 23 от 11.01.2013 год. по в.гр.дело № 492/2012 год. на Старозагорския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 945 от 25.08.2011 год. и е потвърдено допълнителното решение № 645 от 11.06.2012 год. по гр.дело № 1517/2010 год. на Старозагорския районен съд. Първият молител поддържа, че атакуваното решение противоречи на влязлото в сила решение № 133 от 03.01.2008 год. по гр.дело № 235/2007 год. на Старозагорския районен съд и че следва да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Вторият молител твърди, че не е бил конституиран като ответник по гр.дело № 1517/2010 год. на Старозагорския районен съд и по в.гр.дело № 492/2012 год. на Старозагорския окръжен съд, въпреки че процесният недвижим имот му е бил прехвърлен на 08.02.2010 год. от молителя А. К. М., а исковата молба, въз основа на която е образувано производството е била подадена на 15.03.2010 год. Иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.304 ГПК. С молбата за отмяна се представя нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 33, т.І, рег.№ 429, нот.дело № 23 от 08.02.2010 год. на нотариус А. К., рег.№ 309. Ответниците по молбата за отмяна М. А. И. и А. М. И. от [населено място] са на становище, че същата е неоснователна. С определение № 213 от 06.08.2013 год. е допусната до разглеждане молбата за отмяна, като е прието, че същата е подадена от заинтересувани страни по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК, вписана е на 17.05.2013 год. и отговаря на изискванията на чл.306 ГПК за разглеждане в открито съдебно заседание. Разгледана по същество, молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК е неоснователна. Отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК може да се иска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. Вместо да предвиди обезсилване на второто по време решение заради нарушаване забраната за пререшаване на спора по чл.299 ГПК, законът предвижда отмяна на онова от тях, което е неправилно. В случая, не е налице противоречие между атакуваното с молбата за отмяна влязло в сила решение и влязлото в сила решение № 133 от 03.01.2008 год. по гр.дело № 235/2007 год. на Старозагорския районен съд. С последното /което е първо по време решение/ е бил отхвърлен предявения от М. А. И. и А. М. И. срещу А. К. М., М. К. А., С. П. К. и Т. И. К. негаторен иск по чл.109 ЗС за незабавно преустановяване на неоснователно поведение на ответниците, премахване на незаконни строежи – жилищна сграда на два етажа и таван, намираща се в югозападната част на УПИ ІХ-8620, 8621 в кв.288, собственост на ответниците, на вътрешните регулационни линии с УПИ Х-8622, 8623 в кв.288 и оградата, изградена в южната част на същите парцели, поради навлизането на същите в съсобствения недвижим имот на ищците – УПИ Х-8622, 8623 и създаването на пречки за ползването му, както и за възстановяване на границите на имота на ищците. В мотивите на решението е прието, че в хода на съдебното дирене ищците са доказали по безспорен начин съсобствеността си върху недвижимия имот, но не и че ответниците са навлезли неправомерно в него и са изградили незаконна жилищна сграда и ограда, с което да ги възпрепятстват да използват пълноценно своя имот и да ограничават достъпа им до дворното им място. С искова молба вх.№ 6436 от 15.03.2010 год., въз основа на която е образувано гр.дело № 1517/2010 год. на Старозагорския районен съд, М. А. И. и А. М. И. са предявили срещу А. К. М., М. К. А., С. П. К. и Т. И. К. иск, уточнен с молба от 04.08.2010 год. С първоначалното решение от 25.08.2011 год. районният съд е приел, че е сезиран с ревандикационна претенция за предаване владението на 23 кв.м., представляващи ивица от имота на ответниците по протежението на границата между съседните имоти на страните – от юг имот № 502.5379, за който е образуван УПИ VІІ в кв.288 по регулационния план, одобрен със заповед № 888/29.03.2007 год., а от север-имот № 502.5378, за който е образуван УПИ VІ в кв.288, погрешно изместена с 0.75 см на юг по протежение на улицата. В мотивите на същото решение е посочено, че е установена допусната фактическа грешка в отразяването на регулационната граница между имотите по стария и новия план, но не е предявен установителен иск за допусната грешка, а е заявена ревандикационна защита, като искът по чл.108 ЗС е бил отхвърлен. С допълнителното решение № 645 от 11.06.2012 год., в съответствие с указанията, съдържащи се в определението на Старозагорския окръжен съд от 20.01.2012 год. по в.гр.дело № 11/2012 год., е прието, че по реда на чл.247 ГПК следва да се постанови диспозитив по иска за установяване грешка в кадастралната основа в отразяване на границата между двата имота, който иск е бил уважен. С атакуваното с молбата за отмяна влязло в сила въззивно решение е обезсилено решение № 945 от 25.08.2011 год. по гр.дело № 1517/2010 год., като е прието, че в исковата молба липсват обстоятелства, обосноваващи предявен иск за собственост на имот, доколкото не са изложени обстоятелства относно това в чие владение се намира спорната част от имота. Прието е по-нататък, че предмет на делото е спор за имуществено право поради грешка в кадастралната карта, представляваща неправилно отразена граница между имотите на страните, навлизаща в имота на ищците, който се разрешава по реда на чл.53, ал.2 З.. Допълнителното решение № 645 от 11.06.2012 год. по гр.дело № 1517/2010 год., с което е уважен установителния иск, е оставено в сила. От изложеното дотук е видно, че не е налице твърдяното противоречие между влязлото в сила решение № 23 от 11.01.2013 год. по в.гр.дело № 492/2012 год. на Старозагорския окръжен съд и влязлото в сила решение № 133 от 03.01.2008 год. по гр.дело № 235/2007 год. на Старозагорския районен съд. Липсва обективно /предметно/ тъждество между делата, по които са постановени решенията. С първото по време е бил отхвърлен негаторен иск по чл.109 ЗС, а с последващото решение, чиято отмяна е поискана по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, е уважен иск с правно основание по чл.53, ал.2 З., който има за предмет принадлежността на правото на собственост към минал момент. С решение № 23 от 11.01.2013 год. по в.гр.дело № 492/2012 год. на Старозагорския окръжен съд е разрешен и процесуалноправен спор – в частта, с която е обезсилено решение № 945 от 25.08.2011 год. по гр.дело № 1517/2010 год. на Старозагорския районен съд, като е прието, че първата инстанция се е произнесла по непредявен иск с правно основание чл.108 ЗС. Следователно, не е налице основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК и молбата на А. К. М. следва да бъде оставена без уважение. Неоснователна е и молбата на К. А. Н. за отмяна по чл.304 ГПК. Право на отмяна по чл.304 ГПК имат само трети лица, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, така че биха били необходими другари, ако биха били конституирани като главна страна по делото. Като препраща към чл.216, ал.2 ГПК, чл.304 ГПК свързва отмяната само с необходимото другарство. В. на силата на пресъдено нещо спрямо универсалните и частните правоприемници на страната, обвързана от нея, предпоставя, че правоприемството е настъпило, след като силата на пресъдено нещо е възникнала спрямо праводателя по дело, по което той е бил легитимиран. Затова правоприемникът не е обвързан от силата на пресъдено нещо, по дело, което е било водено от или срещу неговия праводател относно прехвърленото право, но след правоприемството. В случая, частното правоприемство е настъпило на 08.02.2010 год., когато с нотариален акт № 33, т.І, рег.№ 429, нот.дело № 23/2010 год. А. К. М. е прехвърлил на сина си К. А. К. собствената си ½ идеална част от ПИ № 68850.504.5378 по КК на [населено място] срещу задължение за издръжка и гледане. Исковата молба, въз основа на която е било образувано гр.дело № 1517/2010 год. на Старозагорския районен съд, е постъпила в съда на 15.03.2010 год. Предвид на това, К. А. К. не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението по делото, което е водено срещу неговия праводател, но след правоприемството. Молбата за отмяна на основание чл.304 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. К. М. от [населено място], [улица] за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК и молбата на К. А. К. от [населено място], [улица] за отмяна по чл.304 ГПК на влязлото в сила решение № 23 от 11.01.2013 год. по в.гр.дело № 492/2012 год. на Старозагорския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 945 от 25.08.2011 год. и е потвърдено допълнителното решение № 645 от 11.06.2012 год. на Старозагорския районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/