Р Е Ш Е Н И Е № 76 гр.София , 09 май 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛОЗАН ПАНОВ ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 240/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационен протест от прокурор в Окръжна прокуратура – Благоевград, срещу въззивна присъда от 13.01.2016г., постановена по внохд № 386/2015г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. С присъда № 3883 от 18.05.2015г., постановена по нохд № 120/2014г. по описа на Благоевградски районен съд, подсъдимият И. Б. С. е признат за виновен в това, че на 18.05.2011г., пред съд в съдебно заседание по нахд № 1552/2010г. по описа на Районен съд – Благоевград, като свидетел извън случаите на чл. 119 и чл. 121 от НПК, устно и съзнателно е потвърдил неистина, като е твърдял, че на 06.03.2009г. при проведено общо събрание на [фирма] – /населено място/, е присъствал Й. Д. А. – съдружник в дружеството, поради което и на основание чл. 290, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” от НК е осъден на пробация с пробационни мерки: ”задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца, изпълнима два пъти седмично и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” – за срок от шест месеца. Със същата присъда подсъдимата Е. Г. А. е призната за виновна в това, че на 18.05.2011г., пред съд в съдебно заседание по нахд № 1552/2010г. по описа на Районен съд – Благоевград, като свидетел извън случаите на чл. 119 и чл. 121 от НПК, устно и съзнателно е потвърдила неистина, като е твърдяла, че на 06.03.2009г. при проведено общо събрание на [фирма] – /населено място/, е присъствал Й. Д. А. – съдружник в дружеството, поради което и на основание чл. 290, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” от НК е осъдена на пробация с пробационни мерки: ”задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца, изпълнима два пъти седмично и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” – за срок от шест месеца. Присъдата е била проверена по реда на въззивното обжалване по жалба от защитника на двамата подсъдими. С въззивна присъда от 13.01.2016г., постановена по внохд № 386/2015г. на Благоевградски окръжен съд, е отменена присъда № 3883 от 18.05.2015г. по нохд № 120/2014г. на Благоевградски районен съд и вместо това, подсъдимият И. Б. С. е признат за невиновен в това, на 18.05.2011г., пред съд в съдебно заседание по нахд № 1552/2010г. по описа на Районен съд – Благоевград, като свидетел извън случаите на чл. 119 и чл. 121 от НПК, устно и съзнателно да е потвърдил неистина, като е твърдял, че на 06.03.2009г. при проведено общо събрание на [фирма] – /населено място/, е присъствал Й. Д. А. – съдружник в дружеството и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК. Подсъдимата Е. Г. А. също е призната за невиновна в това, на 18.05.2011г., пред съд в съдебно заседание по нахд № 1552/2010г. по описа на Районен съд – Благоевград, като свидетел извън случаите на чл. 119 и чл. 121 от НПК, устно и съзнателно да е потвърдила неистина, като е твърдяла, че на 06.03.2009г. при проведено общо събрание на [фирма] – /населено място/, е присъствал Й. Д. А. – съдружник в дружеството и е оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК. В касационния протест се навеждат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и се прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от Окръжен съд – Благоевград. В писмено допълнение към касационния протест се развиват подробно доводи в подкрепа на заявените касационни основания. Като съществено нарушение на процесуалните правила се сочи превратно тълкуване на доказателствената съвкупност. Твърди се, че новата въззивна присъда не е мотивирана и обоснована, че описаните мотиви не са логични, а противоречиви. Като аргумент за оплакването за неправилно приложение на материалния закон се възразява срещу изводите на окръжния съд за това, че в производството по нахд № 1552/2010г. подсъдимите А. и С. не са свидетелствали за факти, които са от предмета на доказване по делото. Посочва се, че в цитираното производство Н. е оправдан поради недоказване на субективния елемент на престъплението, в което е бил обвинен, доколкото обясненията му са били подкрепени от показанията на двамата подсъдими. Развиват се съображения, че предметът на доказване в едно наказателно производство включва не само обективните признаци на състава и авторството, но и субективния елемент, който се доказва в всички възможни доказателства. Развиват се доводи за това, че С. и А. са потвърдили пред съда неистина, че А. е присъствал на общото събрание на 06.03.2009г. и че не е подписал протокола пред тях веднага, а вероятно по-късно, като по този начин са създали възможност Н. да избегне наказателна отговорност, подкрепяйки защитната му версия. В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП поддържа протеста и допълнението към него. Упълномощеният защитник на двамата подсъдими – С. и А. – адв. А. Р., моли да бъде оставен протеста без уважение и да бъде потвърдена новата въззивна присъда. Счита, че подаденият протест не съдържа конкретни оплаквания в подкрепа на заявените касационни основания, а само преповтаря фактическата обстановка. Подсъдимата Е. А. не участва лично в касационното производство. Подсъдимият И. С. също не участва лично в касационното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационният протест е процесуално допустим като подаден в срок от легитимирана страна срещу съдебен акт от кръга на визираните в чл. 346, т. 2 от НПК. Разгледан по съществото си, протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Проверката на атакувания съдебен акт води до извод, че нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените, съобразно вложеното в нормата на чл. 348, ал. 3 от НПК разбиране, не са допуснати при постановяване на атакуваната нова въззивна присъда. Оплакването за допуснати нарушения на процесуалните правила в касационния протест се аргументира с твърдение за превратна оценка на доказателствата, с немотивираност и нелогичност на мотивите на присъдата. Тезата за превратност в оценката на доказателствата от въззивния съд, е изцяло декларативна, понеже не са посочени никакви конкретни доводи в нейна подкрепа. Касационният протест не съдържа конкретни съображения за обосноваване на така заявеното оплакване за допуснати процесуални нарушения, поради което, и като се има предвид, че служебното начало е неприсъщо на касационната инстанция, тази съдебна инстанция не може да извърши по-конкретна проверка на основателността на възраженията на протестиралия прокурор. Твърдението, че е ограничено съществено участието на прокурора в процеса е произволно, понеже не почива на изложена аргументация за превратност на доказателствения анализ. Освен това, то е и лишено от основание, понеже в мотивите на въззивния съдебен акт е обективиран процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд чрез обсъждане на гласните и писмени доказателствени средства, и изводимите от тях доказателствени факти. На практика заявеното оплакване се претендира чрез излагане на фактическата обстановка, такава, каквато прокурорът счита за установена. Собствената интерпретация на доказателствата и средствата за тяхното установяване и твърденията за установеност на определени факти, не могат да обосноват оплакването по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, защото твърдения на една от страните в процеса какви фактически обстоятелства счита за установени, не запълват съдържанието на касационното основание „допуснато съществено нарушение на процесуалните правила“. Обстоятелството, на което се обръща особено внимание в протеста, е това, че решаващият съд е приел факта на присъствие на свид. А. на общото събрание на съдружниците на 06.03.2009г. и във връзка с него са концентрирани възраженията в протеста. Този фактически извод е бил обоснован от съдебния състав чрез обсъждане на показанията на свидетелите Н. и У., както и тези на свидетелите А., П., Х. и Г. и писмения документ – квитанция за заплащане на наем на къща, като предвид разнопосочната информация в тези източници, е аргументирано кредитирането с доверие на тези, сочещи на това, че свид. А. е бил в България на посочената дата. Оспорването на този извод съставлява оплакване за необоснованост, която не съставлява самостоятелно касационно основание, а и изводите по фактите са направени въз основа на валидно събрани доказателства и техния анализ при спазване правилата на формалната логика, като в оценката на доказателствата касационната инстанция не може да се намесва. Лишено е от основание и оплакването за немотивираност и нелогичност на атакувания съдебен акт. Прочитът на мотивите на въззивната присъда сочи на извод, че те съдържат съображения както от фактическа страна, така и правната оценка на тези факти на плоскостта на състава на престъплението, в което са обвинени двамата подсъдими – по чл. 290, ал. 1 от НК. Въззивният съд е направил преценка на съставомерността на извършеното от подсъдимите С. и А., като не се констатира вътрешно противоречие и нелогичност в мотивирането на оправдаването им, защото изводът за несъставомерност е направен при преценка за това, дали фактите, за които двамата подсъдими са свидетелствали по нахд № 1552/2010г., са били от значение за предмета на доказване в посоченото производство. Поради това и спорното обстоятелство, дали свид. А. е присъствал или не общото събрание, е прието като такова, без значение за крайния извод за това, осъществили ли са подсъдимите състав на лъжесвидетелстване. В този смисъл, доколкото обсъжданото обстоятелство е преценено като ирелевантно, няма нарушение на вътрешната логика на обосноваване на съображенията по фактите и по правото от решаващия съд. Поради изложеното, касационната инстанция счита, че заявените в касационния протест, оплаквания, свързани с основанието по чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, са лишени от основание. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон касационният съд също намира за неоснователно. Преди всичко следва да се посочи, че с аргументацията на касационния протест прокурорът недопустимо изменя обвинението срещу двамата подсъдими. Това е така, понеже с обвинителния акт спрямо С. и А. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, като изпълнителното деяние е формулирано като потвърждаване на неистина - че всеки един от тях е твърдял, че на 06.03.2009г. при проведено общо събрание на [фирма] е присъствал съдружника А.. Недопустимо в протеста се разширява обвинението, като се посочва, освен, че С. и А. са потвърдили неистина, че А. е присъствал на 06.03.2009г. на общото събрание на съдружниците, също така и че не е подписал протокола пред тях веднага, а вероятно по-късно, и са намерили протокола подписан. По отношение на втората част от твърденията, касаещи подписването на протокола от общото събрание, прокуратурата не е повдигала обвинение и не е обосновала съответствието му с обективната действителност и значението му в процеса на доказване по делото от наказателно-административен характер. По-нататък, касационната инстанция намира, че правните изводи на въззивния съд, обосновали оправдаването на подсъдимите С. и А., са съответни на материалния закон, макар същите да са лаконични. Двамата подсъдими са обвинени в осъществяване на формата на изпълнително деяние на лъжесвидетелстване „потвърждаване на неистина“. Вън от съмнение е, че С. и А. имат качество на свидетели в производството по нахд № 1552/2010г. на Благоевградски РС, като в хода на съдебното следствие в това производство са депозирали свидетелски показания пред компетентния съд. Задължение на свидетеля е да изложи пред съда /или друг надлежен орган/ фактите във вида, в който ги е възприел. Престъплението „лъжесвидетелстване“ може да бъде осъществено, ако извършителят му, при даване на показания в качество на свидетел потвърди неистина – свидетелства, че е възприел определен факт, без той обективно да се е осъществил, или го възпроизведе не по начина, по който го е възприел; или затаи истина – като премълчава факти, които е възприел. Понеже престъплението лъжесвидетелстване е престъпление против правосъдието, правнозащитените обществени отношения са свързани с нормалното осъществяване на правосъдната дейност. Те биват засегнати, когато свидетелят депозира пред съд /или друг надлежен орган/, неверни показания, защото по тази начин се създава опасност да не бъде разкрита обективната истина, което е цел на правораздаването, което от своя страна може да доведе и до неправилно приложение на материалния закон. Изхождайки от родовия и от непосредствения обект на посегателство на престъплението, в доктрината и в съдебната практика трайно се приема, че престъплението лъжесвидетелстване не може да бъде осъществено чрез възпроизвеждане на факти, които са извън предмета на доказване. Следователно, за да е консумиран състава на обсъжданото престъпление, е необходимо деецът съзнателно да е потвърдил неистина или да е затаил истина за факти и обстоятелства, които са включени в предмета на доказване по конкретното производство и имат значение за правилното решаване на делото, защото само тогава би могло да се попречи на правилното и обективно правораздаване. И обратно – когато едно лице свидетелства за факти и обстоятелства, които не са свързани с предмета на доказване по конкретното дело и нямат значение за правилното му решаване, независимо, дали потвърждава неистина или затаява истина, то поведението на това лице, макар и укоримо, не осъществява състава на престъплението лъжесвидетелстване. /В този смисъл, Решение № 347/2004г. по нд № 1055/2003г. на III Н.О., Решение № 123/2014г. по нд № 300/2014г. на III Н.О., Решение № 273/2014г. по нд № 878/2014г. на III Н.О., Решение № 482/2013г. по нд № 1625/2012г. на II Н.О./ При съблюдаване на посоченото, въззивният съд е направил верен извод за това, че подсъдимите С. и А. в качеството си на свидетели, с твърдението си, че А. е присъствал на събранието на съдружниците в началото на м. март 2009г., са възпроизвели факти извън предмета на доказване по нахд № 1552/2010г. и на това основание е приел, че деянието им не е съставомерно по чл. 290, ал. 1 от НК. Действително, в приключилото производство по нахд № 1552/2010г. по описа на Благоевградски РС подсъдимите С. и А. са депозирали показания в качеството на свидетели. Посоченото производство е било образувано по внесено Постановление на Благоевградска РП с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на Б. П. Н. за престъпление по чл. 316, пр. 1, вр. чл. 309, ал. 1, пр. 1 от НК за това, че на 27.06.2009г. в [населено място] в Търговския регистър към Агенция по вписванията при подаване на Заявление за обявяване на актове Г 1, съзнателно се е ползвал от неистински частен документ - протокол от общото събрание на съдружниците на [фирма] от 06.03.2009г., на който му е придаден вид, че е подписан от Й. А. и в който е отразено приемането на годишния финансов отчет за 2008г. на дружеството и взетото решение да не се разпределя печалбата за 2008г., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. С решение № 3957/18.05.2011г. по делото Б. Н. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение. Предмет на доказване в това производство, при фактическото и юридическо формулиране на обвинението срещу Н., са били обстоятелствата – има ли извършено престъпление и дали привлеченото лице е негов автор: дали Н. съзнателно е използвал /употребил/ пред трети лица инкриминирания неистински документ. Неистинността на документа винаги се свързва с неговия автор и с оглед конкретиката на посоченото производство, на доказване са подлежали обстоятелствата, дали протокола от общото събрание е бил подписан от А. и дали Н. е съзнавал, че използвания от него протокол не е бил подписан от посоченото лице. Обстоятелството, дали А. е присъствал на проведеното общо събрание на съдружниците на 06.03.2009г., следователно е извън предмета на доказване в това производство. А именно за това обстоятелство в производството са свидетелствали С. и А.. В хода на производството по посоченото дело, С., разпитан като свидетел, е заявил, че е присъствал на общо събрание на съдружниците в [фирма] в началото на м. март 2009г., на което са присъствали всички съдружници, включително и А., докладвал е финансовите резултати и си и е тръгнал. А. е свидетелствала за това, че на събранието са присъствали тя, Н., А. и С., като последният си е тръгнал след приемане на финансовия отчет. Следователно, двамата подсъдими са възпроизвели пред съда, разглеждащ нахд № 1552/2011г. факти, които не са включени в предмета на доказване по конкретното производство. В допълнение, никой от тях не е твърдял като свидетел, да е видял А. да е подписвал обсъждания протокол, което обстоятелство е било релевантно в това производство. Поради това, инкриминираните на подсъдимите С. и А. действия правилно са били възприети от въззивния съд като несъставомерни, понеже са свидетелствали за факти извън предмета на доказване. Тези съображения сочат на неоснователност на възраженията в протеста, свързани с неправилно приложение на материалния закон. Обстоятелството, посочено от протестиращия прокурор, че двамата подсъдими при свидетелстването си по посоченото дело са подкрепили защитната версия на Н. не е от характер да промени изводите за несъставомерност на поведението на С. и А.. Независимо от това, на кои доказателства е дал вяра съдът в производството по нахд № 1552/2011г., основанието да оправдае Н. по повдигнатото му обвинение по чл. 316, вр. чл. 309 от НК е било недоказаност на обстоятелствата за това, на Н. да са били известни фактите, че някой друг е положил подпис вместо А.. Решаващият делото съд в това производство е приел, че действително протокола от общото събрание не е бил подписан от съдружника А., като причините за това не са били изяснени, както и че липсват доказателства това обстоятелство да е било известно на Н. към момента на подаване на заявлението за вписване. Така че, обосноваването на липсата на умисъл, довело до оправдаване на привлечения да отговаря за престъпление по чл. 316, вр. чл. 309 от НК, не е било въз основа на свидетелстването на С. и А., защото те са свидетелствали за присъствието на А. при провеждане на събранието на съдружниците, но не и за подписването на протокола от това събрание от него. Свидетелстването на двамата подсъдими по делото, развило се пред Благоевградски РС, не е и за обстоятелства, които са от значение за правилното му решаване, каквато теза е развита в касационния протест с доводи, че субективната страна на престъплението може да се доказва с всички доказателствени способи. Действително, за умисъла на подсъдимо лице се правят изводи не само въз основа на обясненията му, но и на обективни факти. Само че в развилото се производство срещу Н., фактите за присъствието или не на свид. А. на общото събрание на 06.03.2009г. не са могли да бъдат свързани еднозначно с установяване на умисъл за ползване на неистински документ у привлечения към отговорност, защото въпросът, които е следвало да бъде решен в това производство, е за знанието на това лице, че документът не е бил подписан от А., а присъствието му на събранието не може да бъде свързано еднозначно с подписване на документа. Изложените съображения мотивират изводите на касационния съдебен състав за това, че при постановяване на атакуваната въззивна присъда материалният закон е приложен правилно, поради което не може да бъде удовлетворено искането в протеста за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Подаденият касационен протест, като неоснователен, следва да бъде оставен без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 193 от 13.01.2016г., постановена по внохд № 386/2015г. на Благоевградски окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.