Ключови фрази
Недостатъци, отклонения, разваляне, давност * недопустим съдебен акт


Р Е Ш Е Н И Е

№120

гр. София, 21.10.2020г.


В ИМЕТО НА НАРОДА




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 30 септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА


и при участието на секретаря Силвияна Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1613/19 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.
Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на процесуалния представител на „Д. Инвест“ЕООД-гр.Варна, ЕИК:[ЕИК] срещу решение №259 от 13.11.2018 г. по в.т.д. № 635/17 на Варненски апелативен съд, САМО В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение №594 от 15.09.2017г. по т.д. №1631/2015 на ОС-Варна, в частта, с която касаторът е осъден да заплати на „Ивтур“ООД-Варна ЕИК[ЕИК] на осн. чл.265 ал.1,предл.второ ЗЗД сумата от 11 043,42 лева-бъдещ разход за формиране на 12 % печалба на трето лице при отстраняване на недостатъците на извършената работа по дължимо обезщетение за отстраняване недостатъци от лошо изпълнение по договор за изработка от 24.10.2006 г..
Ответната страна в писмен отговор на касационната жалба чрез своя пълномощник изразява становище за нейната неоснователност.Поддържа становището и в открито заседание чрез своя пълномощник.
С определение №225 от 15.04.2020 г. постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване само в гореописаната част, поради вероятност да е частично недопустимо.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:

За да постанови решението си в цялост, съставът на въззивния съд е приел като релевантни за спора следните факти:
Между страните е сключен договор от 24.10.2006 г. , по силата на който „Д. Инвест“ЕООД се задължава към „Ивтур“ООД и Д. А. К. да построи апартаментен хотел и да предаде конкретни обекти в него в уговорената степен на завършеност. Уговорено е и бъдещо прехвърляне на ид.части от терена и взаимно учредяване право на строеж за конкретните обекти в изграждащата се сграда. Изпълнителят дължи изработка на отделните сгради в съсобствения терен на всеки един от съсобствениците-възложители поотделно за съответната площ от бъдещата сграда, разпределена съобразно Приложение №2 . `Ищецът „Ивтур“ООД претендира обезщетение по чл.265 ал.1,пр.2 ЗЗД само за недостатъците за конкретните обекти в построената сграда, с които следва да бъде обезщетен като собственик на терена. С влязло в сила съдебно решение №1214/18.12.2014 г. по т.д. № 1983/2013 г. на ВОС ответникът по настоящия иск е осъден да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева-като част от разходите, необходими за поправка на недостатъците в строителството по процесния дотговор, общо заявени в частичния иск в размер на 121 700 лева.
С оглед така постановеното и влязло в сила съдебно решение по частичния иск по претенцията за обезщетяване на всички недостатъци в изпълнението на строителството, съдът е счел че от сила на пресъдено нещо се ползват всички релевантни за отговорността на изпълнителя по чл.265 ал.1,пр.2 ЗЗД факти. Спорът за остатъка се разпростира само до размера на дължимото обезщетение над този присъден по предходния частичен иск.
Разглеждайки поотделно всеки един недостатък на изпълнената работа по пунктовете от №1 до №8 по ИМ, съдът е счел за установени на база изслушаната тройна СТЕ, чието заключение не е оспорено от страните и е прието по делото, съответните суми необходими за отстраняването им. По отношение на недостатъците по пунктове 7 и 8 от ИМ, касаещи общи части на сградата: съответно покрива и фоайе и стълбище е прието, че относно необходимия ремонт на покрива следва да се присъди в полза на ищеца-съсобственик пълната стойност на разходите за поправка на същия, доколкото недостатъка представлява видим недостатъчен наклон, което не позволява отвеждане на водата и осушаване и води до течове в обектите под него, възложител за изграждането на които е именно ищецът. По отношение на фоайето и стълбището съдът приема,че същите са общи части,но ищецът е собственик и възложител само за припадащата му се част-32,67 %, поради което обезщетението следва да се формира от общия разход , съобразно този процент. Върху сумата за обезщетение не следва да се начислява ДДС, доколкото същият би бил възстановен на ищеца ,ако поправката се извърши от трето лице. Във връзка с евентуален разход за осигуряване на печалба на такова трето лице е признат такъв от 12 % или сумата от 11 043,42 лева. С оглед изложеното е счетено, че за отстраняването на всички недостатъци е необходимо заплащането на 103 071,99 лева, от които е извадена сумата присъдена по предходно дело по частичен иск от 50 000 лева и настоящият иск е счетен за основателен до размер на остатъка от 53 071,99 лева.
Настоящият състав на ВКС установява, че включването в обезщетението за некачествено изпълнение на евентуален разход от 12 % за осигуряване на печалба на трето лице-изпълнител по бъдещ договор за изработка с предмет отстраняване на недостатъците в изпълнението, е от страна на вещото лице в заключението му депозирано пред първата инстанция и прието в о.с.з. проведено на 12.12.2016 г. по т.д. № 1631/2015 на ОС-Варна. Последното не е било оспорено от страна на ответника –касатор пред настоящата инстанция, поради което е възприето и от решаващия спора състав на въззивния съд. Ето защо и доколкото липсва произнасяне над общопретендираната сума по настоящия иск, то не е налице недопустимост на произнасянето с обжалваното решение.
С оглед изхода по спора, в полза на ответника по КЖ следва да се присъдят направените разноски в общ размер на 984 лева.
Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №259 от 13.11.2018 г. по в.т.д. № 635/17 на Варненски апелативен съд в допуснатата до касационно обжалване част.
ОСЪЖДА „Д. Инвест“ЕООД-гр.Варна, ЕИК:[ЕИК] да заплати на „Ивтур“ООД-Варна ЕИК[ЕИК] сумата от 984 лева-разноски по водене на делото в настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.