1 Р Е Ш Е Н И Е № 162 гр. София, 10 ноември 2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 720/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на Б. Б. К. срещу решение № 204/01.07.2020 г. по в.н.о.х.д. № 281/2020 г. на Софийски апелативен съд. С атакувания съдебен акт изцяло е потвърдена първоинстанционна присъда № 16/ 22.01.2020 г. по н.о.х.д. № 3106/2019г., постановена от Софийски градски съд. В жалбата се ангажират всички касационни основания, като се поставя акцент на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане и решаване на делото. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който подсъдимият да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение, като алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. В допълнение към жалбата се изтъкват доводи относно неправилна оценка и анализ на доказателствените материали, довели до неправилното заключение за безспорна доказаност на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Твърди се, че голяма част от изводите на съда се базират на показания на свидетели в нарушение на чл. 118, ал. 2 от НПК, като е дадена неправилна оценка на показанията на св. В. и Д.. Поддържа се, че решаващите инстанции са кредитирали частично свидетелски показания, които подкрепят единствено обвинението, както и че много доказателства се крепят единствено на използвани СРС в нарушение на чл. 177 от НПК. Конкретни доводи за нарушение на закона и несправедливост на наложеното наказание не се изтъкват. В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата с всички посочени в нея доводи и искания. Поставя се акцент на извършеното претърсване и изземване в дома на подсъдимия, като се сочат доводи за неговата незаконосъобразност. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на въззивния съдебен акт. Подсъдимият, в последната си дума, заявява че се придържа към казаното от защитата му и моли да се разгледа цялата ситуация. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 16 от 22.01.2020г. по нохд №3106/2019г., Софийски градски съд признал подсъдимия Б. Б. К. за виновен в това, че с две деяния при условията на продължавано престъпление на 20.02.2015г. между 18.00ч. и 18.30ч. в [населено място], без надлежно разрешително е разпространил и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества кокаин с общо нето тегло 8,83 грама и коноп /марихуана/ с общо тегло 0,41 грама на обща стойност 1926,46 лв. С първото деяние на 20.02.2015 г. около 18:00ч. без надлежно разрешително разпространил чрез продажба на Д. Б. К. – 0,28 гр. кокаин и на същата дата около 18:30ч. в [населено място] в жилище държал с цел разпространение двадесет и един обекта кокаин и един обект коноп, поради което на основание чл. 354а, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е осъден на наказание от 3 /три/ години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от пет години, както и на глоба в размер на 7000 /седем/ хиляди лева. С присъдата съдът се е произнесъл по направените разноски и веществените доказателства по делото. По жалба на подсъдимия Б. К. било образувано внохд №281/2020г. по описа на Софийски апелативен съд, приключило с постановяването на атакуваното понастоящем пред ВКС въззивно решение № 204 от 01.07.2020одина, с което първоинстанционния съдебен акт е потвърден изцяло. Жалбата на защитника на подсъдимия Б. К. е подадена в законния срок за обжалване и е допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. ВКС не установи при разглеждане на делото от въззивния съд да са допуснати процесуални нарушения със съществен характер, които да налагат отмяна на постановения от него съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Правно значимите факти са изведени на базата на процесуална дейност при реализирането на която не се констатират пороци, довели до погрешно формиране на вътрешното убеждение относно въпросите по чл. 102 от НПК. Въззивният съд правилно е заключил, че първата инстанция не е допуснала нарушение на чл. 303, ал. 2 от НПК, като е приела, че обвинението за извършеното държане на наркотични вещества с цел разпространение и самото разпространение от подсъдимия, е доказано по несъмнен начин. Гласните доказателствени средства са подложени на внимателен анализ като са съпоставени както помежду им, така и комплексно с останалите доказателствени материали. При наличието на съществени противоречия в заявеното от св. В. К., Д. К. и Г. А. на досъдебното производство и заявеното от тях в хода на съдебното следствие, първоинстанционния съд правилно е пристъпил към надлежното приобщаване на показанията им на досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т.1 и т. 2 от НПК. Инстанциите по същество ясно са посочили, защо кредитират като достоверни свидетелските показания, дадени на досъдебното производство, и защо отхвърлят другите, дадени по-късно на съдебното следствие пред първата инстанция. В доказателствен аспект е вярно, че престъпната деятелност на подсъдимия, е разкрита както чрез непосредственото й наблюдение и установяване, така също и чрез посочените по-горе свидетелски показания и в частност тези на св. К., установен непосредствено след закупуване на наркотичното вещество. Въззивната инстанция е дала аргументиран отговор на възражението за нарушение на чл. 223 от НПК – разпит на свидетеля пред съдия, когато подсъдимия все още не е имал повдигнато обвинение, като ВКС споделя виждането, че показанията на св. К. са дадени в съответствие с изискванията на процесуалния закон и като такива са допустим източник на значими факти и обстоятелства. На следващо място, известно е, че използването като доказателства на изявления, направени в досъдебната фаза на процеса, според практиката на ЕСПЧОС, не е несъвместимо с чл.6, т.3 (d) на ЕКЗПЧОС, даваща право на обвиняемия да участва в разпита или да изисква разпит на свидетелите на обвинението, и да изисква призоваването и разпитът на свидетелите на защитата да се извършват при същите условия, както на свидетелите на обвинението. Според практиката на ЕСПЧОС не е налице нарушение на чл. 6, т.3 (d) от конвенцията ако на обвиняемия е предоставена пълноценна и своевременна възможност да оспори твърденията и да постави въпроси на свидетел, който дава показания срещу него, в момента, в който свидетелят дава показанията си или на по-късен етап от производството.(Решение от 20.11.1989г. Kostovski, A.; решение от 24.11.1986г. Unterpertinger, А.; решение от 19.12.1990г., Delta, А.; решение от 20.09.1993г., Sandi, А.). Проследявайки хронологията на процесуалните действия на досъдебното производство, както и протичането на съдебното следствие, ВКС констатира, че от момента, в който подсъдимият е бил привлечен в качеството на обвиняем, той неотклонно е присъствал на разпитите на свидетелите на обвинението, като в нито един момент не е бил затруднен в тяхното оспорване, както и в защитата си срещу изнесените от тях факти. Наред с това е вярно, че използването на събрани на досъдебната фаза на процеса доказателствени източници може да доведе до осъждане на подсъдимия, само ако те са подкрепени от други доказателства. В конкретния случай, при извеждане на релевантната за процеса фактология, инстанциите по същество не са отдали приоритет единствено на заявеното от свидетелите К. и А., а са преценили доколко техните уличаващи подсъдимия изявления намират опора в останалия събран по делото доказателствен материал - показанията на свидетелите В., Д. и К., протоколи за претърсване и изземване, изготвените ВДС, в резултат на експлоатирани специални разузнавателни средства, заключение на техническа експертиза. Така въззивният съд е утвърдил фактическите и правни изводи на първата инстанция, не само съгласявайки с оценката на доказателствения материал, извършена от градския съд, но и сам извършвайки собствен анализ, обсъждайки детайлно съдържащите се в него неясноти и противоречия, като е изтъкнал убедителна аргументация поради какви причини не възприема тезата на защитата за недоказаност на обвинението. Оплакването във връзка с процесуалната годност на протокола за претърсване и изземване в обитаваното от него жилище, с доводи, че не е било установено кои точно лица живеят в него, начина на влизане в жилището от полицейските служители и обстоятелството, че подсъдимият не е присъствал на действието, не намира обективна опора в материалите по делото. Въззивният съд е изложил подробни съображения защо не го споделя - изготвеният процесуален документл е съставен стриктно в съответствие със законовите изисквания по чл.163, ал.6 от НПК, иззетите веществени доказателства са предявени на поемните лица при изземването им и са описани в протокола за извършеното следствено действие с всички съществени реквизити. След изземването им, веществените доказателства са надлежно опаковани и върху опаковките са поставени подписи на разследващия орган, поемните лица и експерта, присъствал при претърсването, по начин който позволява да се проследи и установи идентичността на иззетите с изследваните по делото по експертен път наркотични вещества. Констатациите в протокола убедително са потвърдени от разпитите на поемните лица - свидетелите В. К. и Л. К., които еднопосочно потвърждават, че именно в апартамента на подсъдимия К., са констатирани съответните обекти и че разследващите са им показвали всичко което са намерили. В тази връзка възражението, че показанията на свидетеля К., говорейки за намерени таблетки са пренебрегнати е лишено от основание, тъй като в първоначалния му разпит в качеството му на поемно лице при претърсването на апартамента той категорично е заявил, че намерените обекти са пликчета с бял прах – стр.40, том 1 от ДП. Съдебните инстанции не може да бъдат упрекнати, че са се позовали на недопустими доказателствени средства, доколкото свидетелите В. и Д. не са извършвали действия по разследването и не попадат под забраната на чл. 118 от НПК. Апелативната инстанция правилно е приела, че не следва да бъдат изключвани от доказателствената съвкупност показанията на полицейските служители, тъй като не е налице хипотезата на чл. 118, ал. 1 от НПК. Свидетелите В. и Д. не са извършвали действия по разследването, поради което за тях не важи посочената забрана.Те не са разследващ орган, а физическото им присъствие по време на извършената полицейска операция чрез техническа експолатация на СРС и фактическото им участие в действията по задържане на подсъдимия К., не обосновават заключение за недопустимост на техните показания. Предвид изложеното, оплакването по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на въззивното решение, не се намери за основателно и претенцията на подсъдимия за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, не може да бъде удовлетворена. С оглед очертания в обвинителния акт предмет на доказване е било необходимо и достатъчно въззивната инстанция да обективира фактическите си констатации относно срещата между подсъдимия и свидетеля К. и носената от последния вещ след напускането на автомобила, както и досежно намерените при претърсването на дома на К. забранени предмети, а след това да анализира доказателствата, обосновавайки изводите си за доказаност или недоказаност на обвинението и да изложи съображенията си по правото и по вида и размера на наказанието. Апелативният съд е изпълнил стриктно това свое задължение и постановеното решение като структура, съдържание и изводи, съответства на всички процесуални изисквания. С оглед изложеното касационния съд счита, че не са допуснати процесуални нарушения от контролираната инстанция при анализа и оценката на доказателствения материал на основата на който е направен извода, че подсъдимия К. при условията на продължавано престъпление, е държал с цел разпространение и разпространил високорискови наркотични вещества. В касационната жалба не се изтъкват каквито и да било аргументи за материална незаноносъобразност на съдебния акт, както и защо наказанието е явно несправедливо, поради което касационната инстанция не намира за необходимо подробно да отговаря на бланкетно отправените оплаквания в тази насока. Достатъчно е да се отбележи, че възприетата от съдилищата фактология на реализираното от подсъдимия поведение правилно е квалифицирано като престъпление по чл. 354а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Наред с това на подсъдимия са наложени предвидените към минимума наказания в санкцията на посочения текст, а именно „три години“ лишаване от свобода, както и кумулативното наказание глоба в размер на 7000 лева и при липсата на множество смекчаващи отговорността му обстоятелства, както и на изключителни такива, не са налице основания за корекция на наложеното наказание чрез намаляване на неговия размер. С оглед на това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 204 от 01.07.2020 г., постановено по в.н.о.х.д. № 281/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: