Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е          №  508   София, 23 декември   2009г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лиляна Методиева     ЧЛЕНОВЕ :  Елена Авдева   Биляна Чочева   при секретар Кр.Павлова ..............и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова ...................................изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 544/2009 г.   Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по касационната жалба на подсъдимия В. С. Я. против осъдителната част от присъда № 271 от 12.06.2009 г. по внохд № 188/2009 г. на Благоевградския окръжен съд. В жалбата се сочи, че присъдата е незаконосъобразна и постановена в нарушение на чл.303 от НПК. Изтъква се ,че мотивите на въззивния съд не кореспондират с доказателствата и не съдържат анализ на тези от тях, които установяват алиби на подсъдимия. Пред касационната инстанция защитата поддържа жалбата по изложените в нея аргументи, с които мотивира искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и оправдаване на касатора. Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на жалбата, като обръща внимание върху изтеклата давност за изпълнение на наказанието, наложено на подсъдимия с предходна присъда и активирано по реда на чл. 68, ал.1 от НК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Районният съд в гр. П. с присъда № 186 от 2502.2009 г. по нохд № 3/2007 г. признал подсъдимия В. С. Я. за невинен и го оправдал по обвиненията по чл. 195,ал.1,т.3, п. 1 във връзка с чл.194,ал.1 и чл.18, ал.1 от НК и чл.216, ал.1, пр.1 от НК. Благоевградският окръжен съд с присъда № 271 от 12.06.2009 г. по внохд №188/2009 г. отменил частично присъдата и вместо нея признал В. С. Я. за виновен в това, че на 10.02.2000 г. в село М., община П., от магазин, собственост на РПК “Струмешница”, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, направил опит да открадне движими вещи на обща стойност 3 328, 10 лева, поради което и на основание чл. 195, ал.1, т.3, пр.1 във връзка с чл.194, ал.1 и чл. 18, ал.1 и чл. 55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание шест месеца лишаване от свобода и постановил да изтърпи отложеното наказание три години лишаване от свобода по присъда , постановена по нохд № 2377/1997 г. на Софийския районен съд , влязла в законна сила на 20.05.1999 г. В останалата част присъдата била потвърдена. Касационната жалба е основателна. Въззивният съд е изложил съждения, които са далеч от стандарта на чл.305, ал.3 от НПК. В тях не се съдържа отговор на основния въпрос за авторството на деянието. Налице е основанието на чл.348, ал.1, т.2 и ал.3, т.2, пр.1 от НПК за отмяна на обжалваното решение поради липса на мотиви. Допуснато е абсолютно нарушение на процесуалния закон, за което касационната инстанция следи служебно извън рамките на подадената жалба. На страници трета и четвърта от мотивите въззивният съд е изложил възприетата от него фактическа обстановка. В нея описал ранните часове на 10.02.2000 г., когато било установено счупването на витринното стъкло на магазина на РПК “Струмешница”, както и резултатите от огледа, при който била иззета дактилоскопна следа от кутия за цигари, идентифицирана като оставена от ляв палец на подсъдимия. След това съдът се спрял на неговото присъствие в селото на 09.02.2000 г. Отбелязал, че подсъдимият В свидетелят З посетили магазина, обект на опита за кражба, и закупили бутилка водка. По-късно подсъдимият и свидетелят Б консумирали алкохол до полунощ в заведение в центъра на селото и на излизане разбрали за кражбата. Съдът обаче не съобщава кога и при какви обстоятелства подсъдимият е проникнал в магазина, приготвил е за изнасяне голямо количество хранителни стоки и е успял да напусне. На практика отсъства описание на деянието, за което подсъдимият е осъден. Тази липса не се компенсира от декларацията, че съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Б, Т. и Б. , които му създават алиби. Въззивната присъда не конкретизира фактите, които свързват подсъдимия и инкриминирания опит за кражба. Това прави невъзможна касационната проверка на оплакванията на касатора за процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на предходния съдебен състав относно значението на отделните доказателствени източници, включително дактилоскопната следа. В атакувания съдебен акт не е обсъдено възражението на подсъдимия, че тя е оставена при пазаруването същия ден, като съдът се задоволил единствено да го квалифицира като “защитна позиция”. В тази връзка следва да се отбележи и превратното възприемане на показанията на свидетеля Б обясненията на подсъдимия . Според съда те са недостоверни, тъй като съдържат твърдение за неотлъчното присъствие на свидетеля Т в общата компания, докато самият той твърди, че бил на работа в друго заведение. Внимателният прочит на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Б обаче не съдържат данните, цитирани от окръжния съд. Напротив , В. Я. е категоричен, че видял Т. пред магазина, а Б. споменава, че Т. бил на масата му, но свързва това с часове на деня, различни от времето на извършване на престъплението. Втората инстанция не е подложила на внимателен сравнителен анализ събраните доказателства и е направила необективни, непълни и неясни фактически изводи. Като краен резултат въззивната присъда не съответства на изискванията за съдържание по чл.339 , ал.3 във връзка с чл. 305 от НПК , което изключва проверката й за законосъобразност по реда на Глава двадесет и трета от НПК. Ето защо тя подлежи на отмяна, а делото – на ново разглеждане от стадия на съдебното заседание от друг състав на въззивния съд, който да изложи мотиви по чл. 305 от НПК. За пълнота на изложението следва да се се отбележи , че при активиране на отложеното наказание лишаване от свобода, наложено на подсъдимия, Благоевградският окръжен съд не се е съобразил с разпоредбата на чл. 82, ал.1 и ал.2 от НК и не е приложил правилата за изтекла давност. Водим от горното и на основание чл. 354,ал.3,т.2 във връзка с чл. 348 , ал. 1, т.2 и ал.3,т.2,пр.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,   Р Е Ш И   ОТМЕНЯВА присъда № 271 от 12.06.2009 г. по внохд № 188/2009 г. на Благоевградския окръжен съд в осъдителната й част и относно привеждането в изпълнение на наказанието, наложено на подсъдимия В. С. Я. с присъда по нохд № 2377/1997 г. от СРС и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.