Р Е Ш Е Н И Е № 220 София, 9 септември 2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебно заседание на десети април две хиляди и тринадесета година и в състав: Председател: Иван М.Недев Членове: Евелина Стоянова Мина Топузова при секретар Даниела Околийска ........................ и с участието на прокурора Антони Лаков ........... изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ....................................... наказателно дело № 636/2013 год. Производството е касационно по жалба от подсъдимия Л. Г. С. против въззивна присъда № 8 от 27.ІІ.2013г. по внохд 1286/2012г. на АС-София с доводи за всички касационни основания по съображения, че той няма вина за настъпилото ПТП, при което е починал Л.П.С.. Защитата му поддържа и че събирането, проверката и анализа на доказателствата противоречи на правилата по НПК. Искането е да се отмени въззивната присъда и подсъдимия да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане. Частният обвинител чрез поверениците си поддържа въззивната присъда да остане в сила поради неоснователност на жалбата на подсъдимия. Прокурорът е на становище присъдата да остане в сила като правилна и законосъобразна. След преценка на доводите и становищата на страните, както и след проверка на въззивната присъда в пределите по чл. 347 от НПК, ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира същата за правилна и законосъобразна, поради което и следва да остане в сила. С присъда № 8/27.ІІ.2013г. по внохд 1286/2012г. на АС-София е отменена изцяло оправдателна присъда № 31/24.09.2012г. по нохд № 152/2012г. по описа на ОС-Видин и подсъдимия Л. Г. С. е признат за виновен и осъден по чл. 343, ал.1, б.„в”, във вр. с чл. 342, ал.1, чл. 343г, чл. 54 и чл. 36 от НК на 1(една) година и 6(шест) месеца лишаване от свобода и 1(една) година и 6(шест) месеца лишаване от право да управлява МПС, като на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок 4(четири) години, за това, че на 31.VІІІ.2011 г. към 11:30 ч. в [населено място], област Видин по [улица]в посока [населено място], обл. Видин, на кръстовището с [улица], пред дом № .., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „....” ДК [рег.номер на МПС] , негова собственост, с превишена скорост (66 км/ч) и не намалил скоростта си или не спрял движението си при възникналата опасност, нарушил правилата за движение по чл. 20, ал.2, изр.ІІ-ро и чл. 21, ал.1 ЗДП, по непредпазливост причинил смъртта на Л. П. С., а по обвинението за нарушения на правилата за движение по чл. 20, ал.1 и ал.2 изр.І-во от ЗДП е оправдан. Присъдата е постановена при спазване на правилата по НПК – решението е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Няма нарушение на процесуалните правила и със замяната на починалия експерт П. с инж.Д., който е предупреден за отговорността по чл.291 от НК и изрично е заявил, че поддържа заключението на експертизата пред АС-София. Правилно е отказано да се назначи повторна експертиза, след като не са налице основанията по чл. 153 от НПК, каквито и защитникът не сочи. Между впрочем по фактите страните не спорят. Изследвано е и поведението на пострадалия велосипедист – допуснал нарушение на чл. 47 от ЗДП, и е прието, че и той има принос за настъпилото ПТП. Това обаче не освобождава подсъдимия от задълженията му да управлява МПС при спазване на предписаните от закона правила. Едва пред настоящата инстанция се навежда новото обстоятелство, че пострадалият не пресичал пътя на подсъдимия, а имал намерение да продължи движението си в обратната посока на движението на автомобила на последния. Това твърдение е без правно значение в касационната инстанция, поради което и не следва да се обсъжда. Несъмнено, че движението с превишена скорост и непредприемането на спасителна маневра, предписана от закона са нарушения, които стоят в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото ПТП, с тежко увреждане на здравето, чиято последица е настъпилата смърт на Л. П. С., за което се търси наказателна отговорност на подс. С.. По тези съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав Р Е Ш И: Оставя в сила въззивна присъда № 8 от 27.ІІ.2013г. по внохд 1286/2012г. на АС-София. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: