Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * установяване право на собственост * доказателствена сила на нотариален акт * доказателствена тежест


7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 208

София, 24.09.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение,в съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Костадинка Арсова
Светлана Калинова

при участието на секретаря Даниела Никола
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1961 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. М. и Б. А. П.-М. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 26.11.2012г. по гр.д.№6136/2012г.
С определение №237/10.05.2013г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса за разпределението на доказателствената тежест при оспорване право на собственост,признато със съставен по реда на чл.587 ГПК /чл.483,ал.2 ГПК/отм./ нотариален акт и необходимия и достатъчен обем на доказване,както и на основание чл.289,ал.1,т.3 ГПК по въпроса следва ли да бъде разпределена от съда доказателствената тежест при оспорване правото на собственост,признато със съставен по реда на чл.587 ГПК /чл.483,ал.2 ГПК/отм./ нотариален акт.
Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че констативният нотариален акт №... от ....-...г., с който техният праводател е признат за собственик по давностно владение на 494/833 ид.части от процесния имот,не притежава обвързваща доказателствена сила. Излагат съображения,че ответната страна не е провела успешно обратно доказване,тъй като имотът по представения от ответницата н.а.№... от .....г. не съответства на процесния. Поддържат също така,че съдът неправилно е приложил института на разпределяне на доказателствената тежест при оспорване правото на собственост,признато с констативен нотариален акт по давностно владение,като приема,че доказването следва да бъде проведено по правилата на чл.193 ГПК. По отношение на останалите 339/883 ид.части от имота поддържат,че неправилно съдът е приел,че собствеността е продължила да бъде държавна и след 1992г.,когато правото на собственост е било възстановено на наследниците на С. Х. Г. / с когото ответницата няма родствена връзка/,а оттам и неправилно е приел,че не са могли да придобият правото на собственост по давност. В представена в о.з. писмена защита изразяват становище,че по поставените на разглеждане въпроси следва да се има предвид ТР №11 от 21.03.2013г. на ОСГК на ВКС по т.д.№11/2012г. Молят обжалваното решение да бъде отменено като им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответницата по касационна жалба А. В. П. не изразява становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
М. А. М. и Б. А. П.- М. са предявили срещу А. В. П. искове за признаване право на собственост при равни права по давност и наследство на 494/833 ид.части и по давност на 339/883 ид.части от недвижим имот, представляващ УПИ ...-...,кв.45,м.”Г.” по плана на [населено място], цялото с площ от 795кв.м.,с административен адрес кв.Г., [улица]/С./ №1,както и ,че М. А. М. е индивидуален собственик на построените в това дворно място едноетажна масивна жилищна сграда /лятна кухня/ с площ от 19.10кв.м. в югоизточния ъгъл на имота и на гараж с площ от 18.20кв.м. в югозападния ъгъл на имота въз основа на реализирано право на строеж,учредено на общия наследодател с договор от ......г.
С обжалваното решение Софийски градски съд,действувайки като въззивна инстанция,е потвърдил решението на първоинстанционния съд,с което така предявените искове са отхвърлени.
Прието е,че М. М. и Б. П.-М. са законни наследници на А. П. И.,който на .....г. е сключил предварителен договор за 494/833 ид.части от парцел ...-..... по плана на Г..,вписан на 19.01.1948г. С договор от .....г. на А. И. е отстъпено право на строеж върху държавна земя за придаваемата към парцел ..-... от кв....,Г. част от 339кв.м. С н.а.№../....г. А. И. е признат за собственик на основание давностно владение на 494/833 ид.части от дворно място с площ от 833 кв.м., съставляващо имот пл.№....,от които 45кв.м. се отчуждават за улица,а за останалите е отреден парцел ...,кв....,заедно с барака и две стопански постройки.
Прието е,че н.а.№.../....г. е констативен и не се ползва със сила на пресъдено нещо-издава се в охранително производство и когато се противопостави на трето лице,то разполага с възможност да оспори констатациите в него. Прието е,че констативният нотариален акт удостоверява вече възникнало право на собственост,а не го създава и удостовереното в него може да бъде оспорено и без да е оспорена истинността му и да се извършва проверка по реда на чл.193 ГПК. Изложени са съображения,че в случая ответницата е оспорила правото на собственост на наследодателя А. И.,установено с този нотариален акт,а не неговата идентичност,поради което не следва да се разглежда въпросът дали и между кого трябва да се разпредели доказателствената тежест.
Прието е,че придаване по регулация може да стане само по силата на дворищно регулационен план,но не и чрез отстъпване право на строеж. Поради това е прието,че с договор от .....г. на А. И. е отстъпено право на строеж върху държавна земя-339кв.м. от парцел..... в кв.... по плана на Г.,но тази част от имота е останала държавна собственост.
Прието е,че представеният по делото предварителен договор от .....г. и записка за вписването му не могат да прехвърлят право на собственост и не легитимират ищците като собственици на 494/883 ид.части от имота.
За неоснователни са приети доводите за придобиване по давност на правото на собственост-прието е,че придаваемата част от 339 кв.м. е останала държавна собственост и до влизане в сила на ЗДС и ЗОС на 01.06.1996г. поради съществуващата в чл.86 ЗС забрана не е могла да бъде придобита по давност от А. И. и неговите наследници. Прието е също така,че по отношение на тази част до 22.11.1997г. давност не тече на основание чл.5,ал.2 ЗВСОНИ /имотът е бил отчужден по реда на ЗОЕГПНС-А. 331/20.09.1948г.,който е отписан от актовите книги за държавна собственост със заповеди № РД....-.../.......г. и № РД-....-.../.......г. за 339кв.м./. Прието е обаче,че жалбоподателите не могат да придобият собствеността въз основа на придобивна давност,която е започнала да тече след 22.11.1997г. и която би следвало да изтече през 2007г.,тъй като от 31.05.2006г. е установен мораториум за придобиване по давност на държавни и общински имоти,който продължава до 31.12.2014г. Прието е също така,че по делото не са събрани категорични доказателства да началния момент,от който наследодателят А. И. е започнал да владее посочената в предварителния договор от .....г. идеална част от имота,за да се приеме,че е придобил право на собственост върху 494/833 ид.части от парцел ....-..,кв.... към ......г.,когато е съставен нотариалният акт по обстоятелствена проверка. Изложени са съображения и за липса на идентичност между парцел ....-.... от кв..... и тези по следващите регулационни планове,както и съображения,че не е установено кой и кога е построил претендираните постройки.
Първият въпрос,произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване,касае доказателствената сила на съставения по реда на чл.587 ГПК /чл.483,ал.2 ГПК/отм./ нотариален акт,както и начина,по който се разпределя доказателствената тежест при оспорване на право на собственост,признато с такъв нотариален акт,като в производството по чл.288 ГПК е констатирано, че изразеното от въззивния съд становище противоречи на указанията,дадени в ТР №11/21.03.2013г. на ОСГК на ВКС по т.д.№11/2012г.
Спорът по настоящето дело досежно поставените на разглеждане въпроси следва да бъде разрешен съобразно указанията, дадени в ТР №11/21.03.2013г. на ОСГК на ВКС по т.д.№11/2012г.,в което е прието,че при оспорване на признато с нотариален акт,съставен по реда на чл.587 ГПК право на собственост,тежестта на доказване се носи от оспорващата страна,без да намира приложение редът на чл.193 ГПК. Съдът следва да зачете признатото с нотариалния акт право,ако оспорващата страна не е представила доказателства за установяване на своето право върху същия имот,респ. за опровергаването на съдържащите се в нотариалния акт констатации.
По втория въпрос дали следва да бъде разпределена от съда доказателствената тежест при направено оспорване правото на собственост,признато със съставен по реда на чл.587 ГПК /чл.483,ал.2 ГПК/отм./ нотариален акт настоящият състав приема,че в подобна хипотеза, доколкото направеното оспорване не се развива по правилата на чл.193 ГПК,доказателствената тежест следва да бъде разпределена по реда на чл.146,ал.1,т.5 ГПК при спазване на установения в чл.154 ГПК принцип.
Съображенията за това са следните:
При оспорване на признатото със съставения по реда на чл.587 ГПК нотариален акт право на собственост,съгласно дадените в ТР №11/21.03.2013г. на ОСГК на ВКС по т.д.№11/2012г. указания,тежестта на доказване се носи от оспорващата страна,без да намира приложение редът на чл.193 ГПК. При направеното в хода на производството оспорване правата на ползващото се от нотариалния акт лице съдът е длъжен с доклада по делото да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти според правилата на чл.154 ГПК. Приложение следва да намери и установената в чл.147 ГПК процесуална преклузия-оспорването и разпределянето на доказателствената тежест следва да бъде извършено в сроковете по чл.131,140,144 и чл.146,ал.3 ГПК.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно.
В постъпилия в срока по чл.131 ГПК отговор ответницата А. В. е оспорила предявения иск с твърдения,че сключеният на 09.02.1946г. предварителен договор не прехвърля вещни права,а съставеният на 10.02.1970г. по реда на чл.483,ал.2 ГПК/отм./ нотариален акт не служи като доказателство за придобиване на собствеността,тъй като издаването му не е предшествано от проверка на собствеността и не става ясно дали наследодателят на касаторите е владял имота от сключването на предварителния договор до съставянето на нотариалния акт. При наличието на така направено оспорване и при липса на доказателства, удостоверяващи притежавани от ответницата права върху имота, неправилно въззивният съд е приел,че съставеният по реда на чл.483,ал.2 ГПК/отм./ нотариален акт не удостоверява придобиването на правото на собственост по давност. След като по делото не е установено в предхождащия съставянето на нотариалния акт 10-годишен период други лица,вкл. и ответницата, да са упражнявали фактическата власт върху описания в акта имот, следва да се приеме въз основа на извършените при съставянето на акта констатации,че към момента на съставянето му предпоставките на чл.79,ал.1 ЗС са били налице,вкл. досежно началния момент,от който е установена фактическата власт върху имота от лицето, което е поискало извършването на обстоятелствената проверка и съставянето на нотариалния акт. Още повече,че от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза,изпълнена от в.л.С. с дата 09.03.2011г. се установява,че описаният в представения от ответницата н.а.№....,регистър 213, н.д.№.../.....г. недвижим имот не съответства на процесния. При така установената фактическа обстановка за верен следва да се приеме правният извод на съставилия н.а.№....,том ....,н.д.№..../.....г. нотариус, че А. П. И. е придобил по давност правото на собственост върху 494/833 ид.части от дворно място, съставляващо към момента на съставянето на акта имот пл.№....,от който 808 кв.м. са отредени за парцел....,кв.... по плана на Г..
Неправилно съща така въззивният съд е приел,че не се установява в периода от 22.11.1997г. до предявяването на иска /15.12.2009г./ предявилите иска лица да са придобили по давност правото на собственост върху 339/833 ид.части от процесния имот по причина,че същият е бил държавна собственост. След като от представените по делото доказателства /А. №331/20.09.1949г.,заповед № РД-57-964/27.07.1994г. и заповед №РД-57-252/21.04.1997г. на кмета на София/ е установено,че тази част от имота е била отчуждена по реда на ЗОЕГПНС от С. Х. Г.,като правото на собственост е възстановено по реда на ЗВСОНИ на неговите наследници,неправилно е прието,че имотът е принадлежал на държавата през посочения по-горе период. Още повече,че подобни доводи в хода на производството не са били навеждани и от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза,изпълнена от в.л.С. с дата 09.03.2011г. е установено,че след 2000г. са съставяни актове за публична общинска собственост за съседни имоти,но не и за процесния и по делото не е установено ответницата А. В. да има качеството наследник на лицето,от което имотът е бил отчужден.
С оглед установените от показанията на разпитаните по делото свидетели Г. и Б. факти,а именно,че А. П. и неговата съпруга Е. Т. са владели процесния имот до смъртта си /А. П. е починал на 12.12.1972г.,а съпругата му на 31.07.1996г./,а след тяхната смърт,т.е. след 31.07.1996г. имотът е бил владян от М. А. и Б. А.,неправилно въззивният съд е приел,че не се установява предявилите иска лица да са придобили по давност правото на собственост върху процесните идеални части от имота. Същите са упражнявали фактическата власт върху целия имот явно,необезпокоявано и непрекъснато от 22.11.1997г. до 15.12.2009г. /датата на предявяване на иска/,поради което следва да се приеме,че са придобили собствеността на твърдяното от тях основание /чл.79,ал.1 ЗС/.
Неправилно също така въззивният съд е приел за неоснователен и предявеният по реда на чл.124,ал.1 ГПК иск за признаване правото на собственост върху построените в имота сгради. В полза на наследодателя на претендиращата правото М. А. на 03.09.1969г. е отстъпено право на строеж;по делото не е съществувал спор,че сградата е построена от наследодателя /доколкото оспорване на този факт от страна на ответницата не е правено/;според показанията на разпитаните по делото свидетели Г. и Б. М. А. ползва имота. Въз основа на така установената фактическа обстановка,която не се оспорва от Б. А.,следва да се приеме,че към настоящия момент правото на собственост върху построените въз основа на надлежно учреденото право на строеж сгради принадлежи на М. А., която е придобила собствеността върху ½ ид.част по наследство,а останалата ½ ид.част по давност.
С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният от М. А. М. и Б. А. П.-М. иск за признаване правото му на собственост върху процесния недвижим имот при посочените в исковата молба права и правни основания за придобиване на собствеността бъде уважен.
С оглед изхода на спора в полза на М. А. М. и Б. А. П.-М. следва да бъде присъдена и сумата 1581.28лв.,представляваща направените по делото разноски,а на адв. Б. Б. на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата-сумата 1741.26лв. за осъщественото от него процесуално представителство при условията на чл.38,ал.1,т.3 от същия закон.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд,ВК,ІІ-ро Б отделение, постановено на 26.11.2012г. по гр.д.№ 6136/2012г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.124,ал.1 ГПК по отношение на А. В. П.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица],че М. А. М.,ЕГН [ЕГН] от [населено място],ж.к.”Б.”, [улица],[жилищен адрес] и Б. А. П.-М.,ЕГН [ЕГН] от [населено място],ж.к.”Н.”,[жилищен адрес]02 са собственици при равни квоти по давност и наследство на 494/833 ид.части и по давност на 339/883 ид.части от недвижим имот,представляващ УПИ ....,кв.....,местност Г. по плана на [населено място],цялото с площ от 795кв.м.,при съседи: улица,УПИ.....,УПИ .....,УПИ ....,УПИ .... и УПИ..., с административен адрес:кв.Г., [улица]/С./ №1,както и че М. А. М.,ЕГН [ЕГН] е индивидуален собственик на построените в това дворно място едноетажна масивна жилищна сграда /лятна кухня/ с площ от 19.10кв.м. в североизточния ъгъл на този УПИ и на гараж с площ от 18.20кв.м. в югозападния ъгъл на УПИ въз основа на реализирано право на строеж,учредено на общия наследодател на ищците А. П. И. с договор от 03.09.1969г., по наследство и давност.
ОСЪЖДА А. В. П. да заплати на М. А. М. и Б. А. П.-М. на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата 1581.28лв./хиляда петстотин осемдесет и един лева и 28ст. /,представляваща направените по делото разноски и на адв. Б. Б. от САК на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата сумата 1741.26лв. /хиляда седемстотин четиридесет и един лева и 26ст./, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство при условията на чл.38,ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата.

Председател:

Членове: