О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                        № 379 Гр.София, 11.05.2010 г.       ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и десета година, в състав:                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска                                                            ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                                                                                                                                           Тотка Калчева   при секретаря ................... след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 215 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:               Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Т”ЕАД, гр. С. срещу определение № 8866/11.08.09г., постановено по ч.гр.д. № 5134/09г. от Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против разпореждане от 17.02.2009г. по гр.д. № 45503/2008г. на Софийския районен съд за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, както и че е налице противоречива практика на съдилищата при определяне на размера на дължимите държавни такси по заявленията за издаване на заповед за изпълнение. Ответникът И. М. Г., гр. С. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че е сезиран с два отделни кумулативни иска – за заплащане на главницата и на обезщетение за забава, поради което размерът на държавната такса се определя по всяко от вземанията поотделно като 2 % от интереса, но не по-малко от 25 лв. за всяко едно. Внесената държавна такса покривала сумата върху общия интерес от двете вземания, докато дължимата е 77.37 лв. върху главницата и 25 лв. върху лихвите, т.е. не е заплатена изцяло дължимата такса в размер на 96.37 лв. Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Въпросът за размера на дължимата държавна такса е от значение за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и видно от представените с частната жалба актове съществува противоречива практика на съдилищата.   Становището на състава на ВКС произтича от следното: При определяне на размера на държавните такси в Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК са въведени два критерия – цена на иска и интерес. Според чл.1 по искова молба, насрещна искова молба и молба на трето лице със самостоятелни права таксата се изчислява в размер на 4 на сто върху цената на иска. По колективните искове от значение е оценяемият, респ. неоценяемият интерес – чл.4. Съгласно чл.12 по заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист се събира такса от 2 на сто върху интереса, но не по-малко от 25 лв. Нормата, на която се е позовал въззивния съд – чл.72, ал.1 ГПК, за размера на държавната такса е относима към кумулативното съединяване на исковете, в който случай таксата се изчислява съобразно с цената на всеки иск. Със заявлението в заповедното производство се иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми – чл.410 ГПК, т.е. без ограничение относно броя и вида на заявените претенции. Цената на претенциите има значение единствено относно подсъдността и то ако не е налице изключение, предвидено в специален закон. За размера на държавната такса приложение намира разпоредбата на чл.12 от Т. – чрез определяне на материалния интерес, установим от заявлението като сбор на сумите на всички вземания.   На поставения процесуален въпрос следва да се отговори в следния смисъл: Когато с едно заявление по чл.410 ГПК се иска издаване на заповед за изпълнение за заплащане на повече от едно вземане за парични суми, държавната такса се определя в размер на 2 на сто върху интереса, а не върху цената на всяка претенция. Интересът се формира като сбор от размера на всички заявени вземания – напр. главница плюс лихви. Минималният размер на държавната такса от 25 лв. се дължи, ако изчислението на 2 % върху общия интерес има стойност под посочената в нормата на чл.12 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК сума.   По същество на частната жалба. Със заявлението по чл.410 ГПК се иска издаване на заповед за изпълнение за заплащане на сумата от 3568.76 лв. – главница за доставена и незаплатена топлинна енергия и сумата от 857.17 лв. – лихви за забава. Общият размер на двете вземания е 4425.93 лв., който определя интереса по чл.12 от Т. Дължимата държавна такса е в размер на 88.52 лв. Същата е внесена съгласно представения със заявлението банков документ. Заявлението е редовно и съдът дължи произнасяне по същото. Не е налице констатираната нередовност и следва да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По тези съображения въззивното определение и разпореждането на СРС следва да се отменят, като се постанови издаването на заповед за изпълнение. Заповед за изпълнение следва да се издаде и за разноските по делото за трите съдебни инстанции в размер на 177.04 лв. и за юрисконсултско възнаграждение, изчислено по Наредба № 1/2004г., в размер на сумата от 268.51 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд     О П Р Е Д Е Л И :     ОТМЕНЯ определение № 8866/11.08.09г., постановено по ч.гр.д. № 5134/09г. от Софийския градски съд и разпореждане от 17.02.2009г. по гр.д. № 45503/2008г. на Софийския районен съд за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на “Т” АД, гр. С., ул.”Я” № 23Б срещу И. М. Г., гр. С. ж.к.”Б”, бл.26, вх.1, ап.15 за сумата от 3568.76 лв. за доставена, но незаплатена топлинна енергия за имот гр. С. ж.к.”Б”, бл.26, вх.1, ап.15, аб. № 7* ведно със законната лихва от 18.12.2009г., сумата от 857.17 лв. – лихва за забава за периода от 01.02. 2006г. до 01.12.2008г., както и за разноски в размер на 177.04 лв. и за юрисконсултско възнаграждение от 268.51 лв. ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за изготвяне на заповед за изпълнение. Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.