Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * неоснователно обогатяване * обезщетение за ползване * приемство в процеса * идентичност на имоти * съдебно-техническа експертиза * косвен съдебен контрол


4

Р Е Ш Е Н И Е
№ 71
С., 01.03. 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1338/2009 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 295, ал. 2 ГПК по искове, предявени от Ш. А. И., Н. А. С., заместена от процесуалните си правоприемници С. Р. Р., Е. С. М. и М. С. М., както и от С. Р. Р., Ф. А. Р. и М. Р. Р., заместен от процесуалните си правоприемници Ф. А. Р., С. М. М. и П. М. К., срещу З. С. С. по чл. 108 ЗС за ревандикация на 60 кв. м. от имот № 702 по действащия план на [населено място], и по чл. 59 ЗЗД за присъждане на сумите 550 лева, произхождаща от неоснователно обогатяване от ползуването на имота, и 150 лева лихва за забава върху главницата.
Ответникът З. С. С. счита, че исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по предявените искове, обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и намира следното:
Предмет на съдебния спор е част с площ 60 кв. м. от поземлен имот № 702 по плана на [населено място], целият от 3 931 кв. м., върху която ответникът Зл. С. построил стопански обект с предназначение оптика и кафе-аперитив.
Ищците основават правото си на собственост с наследствено правоприемство от А. С. И. и приключила реституционна процедура по З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.
По делото е установено, че е извършено отчуждаване на части от имот пл. 98, които са принадлежали на различни собственици - 1 000 кв. м. на А. С. И. /с наследници Н. А. С., Ф. А. Р. и Ш. А. И./, 1 750 кв. м. на С. Р. Р. /Р. М./ и 1 750 кв. м. на М. Р. Р. /Р. М./.
През 1992 г. отмяна на отчуждаването е поискал единствено Ш. А. И., с което е преклудирано само негово право повторно да поиска реституция в срока по пар. 2 от ПЗР на ЗОСОИ /ДВ, бр. 107/1997 г./, защото, въпреки записаното в молба № 94-Ш-38 от 25.05.1992 г., не е установено той да е действал от името и на останалите наследници на А. С. И.. Без значение за наличието или липсата на приключила реституционна процедура е доводът на касаторите, че по тази молба се е произнесъл некомпетентен орган - комисия, назначена от кмета на общината, вместо кмета на общината, овластен с правото да се произнесе по искането за отмяната на отчуждаването. Това е така, защото съгласно чл. 4, изр. 2 и 3 З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС непроизнасянето в законоустановения 30-дневен срок се смята за мълчалив отказ, като защитата срещу него се осъществява чрез обжалването му в 14-дневен срок пред окръжния съд, който решава въпроса по същество. Наред с това по делото е представено копие от писмо № 94-Ш-38 от 01.09.1992 г. на кмета на Общината [населено място], в което е обективиран отказ за отмяна на отчуждаването, по съображения, че отчуждените имоти са застроени и не подлежат на връщане.
Налице е валидно сезиране на административния орган с молба № 94-00-122 от 21.05.1998 г. от останалите собственици на отчуждените части, както и от тези наследници на А. С. И., които не са упражнили правото си да искат отмяна на отчуждаването в преклузивния срок по чл. 4 З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС съгласно публикацията в ДВ, бр. 15/1992 г.
По него са се произнесли кметът на общината със заповед № РД-164 от 15.06.1998 г. за отмяна отчуждаването на 3 115 кв. м. от имот пл. № 98 и Смолянският окръжен съд, който с решение № 202 от 19.09.2000 г. по адм. д. № 16/2000 г. приел, че за останалата част от имота /както и за имот пл. № 101, който не е предмет на спора/ има мълчалив отказ, който отменил частично и възстановил собствеността върху 816 кв. м.
Възстановеният имот с обща площ 3 931 кв. м. е нанесен в кадастралния план на основание заповед № РД-389 от 08.11.2001 г. на кмета на Общината [населено място] по чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗКИР и е обозначен като имот пл. № 702.
По предявените срещу него искове за ревандикация и за обезщетение от неоснователно обогатяване по причина ползване на претендирания от ищците имот, ответникът З. Сл. С. е противопоставил права от реализиране на учредено в негова полза право на строеж върху парцел ХІХ от кв. 30, преотреден за обществено обслужване с частична промяна на застроителния и регулационния план на [населено място].
При произнасяне по претендираните от ищците права, произхождащи от реституция по ЗВСВОНИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, освен доказателствата, събрани в първоинстанционното производство и при предишното разглеждане на делото от въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд обсъди и приетите по делегация две заключения на съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. Д. Кр. С. /вж. приложеното гр. д. /с. п./ № 257/2011 г. на Маданския районен съд/. Те са назначени поради констатирано различие в местоположението на имота към момента на отчуждаването и при възстановяването - теза, поддържана от ответника; от тях се изяснява и дали процесният имот попада в имот пл. № 98 по плана на [населено място] от 1951 г. - въпрос, който процесуалният представител на ищците е поискал да се постави на вещото лице в молба от 15.02.2012 г., депозирана след приключване на устните състезания пред касационната инстанция. Ето защо доводът, че делото е останало неизяснено от фактическа страна е неоснователен, както е неоснователно и искането за поставяне задача на съдебно-техническата експертиза в този смисъл.
На приложените към тези заключения скици отчужденият имот пл. № 98 по плана на [населено място] от 1951 г. е означен с жълт цвят и контур; незаетите от мероприятия части с обща площ 3 931 кв. м., за които отчуждаването е отменено със заповедта на кмета на общината от 15.06.1998 г. и с решението по гр. д. № 16/2000 г. на Смолянския окръжен съд, които попадат в парцели ХVІІІ- зона на обрушване, ХІХ-обществено обслужване и ІХ-озеленяване и сгради за обществено обслужване, са означени със зелен цвят. Спорните по делото 60 кв. м. попадат във възстановената площ, но са извън границите на отчуждения имот пл. № 98; част от тях е заета от изградените от ответника Зл. С. постройки: 22 кв. м. от УПИ ХІХ от кв. 30 - дървен павилион /бар и магазин за оптика/ и незастроени 4 кв. м., оцветени в оранжев цвят на комбинираната скица от 20.10.2011 г. към заключението на вещото лице, прието по делегация, и 22 кв. м. /навес и площадка пред бара/ от УПИ ІХ - оцветени в зелен цвят на същата скица.
Съпоставката сочи, че е налице частично несъвпадение по местоположение между отчуждения и възстановения на ищците имот. Упражнявайки косвен съдебен контрол върху законосъобразността на актовете за отмяна на отчуждаването, следва да се приеме, че по отношение на тази част, която не съвпада по местоположение с отчуждения имот пл. № 98, възстановяването не е произвело действие. Това е така, защото по реда на З. може да бъде възстановен отчужденият от съответното лице негов собствен /съответно на наследодателя му/ недвижим имот, но не и имот, който не му е принадлежал. След като спорната площ попада във възстановения имот, но не попада в имот пл. № 98 по плана на [населено място] от 1951 г., то на ищците е възстановена част, която не им е принадлежала към момента на отчуждаването, и упражняваната от ответника фактическа власт не е върху техен имот. Изводът не се променя от обстоятелството, че отчуждени са общо 4 500 кв. м., а са възстановени по-малко - 3 931 кв. м. Определящо в случая е това, че претендираните 60 кв. м. не са част от отчуждения имот с оглед неговото местоположение по плана от 1951 г.
По предявения иск за право на собственост ищецът следва да проведе пълно главно доказване на всички твърдения за правнорелевантните факти, от които черпи претендираното право. По настоящото дело е установено, че имотът, предмет на иска за ревандикация, попада в площта, за която не е налице възстановяване на собствеността в полза на ищците. Ето защо следва да се приеме, че те не са доказали да са носители на претендираното право. На това основание предявеният от тях иск за ревандикация, както и обусловените от него искове за обезщетение за неоснователно обогатяване и лихва за забава върху главницата, следва да се отхвърлят. При това положение без правно значение за изхода на спора са данните по делото във връзка с частичното изменение на застроителния и регулационен план, и правата на ответника - налице ли е валидно учредено в негова полза и върху кои имоти право на строеж, налице ли са редовни строителни книжа и кога същите са издадени, кога е реализирано правото и части от кои имоти заемат изградените постройки, по които вещото лице инж. Д. С. е депозирала заключение пред Маданския районен съд.
Предвид изхода на спора и с оглед заявеното искане, на ответника следва да се присъдят 924.00 лева - разноски за всички инстанции.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ш. А. И., Н. А. С., заместена от процесуалните си правоприемници С. Р. Р., Е. С. Ме. и М. С. М., както и от С. Р. Р., Ф. А. Р. и М. Р. Р., заместен от процесуалните си правоприемници Ф. А. Р., С. М. М. и П. М. К., срещу З. С. С. иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на 60 от имот № 702 по действащия план на [населено място] и иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата 550 лева, произхождаща от неоснователно обогатяване от ползуването на имота за периода от 09.05.2001 г. до 31.12.2002 г., и 150 лева лихва за забава върху главницата.
ОСЪЖДА Ш. А. И., С. Р. Р., Е. С. Меджлис, М. С. М., С. Р. Р., Ф. А. Р., С. М. М. и П. М. К. да заплатят на З. С. С. разноски за водене на делото във всички инстанции в размер на 924 /деветстотин двадесет и четири лв./ лева.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: