6 Р Е Ш Е Н И Е № 500 гр. София, 02 ноември 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври, през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ : ФИДАНКА ПЕНЕВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №2250/2011 г. Производството е образувано по искане на осъдените А. Ш., С. С. и Д. Н. за отмяна или ревизия на присъда №70 от 11.02.2011г., по НОХД №3725/2007г. на Плевенски районен съд /РС/, потвърдена с въззивно решение от 14.06.2011г. на Окръжен съд /ОС/ - Плевен, по ВНОХД №464/2011г., по реда на възобновяването. В депозираното искане се релевират оплаквания за налични основания по чл.422, ал.1,т.5, вр.чл.348, ал.1,т.т.1-3 от наказателно-процесуалния кодекс. В подкрепа на очертаната позиция се излагат фрагментарни съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила при реализирания от съдебните инстанции доказателствен анализ, изразяващи се в кредитиране на показанията на свидетелите на обвинението; в игнориране на заявеното от разпитаните лица, които оневиняват сочените за извършители на престъпното посегателство; и в липса на мотиви по отношение на съществуващите противоречия в доказателствата, необсъдени по изискуемия се начин. Декларира се дерогиране на материалния закон, обективирано в ангажиране на наказателната и гражданска отговорност на А. Ш., С. С. и Д. Н., при недоказаност на престъпната съставомерност на инкриминираното престъпление и неговото авторство. При условията на алтернативност се аргументира и явна несправедливост на наложените на осъдените наказания - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, с поставен акцент на необходимостта от редуциране на определения срок и последващо правоприлагане на института на чл.66 от НК спрямо Н.. В открито съдебно заседание на 27.10.2011г. А. Ш., С. С. и Д. Н., редовно призовани не се явяват лично пред настоящия състав, като те се представляват от упълномощен адвокат. В хода на съдебните прения защитата поддържа искането за възобновяване, по предложените в него доводи и моли за упражняване на правомощията на ВКС, лимитирани в чл.425, ал.1, т.т.1 или 3 от НПК. Частният обвинител и граждански ищец И. К., уведомен не участвува в инициираната от осъдените лица, съдебна процедура. Прокурор при ВКП пледира за правилност на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №70 от 11.02.2011г. на Плевенски РС, обявена по НОХД №3725/2007г., А. Ш., С. С. и Д. Н. са признати за виновни в това, че на 24.02.2003г. в гр.Плевен, чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил „Деу Рейсърс” с ДК №С 3249 СС и след предварителен сговор, отнели чужди движими вещи /мъжка чанта и пари/, на обща стойност 2 358 лева, от владението на И. К., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е осъществено от Ш. при условията на повторност, поради което на основание чл.195, ал.1, т.т.4 и 5, вр.чл.194, ал.1 от НК /за С. С. и Д. Н./ и чл.195, ал.1, т.т.4, 5 и 7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК /за А. Ш./, подсъдимите лица са осъдени на ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване в затвор. Със същия съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.45 от ЗЗД е уважен и предявеният от И. К., и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за сумата от 2 350 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъпното деяние имуществени вреди, която А. Ш., С. С. и Д. Н. следва да заплатят солидарно в полза на пострадалия, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. Първоинстанционната присъда е била предмет на въззивен контрол по ВНОХД №464/2011г. на ОС-Плевен, финализирал с решение на 14.06.2011г., с което е потвърдена изцяло. Искането на осъдените лица е неоснователно. При реализираната извънредна съдебна проверка, ВКС не констатира претендираното несъблюдаване на процесуалните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, предписващи задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на значимите за обвинението обстоятелства, и не установи пороци в доказателствената дейност на първата и въззивна инстанция, довели до погрешни изводи за основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпно деяние със съответните обективни и субективни характеристики, и неговото авторство. Акцентираните доводи за превратно тълкуване на доказателствата по делото са несъстоятелни. Приобщените гласни и писмени доказателствени средства са ценени според критериите за правдивост поотделно и комплексно, с оглед характера и особеностите на използвания способ за доказване, предвид процесуалния статус на разпитаните свидетели и наличните данни за взаимоотношенията им с осъдените лица, съобразно със съдържимата се в източника на доказателства конкретика на фактите и при отчитане на съществуващата корелация с доказателствената съвкупност. Обективна е интерпретацията на свидетелските показания на И. К. - жертва на престъплението, които поради своята последователност, убедителност и истинност, са предпоставили заслужен кредит на доверие. Пострадалият пресъздава с подробности и в детайли фактологията на инкриминирания акт, сочеща на времевите и пространствени параметри на деянието, на механизма на осъществяване на неправомерните действия и на предмета на посегателство, като е категоричен, че Д. Н., А. Ш. и С. С. са съпричастните към престъплението лица. Прецизно и точно е описано противозаконното отнемане на 24.02.2003г., в гр.Плевен, на притежаваната от К. мъжка чанта с лични документи и пари /22 350 лева, разпределени в отделни секции/, намираща се в паркирания пред гаража му собствен микробус „Форд”, от Д. Н.; последвано от вземане на сумата от 2 350 лева; захвърляне на чантата на земята; качване в находящия се в непосредствена близост лек автомобил, марка „Д. Р.”, с ДК №С 32 49 СС, в който го чакали А. Ш. и С. С.; и бързо отдалечаване от мястото на инцидента. При предприетото от жертвата на посегателство преследване, И. К. успял да визуализира извършителите, безусловно идентифицирани от него в хода на проведеното в досъдебното разследване разпознаване и при депозирания разпит в съдебната фаза на наказателния процес. Достоверността на разказа на пострадалия К. е проверена чрез задълбочено обсъждане и при съотнасяне с останалата доказателствена маса. Инкорпорираните фактически данни чрез разпита на участващите при процесуално-следственото действие по чл.169-171 от НПК поемни лица и на свидетелите Н. Ж., И. А., установяващи принадлежността на послужилото при осъществяване на неправомерния акт моторно превозно средство „Д. Р.”, с ДК №С 32 49 СС; и словно отразената информация в приложената служебна бележка №30760/05.10.2009г. на СДВР - Пътна полиция, с изискуемата се степен на доказателствен интензитет обосновават обвинителната теза за инкриминираното престъпление и неговото авторство. Промяна в изведеното заключение не внасят дадените от Д. С., Л. В. и В. П. пред първостепенния съд показания, коментирани с юридически усет в атакуваната присъда. Житейски абсурдни като казуистика, будещи недоумение със своята примитивна еднопосочност, и изтъкани от вътрешни противоречия и неточности в конкретиката си, те очертават очевидна неистинност на заявеното и индицират на тенденциозно осигуряване на алиби на осъдените. Алогично звучат твърденията на посочените лица, че на инкриминираната дата инцидентно са били в компанията на Д. Н., А. Ш. и С. С.; прекарали са нощта в интимна близост в хотели в София и Ботевград, за което съхраняват ясен спомен през изтеклите осем години; като С. и В. услужливо предлагат грижливо пазените от тях фактури за престоя им в комплекс „Александрия.”- гр.София. Лансираната версия не намира опора при преценката й в кореспондираща връзка с комплексния доказателствен материал и е категорично опровергана от изисканата и получена справка от ЕТ ”Виктория-Йорданка Петрунова”, собственик на хотел ”А.”, която създава сериозни съмнения в автентичността на представените от тези свидетели документи за разплащане. Видно от съдържанието на визираното писмено доказателствено средство, в книгата за регистрация на хора, посещаващи комплекса не фигурират имената на осъдените Н. и Ш., и на придружаващите ги Д.С. и Л. В., като изрично се удостоверява издаване на фактури само на фирми, а на физически лица по изключение /при поискване/ и се уточнява, че такива не са изготвяни за периода от 23 до 25.02.2003 година. Очертаната несъответност в доказателствата е преодоляна с демонстриран професионализъм в обсега на реализирания от контролираните инстанции мисловен процес, словно материализиран в изискуемата се от разпоредбите на чл.305 и чл.339 от НПК форма, което обосновава некоректност и на релевираното оплакване за липса на мотиви в съдебния акт В рамките на приетите за доказателствено обезпечени фактически положения е формираното вътрешно убеждение на първостепенния и въззивен съд за инкриминираното престъпно деяние и съпричастността на осъдените лица, колебания в което не провокира голословното волеизявление на защитата за недоказаност на повдигнатото от прокурора обвинение. Декларативно поднесеното възражение в тази насока препятства произнасяне по изискуемия се обстоятелствен начин и с необходимата аргументация. Не е дерогиран материалният закон при лимитиране на правната квалификация на инкриминираното престъпление и при диференциране на наказателната отговорност на Д. Н., А. Ш. и С. С., при условията на предписания в чл.54 от НК регламент. Правилно съдебните инстанции по същество са формулирали субсумиране на очертаното неправомерно поведение на осъдените от състава на чл.195, ал.1, т.т.4 и 5, вр.чл.194, ал.1 от НК /за С. С. и Д. Н./ и чл.195, ал.1, т.т.4, 5 и 7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК /за А. Ш./. Посочените лица са участвували в извършеното на 24.02.2003г. престъпно посегателство, насочено срещу охраняваната лична собственост, чрез действия по прекъсване на владението на упражняващия вещни права върху чантата с пари субект /И. К./ и по установяване на своя фактическа власт, представляващи в своята хронология изпълнителното деяние на кражбата - отнемане на чужда движима вещ. Изследваните прояви на предварителна подготовка, изразяваща се в организация на съучастниците, в полагане на усилия за намиране на превозно средство и за транспортиране до мястото на престъплението, категорично обуславят съзнателно обмислена и волево мотивирана задружна престъпна дейност, индицираща на съдържанието на пряк умисъл, като форма на вина и предпоставяща консумиране на визираните в нормата чл.195, ал.1, т.т.4 и 5 от НК квалифициращи признаци. При съблюдаване тежестта на престъплението, личната опасност на извършителите и в съответствие с принципа за справедливост са индивидуализирани и санкционните последици за Д. Н., А. Ш. и С. С., като вид, размер и начин на изтърпяване. Отдадено е нужното значение на очертаващите специфичния облик на неправомерното посегателство характеристики/механизъм на изпълнителното деяние, отличаващ се с показна аругантност и реализиран чрез съвместните действия на група лица; каузален принос на участващите в усложнената престъпна дейност; стойности измерения на инкриминирания предмет; и кумулиране на няколко квалифициращи обстоятелства при извършеното престъпление /по т.т.4 и 5, а за Ш. и по т.7 на чл.195, ал.1 от НК/. Внимателно и с поставен акцент на съдебното минало е анализирана личността на съпричастните към престъпния акт против собствеността лица. Отчетени са данните за честотата на този вид общественоопасни деяния според официалната статистика за общата престъпност и продължителността на досъдебното и съдебно разследване в аспекта на предявените от чл.6, т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ изисквания за разумни срокове на провеждане и финализиране на наказателния процес, последното от които обусловило санкции, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Характерът на поведенческите изяви на осъдените лица при осъществената кражба; установеното чрез справките за съдимост грубо незачитане на обществения ред и правопорядък, убедително обективирано в предхождащите и последващи инкриминираното престъпление влезли в сила присъди, санкциониращи други посегателства против собствеността; и социалният резонанс на този вид престъпни деяния, интерпретирани в контекста на необходимото постигане на визираните в чл.36 от НК специална и генерална превенция, не обосновават намаляване на наложените на Д. Н., А. Ш. и С. С. наказания и правоприлагане на чл.425, ал.1, т.3, вр.чл.348, ал.5, т.т.1 и 3 от НПК. Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав намира, че искането на осъдените лица за отмяна или ревизия на обявената и влязла в сила присъда №70/11.02.2011г. на Плевенски РС, при лиминираните в процесуалните норми на чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК предпоставки, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените Д. Н., А. Ш. и С. С. за отмяна или изменение на присъда №70 от 11.02.2011г., постановена по НОХД №3725/2007г. на РС – Плевен и потвърдена с въззивно решение от 14.06.2011г. на Плевенски ОС, по ВНОХД № 464/2011г., по реда на възобновяването. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.