Ключови фрази
отмяна-нарушено право на участие * Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК

 

 

 

                                                                              Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

   №  57

 

София, 05.02.2010 година

 

Върховният касационен съд на Република България,  IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на първи февруари две хиляди и десета година в състав:

 

              

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА

                                                                                            ЕРИК ВАСИЛЕВ

 

при участието на секретаря Цветанка Найденова

разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА

гр.дело  №443 по описа за 2009 год.

 

Производството е по чл.303 и сл. от ГПК.

Образувано е по молба от Л. Б. С. от гр. К., с посочен в молбата съдебен адрес в гр. С., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК на влязлото в сила решение, постановено на 11.11.2008г. по гр.д. №786/2008г. на Кюстендилски районен съд, с което е уважен предявения срещу нея от Н. А. К. от гр. К., иск с правно основание чл.72, ал.1 от СК по отношение на роденото от съвместното им съжителство малолетно дете Н.

Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение №49 от 25.03.2009г. по делото.

Молителят поддържа доводи, че е лишена от възможност да участва в делото вследствие на нарушаване на правилата за връчване на съобщения. Поддържа, че съобщението по чл.131 от ГПК й е връчено в нарушение на разпоредбите на чл.38 и чл.46, ал.2 от ГПК на адреса на ищеца.

Ответникът по молбата Н. А. К. оспорва молбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Д. „С” – Кюстендил, отдел „З” представя писмен доклад.

По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното:

Молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна по чл.303 от ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на основанията, изрично посочени в закона.

Съгласно чл.303, ал.1, т.5 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая не са налице предпоставките на цитирания текст за отмяна на постановеното решение. Доводите в молбата за нарушение на правата на молителя за участие по делото, са неоснователни. Видно от данните по делото съобщението по чл.131 от ГПК е връчено на ответника по делото Л. С. чрез залепване на уведомление на посочения в исковата молба адрес, след като тя не е намерена на адреса и на адреса няма лице по чл.42, ал.2 от ГПК, което е съгласно да получи съобщението, за да й го предаде. При тези данни по делото са били налице предпоставките на чл.47, ал.1 от ГПК за залепване на уведомлението и то е извършено съгласно изискванията на посочената законова разпоредба, видно от разписката за залепване на уведомлението. Поради това, че ответницата не се е явила в срока по ал.2 да получи книжата, съдът в съответствие с разпоредбата на чл.47, ал.3 от ГПК е изискал от ответника да представи адресна справка за ответника. След като е констатирал по представената от ищеца адресна справка, че ответница има регистриран единствено постоянен адрес и същият е идентичен с адреса, на който е било залепено уведомлението, правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК е приел, че връчването е извършено с изтичане на срока за получаване на книжата. Неоснователни са доводите на молителя, че връчването на преписа от исковата молба и указанията за отговора на исковата молба, са извършени в нарушение на разпоредбите на чл.38 и чл.46, ал.2 от ГПК. Съгласно чл.38 от ГПК съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния. В случая адресът, посочен по делото съвпада с единствения регистриран адрес на ответника – постоянния адрес, на който ответникът не е намерен и на адреса няма лице по чл.46, ал.2 от ГПК, което да не е от кръга на заинтересованите лица по чл.42, ал.3 от ГПК, което да се съгласи да получи съобщението със задължение да го предаде на ответника. В случая няма спор, че намерените на адреса лица са изключени от кръга на лицата, на които може да бъде връчено съобщението за ответника, с оглед ограничението на чл.46, ал.3 от ГПК. Обстоятелството, че те са дали данни, че ответницата живее в И. , няма правно значение, тъй като съгласно чл.47, ал.4 от ГПК уведомление се залепва и когато ответникът, според данните на връчителя, не пребивава на адреса.

При данните по делото за наличие на предпоставките на чл.47 от ГПК за връчване на исковата молба на ответника чрез залепване на уведомлението, съдът не е имал основание да не приеме, че съобщението е редовно връчено с изтичане на срока за получаването му от канцеларията на съда.

С оглед изложеното неоснователно се твърди от молителката, че са нарушени правата й за участие по делото. Преписът от исковата молба й е бил редовно връчен, заедно с указанията за отговор на исковата молба. Връчването е осъществено по предвиден от закона ред – чл.47 от ГПК. Поради това, като е прието от съда, че връчването е редовно, не е допуснато осъществяване на порок на правото на защита.

Доводите на молителката, че назначеният й от съда особен представител не е осъществявал адекватно правната й защита по делото, са несвоевременно заявени в писмената защита и не формират никое от основанията за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Твърдяното поведение на адвоката не съставлява ненадлежно представителство по смисъла на чл.303, ал.1, т.5 от ГПК. Такова би било представителството от представител без представителна власт или ако представителят е излязъл извън границите на представителната власт. В случая твърдяното поведение на адвоката не сочи на лишаване на страната от възможност за защита, за да се субсумира под релевираното основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК.

Предвид изложеното молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд.

 

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. Б. С. от гр. К., с посочен в молбата съдебен адрес в гр. С., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК на влязлото в сила решение, постановено на 11.11.2008г. по гр.д. №786/2008г. на Кюстендилски районен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: