Ключови фрази
Частна касационна жалба * подсъдност * лечебно заведение * договор за оказване на медицинска помощ

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 288
гр. София, 05.07.2019 г.


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 1395/2019 година.


Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение „ Лайф хоспитал”, ЕООД, [населено място], против определение № 74 от 12.03.2019 г. по в.ч.т.д. № 49/2019 г. на Бургаски апелативен съд .
Ответникът по жалбата – Национална здравноосигурителна каса – РЗОК - Бургас, не депозира становище.
Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Бургаски апелативен съд е оставил без уважение частната жалба на настоящия касатор срещу определение № 178/12.02..2019г. по т.д. № 71/2019 г. на Окръжен съд Бургас, с което производството по делото пред последния е прекратено и същото е изпратено на Административен съд Бургас по подсъдност. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че договорите, сключвани между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ са особен вид договори, като правилата, принципите и условията при които се сключват, са изрично регламентирани в специален закон, какъвто е Законът за здравното осигуряване и Националния рамков договор, който е нормативен акт. Поради това съдът е приел, че не е налице равнопоставеност между страните, независимо че отношенията между тях се уреждат с договор /който, според състава, е коренно различен като правен институт от този в гражданското и търговското право/, а, с оглед значимия обществен интерес, който засягат, тези субекти се намират в съотношение на власт и подчинение. Цитирайки нормата на чл. 19а АПК, приета от законодателя с изменение на закона от 2016 г. при липса на обратно действие, съдът е посочил, че даденото с нея легално определение на административния договор не въвежда за първи път този правен институт, който до този момент се е уреждал от специални закони, а през 2016 г. материята по този въпрос само е кодифицирана. Приел е, че договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 ЗЗО не са променили качеството си с въвеждането през 2016 г. в АПК на общи разпоредби за административния договор, а новото в регламентацията е само редът, по който се разглеждат споровете по изпълнението им и като процесуални тези правила са приложими към всички заварени спорни материални правоотношения. В заключение, с наличието на разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК към момента на повдигане на спора между страните във връзка с изпълнението на сключения през 2015 г. административен договор между тях, предвиждаща подведомственост на такъв вид дела на административния съд, съдът е обосновал крайния си извод за правилност на постановеното от първоинстанционния съд определение за прекратяване на делото и изпращането му за разглеждане от Бургаски административен съд .
С изложението си на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът е поддържал основания по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК. Поставил е въпросът: „ Каква е подсъдността на осъдителен иск на лечебно заведение, изпълнител на медицинска помощ, срещу НЗОК за незаплатени суми по договор за оказване на болнична помощ, сключен преди влизане в сила на чл. 19а от АПК – на граждански или административен съд”. Вторият поставен въпрос е изведен от така формулирания, а третият е фактически, тъй като касае конкретния спор. Цитираният въпрос е релевантен. Налице е и поддържаното от частният касатор основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с оглед даденото от въззивният съд разрешение в противоречие с подробно разгледаната и изброена практика на ВКС и ВАС, с която страната е поддържала, че е прието, че спорове, свързани с договори между изпълнители на медицинска помощ и Националната здравноосигурителна каса, се разглеждат от гражданския съд по общия ред, тъй като към момента на сключването им не е съществувала материалноправната норма на чл. 19а АПК . С оглед това, касационно обжалване следва да се допусне по този въпрос на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Частната касационна жалба е основателна.
С посочената от частния касатор практика определение № 236/05.04.2019 г. по ч.т.д. № 787/2019 г. на II т.о., определение № 189/23.04.2019 г. по ч.т.д. № 284/2019 г. на I т.о., определение № 202/02.05.2019 г. по ч.т.д. № 300/2019 г. на I т.о. всички постановени по реда на чл. 274, ал.3 ГПК, определение № 16/28.02.2019г. по гр.д. № 4/2019г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС и др. е прието, че спорът за изпълнение на договор по чл.20,ал.1,т.4 ЗЗО, сключен между НЗОК и изпълнител на медицинска помощ – лечебно заведение се разрешават по общия исков ред от гражданските съдилища, независимо че договарянето е реализирано по административен ред и договорът има административен характер. Този извод се обосновава по аргумент от новоприетите разпоредби на чл. 19ж АПК, чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК и §149, ал. 4 ПЗР към ЗИД на АПК, като последната изрично предвижда, че съдебните производства по спорове за изпълнение на сключените преди 01.01.2019г. административни договори, с изключение на тези по ЗУСЕСИФ, се извършва по реда на ГПК пред гражданските съдилища. Тази практика се споделя изцяло и от настоящият състав.
Наличието на такова разрешение в практиката на ВКС, на което постановеното и обжалвано пред настоящия състав въззивно определение противоречи, е основание същото да бъде отменено, а заедно с него – и потвърденото от него определение на Бургаски окръжен съд. След отмяната му, делото следва да бъде върнато на първата инстанция за продължаване на процесуалните действия по разглеждането и решаването на въникналия спор.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение



О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 74 от 12.03.2019 г. по в.ч.т.д. № 49/2019 г. на Бургаски апелативен съд .
ОТМЕНЯ определение № 74 от 12.03.2019 г. по в.ч.т.д. № 49/2019 г. на Бургаски апелативен съд и потвърденото с него определение № 178/12.02.2019 г. по т.д. № 71/2019 г. на Окръжен съд Бургас.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Бургас за продължаване на процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: