О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 387/20.05.2020 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на дванадесети май две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Веска Райчева
Членове: Зоя Атанасова
Геника Михайлова

разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1025 по описа за 2020 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 180/ 08.11.2019 г. по гр.д. № 405/ 2019 г., с което Пловдивски апелативен съд е отменил решение № 652/ 20.05.2019 г. по гр.д. № 2681/ 2017 г. на Пловдивски окръжен съд и е отхвърлил иска на „АДШ“ ЕООД срещу Д. Т. Р. - Б., предвиден в чл. 422 ГПК, за сумата 24 350 евро – връщане на заем по издадената заповед за изпълнение по чл. 418 ГПК № 202/ 03.04.2017 г. по ч.гр.д. № 379/ 2017 г. на Смолянския районен съд.
Решението се обжалва от „АДШ“ ЕООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол по процесуално-правния въпрос (обобщен и конкретизиран съгласно т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): Договорът за учредяване на ипотека доказва ли обезпеченото вземане и за отговора има ли значение обстоятелството, че въз основа на вписания нотариален акт за ипотека е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 6, пр. 2 ГПК, вр. чл. 173, ал. 3 ГПК, а предявеният иск е за съществуване на вземането (предвиденият в чл. 422 ГПК)? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол обосновава с довода, че въззивният съд го е решил в противоречие със следните решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК: решение № 174/ 23.07.2010 г. по гр.д. № 5002/ 2008 г. на IV-то ГО, решение № 420/ 21.11.2013 г. по гр.д. № 3176/ 2013 г. на IV-то ГО и решение № решение № 69/ 24.06.2011 г. по гр.д. № 584/ 2010 г. на III-то ГО. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК и в противоречие с чл. 240, ал. 1 и чл. 167 ЗЗД. Претендира разноските по делото.
Ответникът Д. Т. Р. – Б. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Решението е въззивно, по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е ищецът, а въззивният съд е отхвърлил иска, предвиден в чл. 422 ГПК. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК, а повдигнатият въпрос има претендираното значение. Съображенията са следните:
Въззивният съд е констатирал, че искът за сумата 24 350 евро е предвиденият в чл. 422 ГПК. В полза на „АДШ“ ЕООД срещу Д. Т. Р. – Б. е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, а при спазване на абсолютните процесуални предпоставки, произтичащи от чл. 414 и чл. 415 ГПК, заявителят е предявил срещу длъжника иска за съществуване на вземането по заповедта.
След това въззивният съд е констатирал, че заповедта за изпълнение е издадена въз основа на документ, предвиден в чл. 417, т. 6, пр. 2 ГПК, вр. чл. 173, ал. 3 ЗЗД – нотариален акт № 145/ 16.09.2011 г. за учредяване на договорна ипотека върху един апартамент в [населено място], собственост на длъжника и на неговия съпруг, в обезпечение на вземане за връщане на заем от 24 350 евро, предоставен от „АДШ“ ЕООД на двамата съпрузи. Подложил е на изследване волеизявленията в нотариалния акт и според тях е приел, че вземането по издадената заповед за изпълнение можа да произтича единствено от договор за заем, който съпрузите Б. са сключили при учредяването на ипотека. Отчел е реалния характер на договора за заем (чл. 240, ал. 1 ЗЗД), но и липсата на доказателства към 16.09.2011 г. „АДШ“ ЕООД да е предоставил парични средства на длъжника и/ или на неговия съпруг. С тези съображения е приел, че вземането по издадената заповед за изпълнение не е възниквало, а е отказал да обсъди събраните по делото доказателства, че на 09.12.2011 г. чрез пет транзакции по разплащателната сметка на длъжника е получен паричен превод от „АДШ“ ЕООД за сумата 47 624.46 лв., равностойна на 24 350 евро и посоченото в платежните нареждания основание „плащане по договорна ипотека“. Обобщил е, че доколкото следват ипотеката, тези доказателства са неотносими, а не установяват вземането по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
При тези мотиви, с които въззивният съд е намерил неоснователен иска, предвиден в чл. 422 ГПК, а е отменил първоинстанционното решение, с което е бил уважен и го е отхвърлил, повдигнатият въпрос обуславя въззивното решение. В цитираните решения на ВКС по реда на чл. 290 – 239 ГПК се приема, че не е еднозначен отговорът на въпроса, дали договорът за ипотека доказва обезпеченото вземане, а зависи от конкретния случай, а доколкото второто е постановено по иска, предвиден в чл. 422 ГПК, характеристиката на установителния иск не е предположила специфика на отговора. Даденото от въззивния съд решение е в противоречие с тази практика на ВКС. Налице са предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общото и допълнителното) за допускане на касационния контрол.
При тези мотиви, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 180/ 08.11.2019 г. по гр.д. № 405/ 2019 г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена в полза на Върховния касационен съд държавна такса 952.50 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за връщане на касационната жалба в зависимост от представянето на документа в дадения срок.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.