Р Е Ш Е Н И Е № 197 гр. София, 11.06.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 452 по описа за 2012 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Т. М. Д. против въззивна присъда № 10/24.01.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 2078/2011 г. С тази присъда Пловдивският окръжен съд е отменил присъда № 435/30.09.2011 г. по НОХД № 7282/2010 г., с която Районен съд – Пловдив е оправдал подсъдимия Т. М. Д. по повдигнатото му обвинение по чл. 201 от НК. Вместо това е признал същия за виновен в това, че на 05.03.2010 г., в гр. С., в качеството му на длъжностно лице – шофьор на тежкотоварен автомобил към [фирма] – гр.С., е присвоил чужди пари – 3725 лв., собственост на същото дружество, връчени му в това качество да ги пази, поради което и на основание чл. 201, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил по чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години. В касационната жалба и допълнение към нея се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Претендира се отмяна на осъдителната присъда и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Подсъдимият и неговия защитник, редовно призовани за с. з. пред ВКС, не се явяват. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което предлага въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. За да приеме, че подсъдимият е осъществил състава на чл. 201 от НК, като е присвоил 3725 лв. собственост на дружеството, в което е работел като шофьор, връчени му и приети от него за пазене при извършване на доставка на стоки, въззивният съд добросъвестно е изпълнил процесуалните си задължения, както и правилно е приложил материалния закон. Възраженията за неправилно тълкуване на доказателствата и порочно основаване на присъдата върху косвени доказателства са изцяло неоснователни. Преди всичко следва да се подчертае, че в тях липсва конкретика, по която да е възможно да се представи касационен отговор. От друга страна, проверявайки мотивите на въззивната инстанция, ВКС не констатира никакви нарушения от процесуален характер при анализа и оценката на доказателствата, които да поставят под съмнение крайния извод за извършено от подсъдимия съставомерно деяние по чл. 201 от НК. Постановяването на осъдителна присъда на основата на косвени доказателства не е порочна, а законна практика, стига те в своята съвкупност и логическо единство да обуславят това. В случая въззивният съд подробно и аналитично е проследил отделните етапи от поведението на подсъдимия – от момента на приемане на паричните средства при доставката на стоките в гр.Ш. на 05.03.2010 г. до разкриване на тяхната липса на 09.03.2010 г., които добре е съпоставил с намерението му да напусне фирмата, за което е бил подал предизвестие месец по-рано, а като цяло и с данните, очертаващи невъзможност с него да бъде осъществен личен контакт за изясняване на случая под предлог влошаване на здравословното му състояние. С основание е поставен акцент върху нелогичните му действия да прибере личните си вещи от камиона, като същевременно изостави същия незаключен и необезопасен заедно с намиращи се в него пари и документи (за които забравил през следващите два почивни и два работни дни), които е могъл своевременно да отчете непосредствено при завръщането му или в кратък срок след това. В мотивите са изложени и множество други съображения за невъзможност версията на подсъдимия да бъде кредитирана и обективните данни, които в своето единство и логическа връзка обуславят единствения и непротиворечив извод паричните средства да са били присвоени от него, които ВКС споделя и не намира за нужно да преповтаря. Предвид гореизложеното, ВКС намери, че не са налице сочените в жалбата касационни основания, поради което и атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 10/24.01.2012 г. на Пловдивския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 2078/2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: