4 Р Е Ш Е Н И Е №286 гр. София, 14 септември 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря............Марияна Петрова................и с участието на прокурора........................Тома КОМОВ..................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 672 по описа за 2015 г. Производството е образувано по чл.423, ал.1 от НПК. Постъпило е искане от осъдения Б. Д. Д. за възобновяване на нохд № 65/95г. на окръжен съд гр. Кюстендил. Излагат се доводи, че осъденият не е знаел за влязлата в сила осъдителна присъда, тъй като не присъствал на две съдебни инстанции. Сочи се и основание по чл.422, ал.1 т.1 от НПК. Твърди се също, че окръжният съд неоснователно е кредитирал някои от доказателствата, което съответства на касационно основание по чл.422, ал.1 т.5 от НПК. Настоява се за отмяна на присъдата по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание искането се поддържа от защитника на осъдения Д. – адв. Ц. както е подадено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Счита, че делото не е решено задочно, тъй като от доказателствата по делото се установява, че досъдебната и съдебната фази на процеса, включително и постановяването на присъдата са проведени в присъствие на осъдения, а при обжалването присъствието му не е било задължително. В ЕЗА, издадена от прокуратурата в гр. Кюстендил, не са били дадени гаранции за възобновяване на производството. Осъденият заявява, че иска връщането на делото за ново разглеждане, тъй като съгласно европейското законодателство имал право на ново дело. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 10 от 18.03.1996г., постановена по нохд № 65/95г. на окръжен съд гр. Кюстендил, подсъдимият Б. Д. Д. бил признат за виновен в това, че: 1. На 10.06.1994г.около 01.00ч. в [населено място] умишлено умъртвил Г. Л. М., Р. Н. И. и Р. Х. И. по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен за убитите начин и с особена жестокост, като пострадалите се намирали в безпомощно състояние, поради което и на основание чл.116, т.4, пр.2, т.5, т.6 и т.9 и чл.54 от НК му било наложено наказание от осемнадесет години лишаване от свобода ; 2. На същата дата и място запалил жилищна сграда на значителна стойност, съществувала е опасност пожарът да се разпростре и върху други имоти и от него последвала смъртта на С. М. С., като подсъдимият Д. не е искал или допускал смъртта на пострадалия С., поради което и на основание чл.330, ал.3, пр.2 във вр. с ал.2, т.2 и чл. 54 от НК му било наложено наказание от осем години лишаване от свобода. На основание чл.23 от НК на Б. Д. било наложено общо наказание от осемнадесет години лишаване от свобода, което било увеличено на основание чл.24 от НК на двадесет години, при първоначален "усилено строг" режим на изпълнение на наказанието. Със същата присъда Б. Д. бил осъден да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди на Х. И. Е. в размер общо на 250 000 лв.; на Н. И. Е. в размер на 100 000 лв.; на Д. С. Скринска в размер на 150 000 лв. и на М. М. Скринска в размер на 110 000лв. В останалата им част гражданските претенции били отхвърлени. Така постановената присъда била обжалвана от подсъдимия Д. чрез защитника му адвокат Т. пред Върховния съд на Република България, който с решение № 218 от 30.05.1997г., постановено по н.д. № 276/96г. на I н.о., оставил жалбата без уважение. Присъдата не била приведена в изпълнение, тъй като на 05.08.1997г. осъденият Д. напуснал пределите на Република България през ГКПП "К.". По издадена от окръжна прокуратура гр. Кюстендил ЕЗА № П-21/1997г. от 21.03.2007г., Д. бил задържан на ГКПП К., Румъния на 14.10.2014г. и предаден на компетентните български власти на 11.11.2014г. От страна на прокуратурата не са били предоставяни гаранции за възобновяване на делото. Относно основанието по чл.423, ал.1 от НПК Искането е подадено в рамките на предвидения срок по чл.423, ал.1 от НПК, поради което следва да се допусне до разглеждане. По същество искането е неоснователно. Настоящият касационен състав намира, че Б. Д. не е бил задочно осъден. Досъдебното производство е проведено с негово участие, като повдигането и предявяването на обвинението по чл.116 и чл.330 от НК е извършено в негово присъствие и това на защитника му адвокат Б. /л.28 от ДП/; а предявяването на разследването - лично и с адвокати Т., Б. и И. /л.212 от ДП/. Подсъдимият е присъствал на трите проведени съдебни заседания по нохд № 65/95г. на Кюстендилския окръжен съд. В протокола от 18.03.1996г. е записана последната дума на Д. и отбелязано обявяването на присъдата в присъствие на страните. На заседанието пред Върховния съд, Д. не се явил, редовно призован. Последното не е представлявало пречка за разглеждане на делото, тъй като присъствието на подсъдимия не е било задължително. Изпълняваната спрямо подсъдимия мярка за неотклонение "парична гаранция", не го е лишавала от възможност да се яви по свое желание пред съда. Съгласно действащия към онзи момент НПК /отм./, производството за проверка на присъдите е било двуинстанционно, поради което твърдението на осъдения, че не е присъствал на две съдебни инстанции е невярно. С оглед изложеното и при липсата на дадени гаранции за възобновяване на делото при предаването на лицето от чуждата държава, не са налице основанията на чл.423, ал.1 и ал.5 от НПК производството да бъде възобновено. Относно основанията по чл.422, ал.1, т.1 и т.5 от НПК Възобновяването на наказателно производство по искане на осъдения с твърдения за допуснати съществени нарушения по чл.348, ал.1, т.1 - т.3 от НПК е възможно само ако присъдата, решението или определението не е проверявано по касационен ред. В настоящия случай правилността на присъдата на Кюстендилския окръжен съд е била предмет на касационна проверка, поради което възобновяването на това основание е недопустимо. В чл.422, ал.1, т.1 от НПК е предвидена възможност за възобновяване на производството, ако някои от доказателствата, върху които се основава присъдата, се окажат неистински. Искането за възобновяване на това основание обаче не може да изхожда от осъденото лице, а е от изключителната компетентност на съответния окръжен прокурор - чл.420, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1, т.1 - 3 от НПК. С оглед изложеното искането на осъдения Д. за възобновяване на производството на основание чл.422 от НПК следва да се остави без разглеждане като недопустимо. Предвид изложеното и на основание чл.426 вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. Д. Д. за възобновяване на нохд № 65/95г. на Кюстендилски окръжен съд, на основание чл.423, ал.1 от НПК. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения Б. Д. Д. за възобновяване на нохд № 65/95г. на Кюстендилски окръжен съд, на основание чл.422, ал.1, т.1 и т.5 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :