Р Е Ш Е Н И Е
№
289
С о ф и я, 17 май 2010
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ
КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно
заседание на 14 м а й 2010 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ
ДЪРМОНСКИ
при
секретар Румяна Виденова
и
в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша
докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно
наказателно дело № 159/2010 година.
Производство по Глава тридесет и трета от НПК.
С искане по чл.420, ал.2 от НПК от името на осъдения М. А. М. от Ветово, област Русе, в момента в затвора Ловеч, се претендира отмяна или изменяване на въззивно решение № 192/13.11.2009 г., постановено по ВНОХД № 640/2009 г. на Русенския окръжен съд поради наличие на всички основания за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл. 348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
Изложените в искането оплаквания се поддържат в производството по възобновяване от осъдения и от защитника му адв. В. З. от САК.
Върховният касационен съд разгледа искането на осъдения в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 181 от 08.09.2009 г., постановена по НОХД № 3037/2008 г. на Районен съд - Русе подсъдимият М. А. М. от Ветово, в момента в затвора Ловеч, е признат за виновен в това, че на 19.06.2008 г. в Русе, повторно в немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага поддържал заблуждение у Д. Г. Х. от Русе и с това й е причинил имотна вреда в размер на 1 700 лв, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.4 вр.чл.209, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 5 години и 6 месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип – затвор, като е признат за невинен и е оправдан по предявеното му обвинение и да е възбудил заблуждението у пострадалата Х.
На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнението наложеното на подс. М. наказание от 10 месеца лишаване от свобода по НОХД № 130/2008 г. на Районен съд-Попово, което да изтърпи в затворническо заведение от открит тип – затворническо общежитие при първоначален общ режим.
Присъдата е била проверена от въззивната инстанция по жалба на защитника на подсъдимия с наведено в нея оплакване само за явна несправедливост на наложеното му наказание с искане за изменяването й и намаляване размера му близко до законовия минимум.
С въззивното решение № 192 от 13.11.2009 г. по ВНОХД № 640/2009 г. Русенският окръжен съд е уважил жалбата и е намалил размера на наказанието на подс. М. на 4 години лишаване от свобода, потвърждавайки присъдата в останалата част.
В искането от името на осъдения М. се навеждат за първи път оплаквания за материалноправна и процесуална незаконосъобразност поради неправилно приложение на закона и заради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване правото му на защита, както и за явна несправедливост на наложеното му наказание, съставляващи основания за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК, като се отправя искане за отмяна на атакуваното решение и оправдаване по предявеното му обвинение, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство и като последна алтернатива - искане за намаляване на размера на наложеното му наказание.
В пренията пред касационната инстанция от защитника му се поддържа само оплакването за явна несправедливост на наказанието на осъдения с искане за намаляването му до размера на изтърпяваната част, с оглед и дългия срок на предварителното му задържане до влизане в сила на атакувания съдебен акт.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет въззивно решение, непроверено от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо, като разгледано по същество, същото е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
Доводът за наличие на основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1 т.2 от НПК се поддържа в искането поради наличие на противоречие между диспозитива и мотивите на двата инстанционни съдебни акта, което пък се свързва с оплакването за несъставомерност на деянието и основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. И двете оплаквания са неоснователни.
Искането е вътрешно противоречиво (за разлика от мотивите на атакуваното въззивно решение), като едновременно се признава, че фактите по делото били безпротиворечиво изведени, а от друга, че не било установено подс. М. нито да е възбуждал, нито да е поддържал заблуждение у пострадалата и затова деянието му се явявало несъставомерно. Фактически се цели увеличаване тежестта на основното оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание.
Въззивният съд с основание не се е съгласил с извода на първоинстанционния, че осъденият М. сам е възбудил заблуждение у пострадалата и я е накарал да извърши акт на имуществено разпореждане, с което й е причинил имотна вреда. В искането не се оспорва възприетата фактическа обстановка, като некоректно се коментират някои от съображенията на съда, изолирано от наличната доказателствена основа. Най-малкото фактът, че при срещата на М. с пострадалата св. Д. Х. на пазара той й е предоставил мобилния си телефон да говори с “адв. Василев”, за да я убеди да му предаде парите говори, че не е действал сам и както е отбелязал окръжният съд, пропуск на разследването е неустановяването на съучастниците му. И ако липсват достатъчно доказателства, че именно осъденият от ползваната от него СИМ-карта е провел първоначалните разговори за “убеждаване” на св. Х да помогне парично за освобождаването на близкия си, поведението му на пазара потвърждава съучастието му в извършване на измамата чрез поддържане на създаденото в нея заблуждение до предаване на сумата от 1700 лв. Или, този извод на съда съвсем не почива на предположения, а на надлежно установени обстоятелства, имащи своето съществено значение за правната обосновка на действията му. В тази насока процесуалното поведение на осъдения следва резултатите от разследването. Така, на досъдебното производство се е възползвал от правото си да не дава обяснения по обвинението, на съдебното следствие пред районния съд е изложил твърдения, че случайно се е намирал в района, когато пострадалата е предала парите на измамника си, които са били детайлно проверени, включително и като са били оборени показанията на близките му, опитали се неуспешно да подкрепят защитната му теза. Пред въззивния съд е признал “грешката си”, като наред с възстановяване вредите на пострадалата е постигнал значително смекчаване на наложеното му наказание. Пред настоящата инстанция вече се поднасят имената на съучастниците му, с което само се потвърждават фактическите, а оттам и правните изводи на въззивния съд. И ако заради пропуските на обвинението не са обхванати всички дейци, то в случая с искането напълно неоснователно се оспорва наказателната съдба на осъдения М. Всъщност, така заявените основания не се поддържат в пренията пред ВКС, а като неоснователни, следва да бъдат оставени без уважение.
Поради това ВКС намира, че не е налице както основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, вр.ал.1, т.2 от НПК, а доколкото нарушението на материалния закон се свързва само с фактите относно авторството на деянието в лицето и на осъдения М. и характера на действията му - при възприетите от съдилищата факти не е налице и основанието за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК.
Въззивният съд е отделил сериозно внимание в мотивите си на въпроса за размера на дължимата се на М. санкция, което е било предмет на единственото оплакване във въззивната му жалба. Сега в наведените доводи в пренията пред ВКС се признава участието му в извършване на деянието, предмет на обвинението, но същото се омаловажава до степен, която да позволи много по-благоприятното му третиране като извършител на тази противоправна проява. Това би могло да се приеме, ако от приложената по делото справка за съдимост не се установява, че само месец преди това е влязла в законна сила присъда за осъждането му пак за измама (останала във фазата на опита) на жена от Попово, Русенския регион, извършена в края на предходната 2007 година с предмет една значителна за обикновения гражданин сума. Отчетено е като отегчаващо обстоятелство другото му осъждане, за което престъпление му е било наложено административно наказание по чл.78а, ал.1 от НК. Искането на осъдения не е съобразено както с високата обществена опасност на деянието му, трудностите при разкриването на този вид престъпления, което се доказва и от хода на настоящето наказателно производство, така и отражението им върху социалната среда, особено за възрастните граждани, които обичайно са обект на набезите на измамниците. В тази връзка съвсем неубедително е позоваването на липса на квалифициращото обстоятелство “големи размери” на предмета на измамата, особено на фона на обществената нетърпимост към такива прояви. От друга страна, младостта на М. не позволява снизходително отношение към него при осъществените за твърде кратко време две тежки престъпления против собствеността на гражданите, като за първото е получил кредит на доверие от съда, въпреки целените, но ненастъпили не по негово усмотрение сериозни вредни последици за измамената също жена. Преценявайки всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността му за случая обстоятелства въззивният съд е направил законосъобразния извод, че е налице само известен превес на първите над вторите, а и ВКС намира, че нито са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, нито пък че минимално предвиденото в закона, а и наложеното му наказание се явява несъразмерно тежко на извършеното, за да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Затова неоснователно е възражението за явна несправедливост на определеното му наказание, тъй като за постигане на целите по чл.36 от НК значение имат и онези обстоятелства относно личността на дееца, влияещи върху изводите за необходимите пенитенциарни мерки върху дееца. Всичко това дава основание да се подкрепи становището на инстанционните съдилища за налагане на едно по-сериозно наказание на М. , основателно намалено от въззивния съд, поради което и доводите в искането му за наличие на основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК също следва да бъдат оставени без уважение, а оттам – и искането му за възобновяване като цяло.
За прецизност ВКС намира за необходимо да отбележи, че при определяне на първоначалния режим за изтърпяване на предишното наложено на осъдения наказание лишаване от свобода е допуснато нарушение при приложението на закона, което не е отстранено от въззивния съд – същият се явява осъден и като такъв и това наказание следва да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип – затвор, но тъй като производството пред ВКС е по негово искане и се влошава положението му, този пропуск не може да бъде отстранен от касационната инстанция.
С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.424, ал.1 от НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. А. М. от Ветово, област Русе, в момента в затвора Ловеч, за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение № 192 от 13.11.2009 г., постановено по ВНОХД № 640/2009 г. на Русенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: