Р Е Ш Е Н И Е № 89 гр. София, 05.08.2020 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1859/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.48 и сл. ЗМТА. Предявен е иск от „Балкантабако” ЕООД със седалище в [населено място], обл. П., против „Рила Консулт“ ЕООД за отмяна на арбитражно решение от 08.07.2019 г. по арбитражно дело № 002/2019 г. на Арбитражен съд при Европейска юридическа палата /АС при ЕЮП/ - [населено място]. В исковата молба се поддържа, че арбитражното решение подлежи на отмяна на основание чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА, тъй като е постановено при отсъствие на арбитражно споразумение по смисъла на чл.7, ал.1, т.2 ЗМТА и на предпоставките по чл.7, ал.3 ЗМТА, обуславящи компетентност на АС при ЕЮП да разгледа отнесения за разрешаване от „Рила Консулт“ ЕООД правен спор. Ищецът твърди, че в депозирания в арбитражното производство отговор на искова молба се е позовал на липсата на арбитражно споразумение и е направил възражение за некомпетентност на сезирания арбитраж, но арбитражният съд неправилно приел, че е компетентен да се произнесе по спора с оглед клаузата на чл.17 от представения с исковата молба на „Рила Консулт“ ЕООД договор за финансово - икономически консултации и счетоводни услуги с дата 28.12.2017 г., в която е обективирано постигнато от страните валидно арбитражно споразумение. Според ищеца, представеният в арбитражното производство договор е недействителен и не е породил правни последици, включително в частта относно клаузата на чл.17, тъй като не съдържа изходящо от него валидно волеизявление, а е сключен от лице без представителна власт - бившият управител на „Балкантабако” ЕООД Т. С. Т. - Ш., респ. съставен е за целите на арбитражното производство на по-късна от вписаната в текста му дата и в момент, към който представителните правомощия на Т. Т. - Ш. вече са били прекратени вследствие решение на едноличния собственик на капитала на дружеството от 09.10.2018 г. за освобождаването й като управител (обстоятелство, вписано в търговския регистър на 19.11.2018 г.). Тезата за недостоверност на датата на договора, поддържана и пред арбитражния съд, е аргументирана от ищеца със следните твърдени факти : Представеният договор цели да облагодетелства „Рила Консулт” ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е Н. Ш., с когото Т. Т. - Ш. има сключен граждански брак; Към 28.12.2017 г. предметът на дейност на „Рила Консулт” ЕООД не е включвал счетоводни услуги и дейност като счетоводно предприятие, каквото изискване е въведено от Закона за счетоводството за предприятия, извършващи такава дейност; След освобождаването й като управител на „Балкантабако” ЕООД, но преди вписване на това обстоятелство в търговския регистър, Т. Т. - Ш. се е разпоредила със 76 % от капитала на дружеството в полза на друго представлявано от нея дружество с пълномощно, което не й предоставя права за разпореждане, и с уговорката, че цената на прехвърляните дялове е платена, като разпоредителната сделка е оспорена по съдебен ред и е образувано досъдебно производство по повод подаден сигнал срещу действията на бившия управител; В писмената кореспонденция между страните, представена в арбитражното производство от „Рила Консулт“ ЕООД, не се споменава наличие на договор за финансово - икономически и счетоводни услуги с дата 28.12.2017 г.; Представената от „Рила „Консулт“ ЕООД фактура № [ЕГН] с дата на издаване 02.01.2019 г., в която е отразена стойността на претендираното в арбитражното производство възнаграждение за предоставени на „Балкантабако“ ЕООД финансово - счетоводни услуги, не е осчетоводена от „Рила Консулт“ ЕООД, не е включена в подадената от дружеството справка - декларация по ЗДДС и въз основа на нея не е внесен ДДС в законовоустановения срок през периода, за който се твърди, че е действал договорът с дата 28.12.2017 г. Предвид поддържаните в исковата молба фактически твърдения, ищецът прави искане за отмяна на арбитражното решение и за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът „Рила консулт” ЕООД със седалище в [населено място] оспорва предявения иск като неоснователен. Излага доводи, че арбитражният съд се е произнесъл по спора при наличие на валидно арбитражно споразумение, обективирано в чл.17 от представения в арбитражното производство договор с автентична дата 28.12.2017 г., която обвързва дружеството - ищец в качеството на договаряща страна. Възразява, че доколкото в хода на арбитражното производство „Балкантабако“ ЕООД не е оспорило изпълнението на договора и не е доказало неговото антидатиране, повторното разглеждане на твърденията и доводите за недействителност на договора и за отсъствие на валидно арбитражно споразумение ще доведе до недопустимо ревизиране на правилността на арбитражното решение по реда на чл.48 и сл. ЗМТА. По съображения, подробно изложени в отговора на исковата молба и в хода на устните състезания, ответникът заявява становище за отхвърляне на иска и претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на твърденията и доводите на страните и на доказателствата по делото, съобразно правомощията в производството по чл.48 ЗМТА приема следното : Искът за отмяна на арбитражно решение е предявен от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА и е допустим. Производството по арб. д. № 002/2019 г. е образувано пред АС при ЕЮП - [населено място] по повод подадена от „Рила Консулт” ЕООД искова молба, с която е предявен иск против „Балкантабако” ЕООД за заплащане на сумата 73 440 лв. - дължимо абонаментно годишно възнаграждение с падеж 31.12.2018 г. по чл.2 от договор за финансово икономически консултации и счетоводни услуги с дата 28.12.2017 г., сключен между „Рила Консулт” ЕООД като изпълнител и „Балкантабако” ЕООД, представлявано от управителя Т. Т. - Ш., като възложител, заедно с неустойки и законни лихви от предявяване на иска до окончателното плащане. В исковата молба дружеството - ищец е посочило, че компетентността на сезирания арбитражен съд произтича от съдържащата се в чл.17 на договора от 28.12.2017 г. арбитражна клауза, с която страните са уговорили всички породени от или отнасящи се до договора спорове да бъдат разрешавани от АС при ЕЮП съобразно неговия правилник от един арбитър, назначен от съда. В срока за отговор на исковата молба ответникът в арбитражното производство „Балкантабако” ЕООД е възразил писмено срещу компетентността на АС при ЕЮП да разреши повдигнатия от „Рила Консулт” ЕООД правен спор и е оспорил основателността на исковите претенции. Възражението за некомпетентност е аргументирано с твърдения за недействителност на договора и в частност на инкорпорираното в текста на чл.17 арбитражно споразумение по причини, че волеизявлението за сключване на договора не изхожда от „Балкантабако” ЕООД, тъй като е направено от Т. Т. - Ш. след освобождаването й като управител на дружеството и прекратяване на представителните й правомощия, и че договорът е съставен след датата 28.12.2017 г. в момент, следващ по време освобождаването на управителя с решение на едноличния собственик на капитала от 09.10.2018 г. С решението от 08.07.2019 г., чиято отмяна се иска в настоящото производство, АС при ЕЮП - [населено място] е осъдил „Балкантабако” ЕООД да заплати на „Рила консулт” ЕООД сумата 78 926.90 лв., от която 73 440 лв. - главница, съгласно чл.2 от договор за финансово - икономически консултации и счетоводни услуги от 28.12.2017 г. между „Рила консулт” ЕООД и „Балкантабако” ЕООД, 4 332.96 лв. - неустойка в размер на 0.1 % върху непогасените задължения, за всеки ден закъснение, изчислено от съответната дата на падежа 31.12.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба, и 590 евро, равняващи се на 1 153.94 лв. - неустойка по чл.13, ал.2, б.”б” от договора за забава при прекратяване на ползването и връщането на лиценз за програмен продукт „Бизнес навигатор”, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска на 01.03.2019 г. до окончателното плащане и разноски за арбитражното производство. В мотивите към решението съставът на арбитражния съд е приел, че е компетентен да разгледа и разреши спора, с който е сезиран, предвид наличието на валидно арбитражно споразумение между страните, обективирано в клаузата на чл.17 от договора с дата 28.12.2017 г. Възраженията на ответника за недействителност на договора и на арбитражното споразумение, както и оспорването на датата на договора, са преценени от арбитражния орган като недоказани и неоснователни. Предявеният от ищеца „Балкантабако“ ЕООД (ответник в арбитражното производство) иск за отмяна на постановеното от АС при ЕЮП арбитражно решение е с правна квалификация чл.47, ал.1, т.2, пр.1 ЗМТА. Искът е основан на твърдения за липса на арбитражно споразумение като последица от недействителност (несъществуване) на договора с дата 28.12.2017 г., които са наведени и пред арбитражния съд при оспорване на компетентността му в срока по чл.20 ЗМТА. Правото на страните в арбитражното производство да поискат отмяна на арбитражното решение в случай, че то е постановено при липса на арбитражно споразумение или въз основа на недействително арбитражно споразумение, произтича от закона - чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА. Поради това обсъждането на твърденията за липса на арбитражно споразумение и на компетентност на арбитражния съд в рамките на производството по чл.48 и сл. ЗМТА е допустимо, а възражението на ответника „Рила Консулт” ЕООД, че повторното им разглеждане ще доведе до недопустимо ревизиране на правилността на арбитражното решение, е неоснователно. Отмяната на арбитражно решение на основанието по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА предполага решението да е постановено от арбитражен съд или арбитър ad hoc при отсъствие на действително арбитражно споразумение между страните с характеристиките по чл.7, ал.1 ЗМТА. Арбитражното споразумение е процесуална предпоставка за компетентността на арбитражния съд да се произнесе по повдигнатия пред него правен спор. Оспорването на компетентността с възражение за несъществуване или недействителност на арбитражното споразумение е възможно и допустимо до изтичане на срока за отговор на исковата молба - чл.20, ал.1 ЗМТА. Ако този срок бъде пропуснат, компетентността на арбитража се стабилизира дори арбитражно споразумение да не е сключено или сключеното споразумение да е опорочено до степен на недействителност. За да е налице валидно арбитражно споразумение, е необходимо страните в арбитражното производство да са постигнали предварително писмено съгласие, оформено по някой от посочените в чл.7, ал.1 или ал.2 ЗМТА начини, за възлагане на избран от тях арбитражен орган да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали помежду им относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. В качеството му на самостоятелен процесуален договор арбитражното споразумение е независимо от действителността на договора, по повод на който е сключено, поради което нищожността на договора не означава сама по себе си недействителност и на съдържащото се в него споразумение за арбитраж /чл.19, ал.2 ЗМТА/. При изрично определени предпоставки законът - чл.7, ал.3 ЗМТА, признава компетентност на арбитражния съд да разреши отнесен до него правен спор, въпреки отсъствието на предварително писмено споразумение между страните със съдържанието по чл.7, ал.1 ЗМТА. Съгласно чл.7, ал.3 ЗМТА, арбитражното споразумение се смята за сключено и тогава, когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от сезирания от ищеца арбитраж или участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитража. Когато са осъществени предпоставките по чл.7, ал.3 ЗМТА, арбитражното споразумение се презумира за съществуващо, въпреки неспазване на задължителната писмена форма по чл.7, ал.1 и ал.2 ЗМТА, и постановеното арбитражно решение не подлежи на отмяна на основание чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА. От приложеното арбитражно дело № 002/2019 г. по описа на АС при ЕЮП се установява, че в срока за отговор на исковата молба ответникът - сега ищец, „Балкантабако“ ЕООД е възразил срещу компетентността на сезирания арбитражен съд да разгледа и разреши повдигнатия от „Рила Консулт“ ЕООД спор за заплащане на възнаграждение по договор за финансово - икономически консултации и счетоводни услуги с дата 28.12.2017 г., отричайки валидното сключване на договора и постигането на арбитражно споразумение със съдържание, отразено в договорната клауза на чл.17. Възражението за липса на компетентност е поддържано и в откритото заседание пред арбитражния съд, което обстоятелство подкрепя твърдението на ищеца, че страните не са обвързани от арбитражно споразумение, презумирано по силата на чл.7, ал.3 ЗМТА. Предвид фактическите твърдения, на които е основан искът по чл.47 ЗМТА, произнасянето по неговата основателност е обусловено от разрешаване на спорния въпрос дали страните са обвързани от валидно писмено споразумение за арбитраж, възпроизведено в чл.17 от представения в арбитражното производство договор с дата 28.12.2017 г. Отговорът на този въпрос е неразривно свързан с изследване достоверната дата на договора, чието оспорване е в основата на защитната теза на ищеца за липса на арбитражно споразумение със съдържанието, отразено в чл.17 на договора, като последица от недействителност (приравнена на несъществуване) на целия договор. Воден от разбирането, че в текста на договора дружеството - ищец формално е посочено като договаряща страна, представлявана от управителя Т. Т. - Ш., и при евентуален успешен изход от оспорването ще се ползва от установената недостоверност на датата на договора, с доклада по делото настоящият състав на ВКС е възложил в тежест на ищеца да докаже твърденията си за съставяне на договора на различна дата, последваща спрямо вписаната дата 28.12.2017 г., и към момент, в който Т. Т. - Ш. вече не е имала право да го представлява в качеството на негов управител. Разпределението на доказателствената тежест е съобразено с разпоредбата на чл.193, ал.3 ГПК и с практиката в решение № 23/11.09.2017 г. по т. д. № 2413/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 18/13.02.2019 г. по т. д. № 2233/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., в които е прието, че когато договорът е подписан от страната - юридическо лице чрез неин представител, тя се явява съставител на документа, а не трето лице по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК, и в случай на оспорване се прилагат правилата на чл.193, ал.3 ГПК - оспорващата страна носи тежестта да докаже неистинността на съдържанието на документа, включително досежно посочената в него дата и действителното време на съставянето му. Изхождайки от самостоятелния характер на арбитражното споразумение - чл.19, ал.2 ЗМТА, съставът на ВКС преценява като неотносими към спора по чл.47 ЗМТА част от твърденията в исковата молба, с които ищецът е аргументирал тезата си за недостоверност на вписаната в договора дата, а именно - че договорът цели да облагодетелства „Рила Консулт” ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е съпруг на Т. Т. - Ш.; че след освобождаването й като управител на „Балкантабако” ЕООД Т. Т. - Ш. се е разпоредила със 76 % от капитала на дружеството в полза на друго представлявано от нея дружество, без да разполага с права за разпореждане и с уговорката, че цената на прехвърлените дялове е платена; че към датата 28.12.2017 г. предметът на дейност на „Рила Консулт” ЕООД не е включвал извършване на счетоводни услуги и дейност като търговско предприятие. От така твърдените факти не могат да се правят изводи за съставяне на договора след датата 28.12.2017 г. и в частност - след решението от 09.10.2018 г. на едноличния собственик на капитала на „Балкантабако” ЕООД за освобождаване на Т. Т. - Ш. като управител на дружеството. Дори да се приеме, че твърдените факти имат косвено значение за достоверната дата на договора, наличието на сключен граждански брак между едноличния собственик на капитала на „Рила Консулт” ЕООД и Т. Т. - Ш. и предприетото от последната разпореждане с дружествени дялове не дават основание да се приеме с категоричност, че договорът е съставен след прекратяване на правомощията на Т. Т. - Ш. като управител с намерение за облагодетелстване на „Рила Консулт” ЕООД и/или за увреждане на „Балкантабако” ЕООД (каквото намерение не е доказано от ищеца). С исковата молба ищецът е представил покана изх. № 01/22.01.2019 г., адресирана до „Рила Консулт” ЕООД, която съдържа признание на управляващия „Балкантабако“ ЕООД А. А., че през отчетната 2018 г. „цялостното счетоводно обслужване” на „Балкантабако” ЕООД е било възложено на „Рила Консулт” ЕООД. Предвид признанието, ирелевантно за достоверната дата на договора, а оттук - и за валидното сключване на инкорпорираното в текста му арбитражно споразумение, е дали към 28.12.2017 г. оповестеният предмет на дейност на „Рила Консулт” ЕООД е включвал предоставяне на счетоводни услуги. В подкрепа на твърдението, че договорът е съставен след датата 27.12.2018 г. и конкретно – след освобождаването на Т. Т. - Ш. като управител на „Балкантабако” ЕООД с решение на едноличния собственик на капитала от 09.10.2018 г., ищецът се е позовал на действията на ответника във връзка с осчетоводяване на представената в арбитражното производство фактура № [ЕГН] с дата 02.01.2019 г. и изпълнение на произтичащите от нея задължения по ЗДДС. За целта ищецът е ангажирал счетоводна експертиза, възложена на вещо лице С. Й.. Според заключението на вещото лице Й. фактурата е осчетоводена в счетоводството на „Рила Консулт” ЕООД съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти и от гледна точка на ЗДДС отразява изпълнена доставка - услуга, чието изпълнение е завършено на 31.12.2018 (с оглед уговорения в чл.2 на договора с дата 28.12.2017 г. срок за заплащане на дължимото от „Балкантабако” ЕООД годишно абонаментно възнаграждение - 31.12.2018 г.); Фактурата е издадена в законовоустановения срок от пет дни, но в системата на счетоводната програма „Бизнес навигатор” е въведена с достоверна дата на създаване 08.01.2019 г.; Справката - декларация, ведно с регистрите по чл.124, ал.1 ЗДДС, са подадени в НАП на 14.02.2019 г. като фактурата не е включена в тях, макар дължимият ДДС да е включен в данъчния период м. януари 2019 г. и да е внесен в срок; На 19.11.2019 г. „Рила Консулт” ЕООД е подало уведомление до НАП за допусната техническа грешка в справката от 14.02.2019 г. и след предоставена възможност за извършване на корекция на погрешно отразена фактура с получател „М.” ЕООД е „отворен” периода м. януари 2019 г.; По повод на това „Рила Консулт” ЕООД е представило в НАП коригирани справка - декларация и дневник за продажбите за м. януари 2019 г., в които е включило и издадената към „Балкантабако” ЕООД фактура № [ЕГН] с дата 02.01.2019 г.; Приходът от фактурата е включен в данъчен период за облагане по ЗКПО 2018 г. и участва при определяне на счетоводния и данъчен резултат за облагане през 2018 г., отразен в счетоводните сметки за приходи на „Рила Консулт” ЕООД и в подадената годишна данъчна декларация (ГДД) по чл.92 ЗКПО за 2018 г. Заключението на първоначалната експертиза е оспорено от ищеца и по негово искане е допусната повторна експертиза, изпълнена от вещо лице С. М.. Според констатациите в повторното заключение фактура № [ЕГН] с дата 02.01.2019 г. е осчетоводена от „Рила Консулт” ЕООД в периода 01 - 31.01.2019 г. и е въведена в счетоводния софтуер на 08.01.2019 г. с генериран служебен номер 10787, но не е включена в подадената на 14.02.2019 г. справка - декларация и в дневника за продажби по ЗДДС за данъчен период м. януари 2019 г.; Вследствие на пропуска начисленият за сделката по фактурата нея ДДС не е взет предвид при формиране на данъчния резултат за данъчен период януари 2019 г.; Фактурата е включена в коригирана справка - декларация от м. ноември 2019 г. и след открита процедура за корекция по повод фактура с получател „М.” ЕООД дължимият ДДС е включен при формиране на резултативната величина за периода м. януари 2019 г., заедно със задълженията за ДДС по други фактури, и впоследствие е внесен от „Рила Консулт” ЕООД. Във връзка със счетоводното отразяване на фактурата вещото лице М. е посочила, че с оглед предмета на доставка по чл.2 от договора с дата 28.12.2017 г. - абонаментно годишно възнаграждение, платимо към 31.12.2018 г., фактурата е следвало да бъде издадена за отчетен период 2018 г. и данните в извлечението от счетоводна сметка 703 „Приходи от продажби и услуги” сочат, че това изискване е изпълнено като приходът е отчетен по кредита на сметката на 31.12.2018 г. с основание „Договор с „Балкантабако” ЕООД от 28.12.2017 г.”. Констатациите в повторното заключение относно участието на прихода по фактурата с дата 02.01.2019 г. в счетоводния и финансов резултат по ЗКПО на „Рила Консулт” ЕООД за 2018 г. съвпадат с тези в първоначалното заключение, а именно - приходът е включен в отчетен период 2018 г., съгласно подадената на 27.03.2019 г. в НАП годишна данъчна декларация за годишен данъчен резултат и дължим годишен корпоративен данък за 2018 г., и дължимият корпоративен данък е внесен изцяло към 28.03.2019 г. Останалите констатации в заключението, касаещи обхвата и детайлите на извършената корекция по ЗДДС във връзка с уведомлението от 19.11.2019 г., са неотносими към предмета на производството по чл.48 и сл. ЗМТА и не следва да се обсъждат. Съпоставката между двете заключения разкрива противоречие само по отношение на констатациите за времето на деклариране и внасяне на дължимия ДДС за доставката по фактура № 20000001687 с дата 02.01.2019 г., в която са отразени основанието и стойността на претендираното в арбитражното производство парично вземане към „Балкантабако” ЕООД. Същевременно обаче и двете заключения съдържат непротиворечиви констатации, че фактурата е издадена и осчетоводена в счетоводните книги на „Рила Консулт” ЕООД през м. януари 2019 г. за задължение, възникнало към 31.12.2018 г. „по договор с „Балкантабако” ЕООД от 28.12.2017 г.” (съгл. данните по счетоводни сметки), както и че приходът по фактурата е включен във формирането на данъчния финансов резултат по ЗКПО за 2018 г., намерил отражение в подадената през м. март 2019 г. годишна данъчна декларация по чл.92 ЗКПО на „Рила Консулт” ЕООД. След преценка на заключенията и независимо от противоречията помежду им съставът на ВКС приема, че те не доказват по несъмнен и категоричен начин твърдението на ищеца, че договорът, в чл.17 на който е обективирано оспорваното като несъществуващо арбитражно споразумение, е съставен по-късно от 28.12.2017 г. и в момент, към който Т. Т. - Ш. вече не е била управител на „Балкантабако“ ЕООД. Дори да се възприеме констатацията на вещото лице С. М., че „Рила Консулт” ЕООД не е декларирало и внесло дължимия ДДС в съответствие с изискването на чл.86, ал.2 ЗДДС - като задължение за данъчен период м. януари 2019 г., а е сторило това по повод на извършената през м. ноември 2019 г. корекция, от допуснатото нарушение на ЗДДС не могат да се черпят аргументи за недостоверност на датата на договора като се имат предвид непротиворечивите становища на двете вещи лица, че фактурата за дължимо към 31.12.2018 г. абонаментно възнаграждение е издадена и осчетоводена от „Рила Консулт” ЕООД през м. януари 2019 г. и приходът от отразената в съдържанието й сделка е включен в годишния финансов резултат по ЗКПО, посочен в подадената през м. февруари 2019 г. ГДД по чл.92 ЗКПО. Тезата на ищеца за липса на арбитражно споразумение, обусловена от несъществуването на договора с дата 28.12.2017 г., се разколебава от цитирана по-горе покана изх. № 01/22.01.2019 г., изходяща от управляващия „Балкантабако” ЕООД А. А.. С поканата е отправено искане до „Рила Консулт” ЕООД, предвид „поет ангажимент за цялостно счетоводно обслужване” на „Балкантабако” ЕООД (и други представлявани от А. А. търговци) и предстоящо годишно приключване за 2018 г., да предостави в срок до 31.12.2018 г. примерно изброени документи, свързани с представителството, договарянето, осчетоводяването и отчитането на дейността на дружеството, заедно с пълната база данни към момента на предаване на електронен носител на ползвания счетоводен програмен продукт „Бизнес навигатор”. В отговор на поканата управителят на „Рила Консулт” ЕООД е благодарил за съвместната работа и за ползваните от „Балкантабако” ЕООД счетоводни и финансови консултации, отрекъл е представляваното от него дружество да разполага с оригинали на исканите документи и е отправил покана за заплащане в 7-дневен срок на сумата 73 440 лв. без ДДС, дължима за получени от „Балкантабако” ЕООД счетоводни и финансови консултации, и за връщане на предоставения за ползване лиценз за продукта „Бизнес навигатор”. В така разменената кореспонденция се съдържат данни за договорни правоотношения между двете дружества по повод финансово - счетоводното обслужване на „Балкантабако” ЕООД през 2018 г., за който период е претендирано присъденото с арбитражното решение абонаментно възнаграждение, а поканата съдържа направено към 22.01.2019 г. признание на представляващия дружеството, че през 2018 г. цялостното финансово - счетоводното обслужване е било възложено на „Рила Консулт” ЕООД. Обстоятелството, че в поканата не е посочен конкретния договор с дата 28.12.2017 г., не изключва съществуването на договора в правния мир, доколкото самият ищец отрича между него и ответника да е имало друг договор със същия предмет, а и претендираната с отговора на поканата сума за плащане съвпада по размер със сумата, отразена в издадената във връзка с договора от 28.12.2017 г. фактурата с дата 02.01.2019 г. Предвид изложеното настоящият състав на ВКС приема, че ищецът не е провел успешно доказване на твърденията си за недостоверна дата на представения в арбитражното производство договор между „Рила Консулт” ЕООД и „Балкантабако” ЕООД и за недействителност на договора, обуславяща несъществуване на обективираното в клаузата на чл.17 арбитражно споразумение. Арбитражното решение по арб. д. № 002/2019 г. на АС при ЕЮП е постановено при наличие на валидно арбитражно споразумение със съдържанието, възпроизведено в чл.17 на договора с дата 28.12.2017 г., поради което предявеният иск за отмяната му на основание чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен. В зависимост от изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените в производството по чл.48 и сл. ЗМТА разноски в размер на 1 082 лв., от които 1 032 лв. - адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 25.09.2019 г., платено по банков път с преводно нареждане от 07.10.2019 г., и 50 лв. - платено възнаграждение за вещо лице. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявения от „Балкантабако” ЕООД - [населено място], обл. П., против „Рила Консулт” ЕООД - [населено място], иск за отмяна на основание чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА на арбитражно решение от 08.07.2019 г., постановено по арбитражно дело № 002/2019 г. на Арбитражен съд при Европейска юридическа палата - [населено място]. ОСЪЖДА „Балкантабако” ЕООД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], обл. П., да заплати на „Рила Консулт” ЕООД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], ет.1, ап.3, сумата 1 082 лв. (хиляда осемдесет и два лв.) - разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :