О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 115 София, 17.05.2022 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети май две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.д. № 1335/2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на И. Я. И. чрез пълномощник адв. П. К., с искане за допълване на определение № 168 от 31.03.2022 г. по т.д. № 1335/2021 г. на ВКС, като се присъди адвокатско възнаграждение за депозирането на отговор на касационната жалба на ЗК “Лев Инс” АД, [населено място]. Ответната страна – ЗК “Лев Инс” АД, [населено място] – не депозира становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 1335/2021 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационни жалби на застрахователното дружество и на настоящия молител, насочени против решение № 260101 от 30.11.2020г. по т.д.326/20г. на Пловдивски апелативен съд. Настоящият състав с определение № 168 от 31.03.2022 г. по т.д. № 1335/2021 г. на ВКС не е допуснал касационно обжалване на решението по двете жалби, като в същото липсва произнасяне по искането на молителя за разноски. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е основателна. За да бъде уважено искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, в случай на позитивен резултат за ответната страна, страната следва да докаже реалното им извършването за производството, за което ги претендира. Молителят е депозирал отговор на касационната жалба на противната страна. В подадения отговор е налице искане за възмездяване на направените разноски. Към него са представени доказателства за реалното извършване на разноски. Представен е договор за правна защита и съдействие от 21.05.2021 г., в който в т. III е уговорено, че договореното възнаграждение от 5100 лв. с ДДС е заплатено към момента на сключване на договора в брой. Във връзка с нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде съобразено, че производството по т.д. № 1335/2021 г. на ВКС е образувано по две касационни жалби на всяка от страните по делото. ЗК „Лев Инс“ АД е обжалвал въззивното за разликата над 20 000 лв. за претърпените неимуществени вреди до присъдения размер от 144 000 лв., т.е. налице е материален интерес от 124 000 лв. Молителят е обжалвал същото решение за разликата над 144 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв., или интересът от обжалване е в размер на 56 000 лв. Следователно, претендираното възнаграждение за адвокат следва да бъде намалено съразмерно отхвърлената част от материалния интерес с 56/124 части от 5100 лв., или с 2303,22 лв., като се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2796,78 лв. При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 Тълкувателно решене № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната е отправила своевременно искане за присъждане на разноски за извършените от нейния процесуален представител действия и е доказала извършването им, поради което молбата й по чл. 248 ГПК за допълване на определението по чл. 288 ГПК следва да бъде уважена съразмерно на отхвърляне на жалбата на противната страна. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК определение № 168 от 31.03.2022 г. по т.д. № 1335/2021 г. на ВКС, І т.о, в частта му за разноските, като: ОСЪЖДА ЗК “Лев Инс” АД, [населено място], да заплати на И. Я. И., сумата 2796,78 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационна инстанция. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ