Р Е Ш Е Н И Е № 292 София, 27 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание проведено на 01 юни, двехиляди и дванадесета година, в състав: П РЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 671 / 2012 година Във ВКС на РБ е постъпило искане от осъденият В. Б. Г., за отмяна по реда на възобновяването, на присъда № 76 от 18. 04. 2005 год. постановена по НОХД № 414 / 2004 год. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора. В искането поддържано и в съдебно заседание, по същество се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен в нарушение на процесуалния и материалния закон, като е формулирано и оплакване свързано с неучастие на осъденото лице в проведеното наказателно производство. Претендира се за отмяна на постановената присъда и оправдаване на осъдения, алтернативно, за упражняване правомощията на ВКС по чл. 425, ал. 1, т . 3 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за основателност на искането с оглед предоставяне на гаранция за възобновяване на делото и неучастието на осъдения в проведеното наказателно производство. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване и след запознаване с материалите по делото и приложената ЕЗА, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 76 от 18. 04. 2005 год. постановена по НОХД № 414 / 2004 год. по описа на Районен съд –гр. Стара Загора, осъденият В. Б. Г. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 28 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, при първоначален „общ” режим на изтърпяване. Със същата присъда, на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, съдът групирал наказанията наложени на осъдения с присъди по НОХД №№ 430 / 1997 год., 682 / 1998 год., и 63 / 1998 год., всичките по описа на Районен съд – гр. Стара Загора, като му наложил най-тежкото измежду тях, а именно „лишаване от свобода” за срок от две години, изпълнението на което отложил при условията на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от четири години. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът постановил, осъденият Г. да изтърпи отделно от наложеното с присъдата наказание - „лишаване от свобода” за срок от шест месеца и отложеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, при първоначален „общ” режим на изтърпяване. Присъдата не е обжалвана, респективно, протестирана, като производството по делото е протекло по реда на чл. 268, ал. 3, т. 3 от НПК /отм./. След влизане на задочно постановената присъда в сила, с оглед нейното изпълнение, била издадена европейска заповед за арест № 755 / 07. 05. 2007 год., по описа на Окръжна прокуратура – гр. Стара Загора, с която е предоставена гаранция за възобновяване на делото. След екстрадирането на Г., присъдата е приведена в изпълнение. При тази фактология, Върховният касационен съд намира, че искането по реда на възобновяването е основателно поради следното: Макар че в искането на осъдения е сторено позоваване на общите основани визирани в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, е направено и оплакване свързано с неучастието на Г. в наказателното производство, което е пък специалното основание за възобновяване по чл. 432 от НПК. Според ВКС липсват пречки за преминаване от едно към друго основание за проверка на влезли в сила съдебни актове /ТР № 117 / 01. 12. 1956 год./, а и основанието по чл. 423 се ползва с процесуална приоритетност пред това по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК /поради и което не следва да се обсъждат доводите на защитата свързани с последното/. При това положение следва да се приеме, че ВКС е сезиран с искане на задочно осъден поради неучастието му в наказателното производство, по смисъла на чл. 423 от НПК, а категоричната разпоредба на чл. 423, ал. 5 от НПК, налага, производството по делото да бъде възобновено независимо дали осъдения е знаел или не за съдебното производство, поради и което, искането се явява основателно и следва да бъде уважено. С оглед разпоредбата на чл. 423, ал. 4 от НПК, ВКС се занима с мярката за неотклонение на осъдения В. Б. Г., като констатира, че такава в действителност не е определяна, поради и което произнасяне в тази насока не е необходимо. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, искането на задочно осъдения В. Б. Г. за отмяна по реда на възобновяването, на присъда № 76 от 18. 04. 2005 год. постановена по НОХД № 414 / 2004 год. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора, за основателно, поради и което същото следва да бъде уважено и отменен постановения съдебния акт, като делото бъде върнато за ново разглеждане в досъдебното производство, като стадий, в който е започнало задочното производство – чл. 425, ал. 2 от НПК Воден от горното и на основание чл. 423, ал. 5 и чл. 425, ал. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването присъда № 76 от 18. 04. 2005 год. постановена по НОХД № 414 / 2004 год. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане в досъдебното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.