Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 6 Р Е Ш Е Н И Е № 7 С., 26.01. 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари, през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 456 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Н. Ж. от [населено място], чрез пълномощника й адв. К. К. от АК-В., против въззивно решение № 1377 от 18.11.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1619 по описа за 2010 г. на Варненския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 2045 от 09.06.2009 г. по гр.д. № 8896/2006 г. на Варненския районен съд, 31 с-в, е отхвърлен предявеният от касаторката срещу К. Н. К., И. А. К., и двамата от [населено място], [община], А. К. Н. и Н. К. Н., и двете от [населено място], иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, за обявяване по отношение на ищцата за недействителен на договор за дарение на недвижим имот представляващ жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], построен върху държавно дворно място, цялото с площ от 263 кв.м., парцел ХVІ в кв. 1088 по плана на [населено място], извършено от първите двама ответници в полза на вторите две ответници, материализиран с н.а. № 72, т. 1, рег. № 272, д. № 82/1998 г. на нотариус, с район на действие районен съд [населено място]. Претендира отмяна на въззивното решение като неправилно и постановяване на друго от касационната инстанция на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, с което да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. В съдебно заседание пълномощникът на касаторката адв. К. поддържа касационната жалба, изразява становище за неправилност на въззивното решение, поради което моли да бъде отменено и постановено друго от касационната инстанция, с което бъдат уважени предявените искове по чл. 135 ЗЗД. С определение № 1096 от 07.10.2011 г. по делото е допуснато касационно обжалване на решението по материалноправния въпрос от значение за изхода на спора, а именно - от кой момент за кредитора-ищец започва да тече погасителната давност на иска по чл. 135 ЗЗД в случаите, при които процесният имот, предмет на увреждащата сделка, чиято недействителност се претендира, в по-ранен момент е бил прехвърлен с договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на длъжниците от общия праводател на кредитора и длъжниците, който договор впоследствие е бил развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД с влязло в сила съдебно решение, който е решаван противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответниците по касационната жалба К. Н. К., И. А. К., и двамата от [населено място], [община], А. К. Н. и Н. К. Н., и двете от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. В. от АК-В., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорват касационната жалба като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 135 ЗЗД въззивният съд е приел, че те са погасени по давност, тъй като вземането на ищцата е станало изискуемо, считано от датата на увреждащата сделка – 03.11.1998 г., а искът е заведен на 27.11.2006 г. - извън петгодишния давностен срок. Отговорът на поставения материалноправен въпрос е поставен в зависимост от характера и предпоставките на установителния иск по чл. 135 ЗЗД. Този иск има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка е извършена преди възникване на вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора. Ако павловият иск е съединен обективно с иска за вземането, предмет на делото наред с потестативното право са и правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. В този случай съдът ще съобрази в решението по павловия иск дали вземането съществува, както и в решението по иска за вземането – правната промяна. Кредиторът обаче може да предяви само павловия иск, без да предяви вземането си или да предяви вземането си в друго производство. В този случай правоотношенията, от които произтича вземането не стават предмет на делото по павловия иск и съдът не може да преценява дали съществуват правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. В производството по павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Качеството на кредитор в случаите, при които е прехвърлен недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане за наследника на праводателя – прехвърлител възниква от момента на смъртта на последния, т.е. от този момент за наследника възниква правото на иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД – да иска разваляне на алеаторния договор, поради неизпълнение от страна на приобретателя, както и правото на иск по чл. 135 ЗЗД, в случай, че приобретателят е прехвърлил процесния имот на трето лице с цел да увреди кредитора. Давността за обявяване на относителна недействителност на увреждащата сделка тече от момента на сключването й. От този момент увреденият става носител на субективното право на обезщетение за увреждането, т.е. за него възниква и правото да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника, а претенцията да претендира недействителност се погасява с изтичане на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД, с начало сключване на съответната увреждаща сделка. Тъй като правото на иск по чл. 135 ЗЗД за прехвърлителя по алеаторния договор при неизпълнението му възниква от момента на увреждащата сделка, този момент е валиден и за неговия наследник по силата на наследственото правоприемство, т.е. за наследодателя-прехвърлител и кредитор, в случай, че неизпълнението по алеаторния договор предхожда увреждащата сделка, давностният срок започва да тече от деня на сключването й, като след смъртта му по силата на наследственото правоприемство, този срок е продължава да тече и по отношение на неговия наследник, който встъпва в правата му. По касационните основания : Касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение е правилно. По делото е установено, че с н.а. № 97, т. ІІІ, д. № 888/1988 г. общата праводателка на ищцата и първия ответник С. Н. е прехвърлила процесната сграда на сина си К. К. срещу задължение за издръжка и гледане, а с н.а. № 72, т. 1, д. № 82/1998 г. К. К. и неговата съпруга И. К. са надарили своите дъщери А. и Н. К. с този имот. С решение № 476 от 21.04.2009 г. по гр.д. № 2271/2008 г. на Варненския окръжен съд, влязло в сила на 30.12.2009 г. е бил развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД поради неизпълнение алеаторният договор, сключен между С. Н. и К. К., обективиран в н.а. № 97/1988 г. Общата праводателка на ищцата В. Ж. и първия ответник К. К. - С. Н. е починала на 30.10.2001 г. Съгласно общото правило на чл. 114, ал. 1 ЗЗД началния момент на давностния срок е този, в който вземането е станало изискуемо. Щом правният субект има качеството кредитор, длъжниковото имущество му служи като общо обезпечение за вземането. Всяко действие, с което длъжникът създава или увеличава своята неплатежоспособност е увреждащо спрямо кредитора. Следователно от този момент за него възниква правото да иска отмяната му и това е моментът, в който започва да тече и давностния срок за предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД. В случая С. Н. като общ праводател на ищцата Ж. и първия ответник К., в качеството й на кредитор по алеаторния договор, при неизпълнението му от страна на приобретателите, е имала право да иска обявяване на относителната недействителност с иск по чл. 135 ЗЗД на увреждащата сделка – дарение в полза на А. и Н. К. с начален момент 03.11.1998 г., като след нейната смърт на 30.10.2001 г. нейните права за съответната част са преминали върху ищцата по силата на наследственото правоприемство като петгодишния давностен срок е продължил да тече и е изтекъл на 03.11.2003 г., а искът е предявен на 27.11.2007 г., след изтичането му. Незнанието на кредитора, че има вземане или че вземането му е изискуемо, не е пречка за течението на погасителната давност за това вземане, нито е причина за прекъсването или спирането й. Разпоредбите относно погасителната давност са с повелителен характер. Общото правило е, че не могат да се скъсяват или удължават установените давностни срокове по съглашение между страните, нито да се прави отказ от давност преди тя да е изтекла/чл. 113 ЗЗД/. Това се отнася и до началния момент, от който започва да тече давностния срок – не може да се установява различен от законово определения. Изключенията трябва да бъдат изрично нормативно уредени, както е напр. при чл. 197 ЗЗД – погасителната давност може да бъде продължена или съкратена със съгласие на страните относно исковете за недостатъци на продадена движима или недвижима вещ. Хипотезите, при които давност не тече или се прекъсва също са регламентирани от законодателя – чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, които са неприложими в настоящия случай. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира касационните оплаквания за неоснователни. Предвид гореизложените мотиви относно началото на давностния срок по претенцията с правно основание чл. 135 ЗЗД, давността по чл. 110 ЗЗД е започнала да тече от момента на увреждащата сделка, извършена с н.а. № 72, т. 1, д. № 82/1998 г. – от 03.11.1998 г. и е изтекла преди предявяване на иска на 27.11.2006 г., поради което възражението на ответниците за изтекла погасителна давност е основателно, както правилно е прието в обжалвания съдебен акт. При този изход на делото пред настоящата инстанция касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по касационната жалба А. К. Н. направените по делото разноски за касационното производство в размер на 800 лв. адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1377 от 18.11.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1619 по описа за 2010 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение. ОСЪЖДА В. Н. Ж. от [населено място], [улица] да заплати на А. К. Н. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] направените разноски за касационното производство в размер на 800/осемстотин/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :