Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 274   гр. София, 13  май 2010г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четвърти май, две хиляди и десета година, в състав:                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА         ЧЛЕНОВЕ :КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                     ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА     при  секретар  ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора  АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №206/2010 година             Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител М. И. срещу постановената по реда на чл.334, т.2, вр.чл.336, ал.1, т.3 от НПК оправдателна присъда №2/04.02.2010 година на Врачански окръжен съд. В депозираната жалба се релевират отменителните основания по чл.348 ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, като се предлага атакуваният съдебен акт да бъде отменен в обсега на предоставените касационни правомощия по чл.354, ал.3, т.2 и 3 НПК и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Очертаната позиция се аргументира с обстойни съображения за несъответност между приетата за установена фактология на инкриминираните деяния и приобщената доказателствена съвкупност, сочещи на “необоснованост”, но доколкото индицират на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при доказателствения анализ, предпоставили неправилно приложение на материалния закон, същите ангажират произнасяне на касационния съд. В съдебно заседание на 04.05.2010 година частният тъжител и неговият процесуален повереник се явяват пред ВКС, поддържат касационната жалба, като детайлизират доводите за тенденциозно и превратно тълкуване на доказателствата, чрез допълнително представени писмени бележки. Подсъдимият К. участвува лично и с упълномощен защитник в настоящото производство, който пледира за законосъобразност на въззивната присъда, поради недоказаност на повдигнатите от тъжителя обвинения. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява мнение за основателност на подадената от частния тъжител жалба. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционния контрол по чл.347НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №248 от 21.12.2009 година, обявена по нчхд №113/2009г., Мездренски районен съд е признал С. К. К. за виновен в това, че на 07.02.2009 година, в с. Т. умишлено причинил на М. Б. И. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.130, ал.2, вр.чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание – ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева, като оправдал същия по първоначално повдигнатото обвинение по чл.130, ал.1 от НК. В съответствие с изискванията на чл.54, вр.чл.45 от ЗЗД, първостепенният съд е осъдил подсъдимото лице да заплати на пострадалия И. сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъпното посегателство неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.02.2009 година до окончателното й изплащане, както и държавна такса, съобразно размера на уважената гражданскоправна претенция. С визирания съдебен акт подсъдимият К е признат за невиновен и оправдан за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр.чл.146, ал.1 от НК, и предявеният гражданския иск в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за неимуществена обезвреда отхвърлен като неоснователен и недоказан. С атакуваната въззивна присъда от 04.02.2010 година, Врачански окръжен съд, в производство инициирано по жалби на частния тъжител и подсъдимото лице, е отменил първоинстанционния осъдителен акт и оправдал С. К. и по предявеното обвинение по чл.130, ал.2 от НК, с произтичащите от това наказателноправни и гражданскоправни последици. Жалбата на частния тъжител М. И. е основателна. Визираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК са относими към реализираната от въззивния съд доказателствена дейност и формираните фактически изводи. Дерогирането на императивните процесуални предписания за обективност и всестранност при проверката и оценката на доказателствената маса са довели до несъблюдаване на материалния закон. Описаната фактология в атакувания съдебен акт се базира на неправилна интерпретация на инкорпорираните гласни и писмени доказателствени средства, и на изготвените по делото съдебни медицинска и технически експертизи. Схематично, повърхностно и изолирано са обсъдени свидетелските показания на Х. П. и М. Г. - очевидци на инцидента. С поставен акцент на обстоятелството, че посочените лица са работили на строителния обект под ръководството на частния тъжител и след механично възпроизвеждане на отделни фрагменти от твърденията им за инкриминираното деяние е заявена неубедителност на съдържимите се в тях данни. Задълбоченият преглед на коментираните източници, поотделно и във взаимовръзка с останалите материали обезпечава с висока степен на доказателствен интензитет очертаното в тъжбата на М. И. обвинение.   Логично, последователно и еднопосочно разпитаните свидетели пресъздават хронологията на разгърналия се на 07.02.2009 година, в с. Т. словесен сблъсък, прераснал във физическа разправа, в рамките на която предлагат непосредствените си възприятия по основния факт –извършването на инкриминираното посегателство, времевите му и пространствени параметри, механизма на неговото осъществяване, използуваното средство и настъпилите от неправомерната проява общественоопасни последици /телесните увреждания на пострадалото лице/. В проведеното от РС-Мездра съдебно заседание на 24.06.2009 година Х. П. е категоричен за нанесения от С. К. удар на И. „... Подсъдимият удари тъжителя по главата с нещо, което приличаше на палка..., като пояснява че именно тези действия са мотивирали намесата на Г. Житейски правдив е и разказът на М. Г. , изцяло кореспондиращ на показанията на свидетеля П. При отразяване на конфликта между подсъдимото лице и М. И. , непредубедено същият прави изявление ” ... Видях че става нещо и тогава отидох и застанах между тях... Палката беше в ръката на подсъдимия... ”. В допълнение Г. добросъвестно уточнява, че самият удар не е възприел, поради бързината на случващото се, но при визуалния контакт с участващите в инцидента лица след разтърваването им, забелязал „оток по главата на тъжителя” . В. обстоятелства, сочещи на упражнено физическо насилие от подсъдимото лице спрямо М. И. , анализирани в контекста на внушаващите достоверност и обективност форма и съдържание на депозираното от Х. П. и М. Г. в хода на съдебния процес, обуславят тяхното безусловно кредитиране и предпоставят доказателствената им тежест. Въззивната инстанция е пренебрегнала и това, че установеното досежно фактите, включени в лимитирания от чл.102 от НПК предмет на доказване чрез първичните доказателства в представените им очертания напълно корелира на събраните в съдебната фаза производни доказателства. Пресъздадените от присъстващите на местопрестъплението очевидци фактически положения, юридически значими за инкриминираното престъпление се подкрепят убедително от свидетелските показания на полицейските служители С. П. и Г. Д. ; на колегите на тъжителя И. - Л. Х. , А. П. и К. Г. ; и на Й. Ц. , лекар-хирург в МБАЛ, гр. М., прегледал пострадалото лице след инцидента. Те възпроизвеждат безпристрастно направените от М. И. след инкриминирания акт извънсъдебни волеизявления, и коректно описват възприетите видими телесни травми по главата на жертвата на неправомерното деяние /подутина зад ухото вляво и зачервяване в областта около слепоочието/. Игнорирани са и съдържимите се в писмения доказателствен материал фактически данни /медицинско свидетелство и амбулаторен дневник/, които при съпоставяне и съотнасяне с обсъжданите гласни доказателства мотивират съответност по отношение на извършеното посегателство спрямо личността, индивидуализиращите го характеристики и причинените с него вреди /телесните наранявания на пострадалия/. Контролираният съд не е съобразил характера на съдебномедицинската експертиза като способ за доказване в наказателния процес и повърхностно коментирал словно материализираните в нея научни мнения, представляващи своеобразна проверка и обективна оценка за истинността на приобщените чрез очертаните доказателствени средства фактически данни. По своята правна природа съдебната експертиза е система от сложни и различни по своето естество действия /проучвания и изследвания/ в обсега на които участващите вещи лица, използвайки притежаваните специални знания в областта на науката, техниката и изкуството, съдействат за изясняване на обстоятелствата по делото чрез даване на основани върху доказателствените материали заключения, обективиращи изводи от известни за неизвестни факти. На базата на констатираните обективни находки и относимите към казуса медицинските познания съдебният експерт е предложил своите съждения и извел умозаключения, обосноваващи че травматичното увреждане на М. И. /оток в окосмената част на главата вляво и във външния край на лява клепачна цепка/ по своите медико-биологични особености може да бъде получено в посоченото от разпитаните лица време и по описания от тях начин -удар с твърд тъп предмет. Очертаната и доказателствено обезпечена позиция за извършено неправомерно деяние против личността на М. И. и за съпричастността на подсъдимия К към него не се опровергава и от инкорпорираната чрез заявеното от Н. М. , В. Ц. , Т. К. и Ц. Вутов доказателствена съвкупност, на която въззивният съд обръща внимание. В качеството на свидетели визираните процесуални участници не отричат употребата на насилие от С. К. спрямо пострадалия И. , а твърдят че не са видели нанасянето на удари. Не са интерпретирани по надлежния начин и обстоятелствата, релевирани от М. , пътувала с лекия автомобил на С. К. в инкриминирания ден, индициращи на „ навеждане и вземане на намиращия се на пода между първата и втората седалка на колата багаж” по време на разразилия се спор, което в аспекта на бързината на развилите се събития и реализирани действия не изключва нанасянето на удар на пострадалия И. Не са преценени адекватно и релевантни детайли в депозираните от свидетелите Ц. , К. и Вутов показания, сочещи на възприети отделни епизоди от развоя на конфликта и на тяхното местонахождение, предопределящо ограничени възможности за видимост, с оглед установеното чрез техническите експертизи разстояние /71,90м/ до мястото на произшествието. Предложената аргументация формира вътрешното убеждение на касационната инстанция за неизпълнение от Врачански ОС на предписаните от разпоредбите на чл.чл.13, 14 и чл.107 от НПК процесуални задължения, с произтичащите от това накърняване на правата на частния тъжител като страна в съдебното производство и неправилно приложение на материалния закон.     Констатираните пороци и пропуски при реализирания от въззивния състав доказателствен анализ, обосновали несъблюдаване на относимите материалноправни норми, изпълват със съдържание касационните основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК и обуславят упражняване на регламентираните в чл.354, ал.3, т.т.2 и 3 от НПК правомощия на ВКС. По изложените съображения касационната инстанция счита, че в пределите на възложената й компетентност, следва да отмени атакувания съдебен акт от 04.02.2010 година, по внчхд №58/2010г., по описа на ОС-Враца , като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При последното коментираните въпроси в съобразителната част на настоящото съдебно решение по фактите и приложимото право да намерят мотивиран и юридически издържан отговор чрез изискуемото се обективно и всеобхватно обсъждане на доказателствата, с последващата им прецизна оценка, по предвидения от процесуалния кодекс ред и в очертаната от него форма. Воден от горното и на основание чл.354, ал.3, т.т.2 и 3 НПК, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивна присъда №2 от 04.02.2010 година на Врачански окръжен съд, постановена по внчхд № 58/2010 година. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане, от друг състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ:1.   2.