1 4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №375 гр. София, 16.06.2022г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на единадесети май, две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия Ангелова т.д. № 541/2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на С. Б. Б., В. С. М., С. С. Б. и Н. Г. М., чрез процесуален представител, против Решение № 142 от 11.11.2021г. по в.т.д. № 209/21г. на Апелативен съд – Варна, с което след отмяна на Решение № 260308 от 23.10.2010г., постановено по т.д. № 2026/2019. по описа на Варненски окръжен съд, са отхвърлени исковете на С. Б. Б., действаща чрез своята майка и законен предста- вител Р. В. Б., В. С. М., С. С. Б. и Н. Г. М. срещу „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“АД, предявени на основание чл.226, ал.1КЗ /отм./, вр.§ 22 от КЗ, вр.чл.45 ЗЗД, чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от по 100 000 лв., или общо в размер на 400 000 лв., представляваща застра- хователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от всеки един от тях, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от смъртта на В. Б. Б., настъпила в резултат на ПТП на 03.01.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2016г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се излага, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва се като необоснован изводът на въззивния съд, че по делото не е доказана изключителност на отношенията между починалия и неговите сестра, баби и дядо. По подробно изложени съображения се моли за отмяната му и за постановяване на акт по същество, с който исковете да бъдат уважени в размер на 60 000 лв. за първата ищца и по 30 000 лв. за останалите ищци. Претендират се разноски. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на хипотезата на чл.280 ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Какви са критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение, и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?; 2. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, при наличието на събрани по делото доказателства, обосноваващи изградена между починалото лице и преживелия го родственик особено близка връзка, респ. действително претърпени от последния вреди? Твърди се, че постановеното въззивно решение обхваща посочените въпроси и те са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС - ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д.№ 1/2016 г. на ОСНГТК, както и с практика на ВКС по чл.290 ГПК, съответно цитирана. Ответникът по касация - „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“АД не депозира писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, II-ро отделение, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, констатира следното: Касационната жалба изхожда от легитимирани страни, подадена е в законоустановения срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По спорния въпрос относно легитимацията на ищците, съставът на въззивния съд, след съвкупна преценка на събраните по делото гласни доказателства, е приел, че в конкретния случай няма основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в Постановление №4 от 25.05.1961г. по гр.д. № 5/61г. на Пленума на ВС и Постановление №5 от 24.11.1969г. по гр.д. № 6/69г. на Пленума на ВС. Според показанията на разпитаните свидетели, отношенията между ищцата С. Б. и загиналия й брат били много близки, тя му подражавала, той бил всичко за нея, играели заедно, учили заедно, веселяли се, живеели в обща стая, имали куче; понякога братът се грижил за сестра си. След процесното ПТП ищцата станала по-затворена, не иска да общува. За да обоснове крайния си извод, въззивният съд е изходил от разбирането за обичайното изграждане на отношения на обич, привързаност, взаимопомощ и топлота в отношенията между брат и сестра, каквато е и житейската логика с оглед на факта, че до навършване на пълнолетие децата са част от едно общо семейство; в процеса на израстване прекарват повече време заедно, особено ако възрастовата разлика помежду им е по-малка. Живеенето в една стая обаче не предполага създаване на близост, по-силна от обичайната за брат и сестра при условие, че в българските семейства с повече от едно дете не е изключение децата да обитават обща стая. Обсъдено е също, че сестрата и починалият брат са живели заедно с майката и бащата, което изключва възможността да се направи извод, че между ищцата и починалия е възникнала връзка, по-силна от обичайната за роднини с такава степен на родство. Това не се следва и от факта, че имало случаи братът да се грижи за сестра си, тъй като е обичайно явление при работещи родители отрасналите вече деца да остават сами в къщи и по-големият да наглежда другия. За житейски обосновано е намерено от загубата на брат й ищцата да търпи болки и страдания, особено предвид крехката й възраст, но в случая не се установява те да са извънмерни, надхвърлящи по интензитет обичайно търпимите от смъртта на обичан по-голям брат. За останалите ищци – баби и дядо на загиналото момче се сочи, че инцидентът е бил много тежък удар за всеки от тях, не могат да преодолеят случилото се. Всеки от тях участвал активно в отглеждането му. При тези данни и след съобразяване с цитирана съдебна практика въззивният съд е намерил, че между починалия и неговите баби и дядо са съществували роднински отношения на силна привързаност, но в рамките на традицион- но-нормалния им интензитет. Пребиваването на внуците в дома на бабите/ дядовците, полагането на грижи от тяхна страна в процеса на отглеждане на внуците, занимаването им с различни игри и т.н., са израз на типичното за българските традиции участие на бабите/дядовците в отглеждането и въз- питанието на внуците. Без да отрича наличието на страдание от загубата, което безспорно съществува у всяка любяща внука си баба, респективно у всеки любящ внука си дядо, както и без да поставя на съмнение факта, че смъртта на внука им е трагичен случай за цялото семейство, въззивният съд е приел, че в случая не се сочат и не се установяват в правната сфера на ищците да са настъпили неимуществени вреди, надхвърлящи като интен- зитет и продължителност болките и страданията, които е нормално да търпят бабите/дядовците по повод загубата на обичан от тях внук. Поради това е заключил, че не е доказана визираната в ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК изключителност на връзката, която да обусло- ви правото на обезщетяване по смисъла на задължителната съдебна практика. При така изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията на закона за допускане на решението до касационна проверка. С формулирания първи въпрос /относно критериите за определяне на емоционалната връзка между лицето, претендиращо обезщетение, и починалия му родственик, като дълбока и трайна/ всъщност се пита, какви факти биха изпълнили горното условие, поради което въпросът не притежава изискуемия съобразно нормата на чл.280 ал.1 ГПК правен характер. Според ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, когато поради конкретни житейски обстоятелства и ситуации привързаността между родствениците е станала толкова силна, че смъртта на единия е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, на преживелия родственик е справедливо – по изключение - да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди, макар да е извън кръга, посочен в постановления № 4/1961г. и № 5/ 1969г. на Пленума на ВС. Следователно – критериите са посочени в доста- тъчна степен в горецитираното тълкувателно решение, а с оглед приетите за установени по делото факти липсват данни съдът да се е отклонил от същото. Предвид изложеното, дори да се приеме, че въпросът съответства на общото основание за достъп до касация, не е налице допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, на което касаторите се позовават. Формулираният втори въпрос не съответства на правораздавателната воля на въззивния съд и направените от него фактически и правни изводи в обжалваното решение, поради което не удовлетворява общото селективно изискване на чл.280 ал.1 ГПК, съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 1/2009 г. по приложението на тази процесуалноправна норма. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, II-ро отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 142 от 11.11.2021г. по в.т.д. № 209/21г. на Апелативен съд – Варна. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.